(1 вота, средно: 5,00 oт 5) 
Loading...
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
__________________________
Аз-концепцията се изразява от нагласите, които детето има за себе си. Тя включва познавателни, емоционални и поведенчески компоненти. Аз-концепцията се изгражда чрез процесите на самопознанието и самооценката. Развитието й е свързано с осмислянето на собствения опит и диалогичните отношения между детето и другите.
Как детето отговаря на въпроса: „Кой съм аз?“
Детето описва себе си чрез своите физически характеристики, притежания, социални връзки, действия, които може да извърши. Себеописанията на децата през периода 3-5 години описват един външен, физически образ за себе си.
Фактори, влияещи върху самооценката на детето
Зависимостта на детето от тези, които се грижат за него, се отразява върху неговата самооценка. Родителите не само задоволяват потребностите на детето, но те оформят и неговите преживявания, тяхното безусловно и подкрепящо отношение се отразява върху изграждането на самооценката.
- Условия за ниска самооценка
Ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите да изградят у детето подчинено поведение. Тези опити се изразяват в различните изисквания: послушание, прилежност и безконфликтност, зависимост. Когато отношенията се изграждат върху подчинението и зависимостта, без да се отчитат постижения, това води до изграждане на ниска самооценка. Поставянето на детето в отношение на зависимост, както и въвличането в конфликтни ситуации, понижава самооценката. Доверието започва да се разрушава, което се отразява върху усещането за собствената ценност. Зависимостта на самооценката на детето от оценката на родителите се открива особено силно при авторитарните родители. Авторитарното поведение, изискващо безусловна подчиненост, се изразява в нетърпимост към чуждото мнение и стремеж към подчиняване. Това създава усещане у детето за неприетост и ненужност. То се чувства неодобрено, което поражда усещане за малоценност и ниска самооценка, а тя може да бъде причина за много предразсъдъци в зрялата възраст.
- Условия за формиране на висока самооценка
Децата с висока самооценка са пълноправни участници във вземането на решения и обсъждането на семейните проблеми. Доверието към тези деца е по-голямо. Тези деца са независими, самостоятелни и уверени в постигането на успех. Вярата в себе си им помага в устояването на собствените убеждения и мнения. Семейните отношения подпомагат разгръщането на самостоятелността, а не на нейното потискане. Високата самооценка се свърза с влиянието на няколко фактора: приемането, поддържането и уважението на детето, ясно очертаните изисквания и норми, предявявани към него. Ясно зададените изисквания като форма на външен контрол подпомагат изграждането на вътрешния контрол и разграничаването на желаното от реалното; съчетани с любов, те се преживяват от детето като загриженост, проявена към него. Високата самооценка е свързана с изграждането на усещане за собствената ценност и достойнство, а това е възможно само в отношения, изпълнени с искреност, заинтересованост, емоционална поддръжка и грижа. Ниската самооценка е свързана с отношението на безразличие.
Развитие на себеразбирането в юношеството
Едно от измененията на образа за себе си е свързано с прехода от себеописания, съставени от външни характеристики, към такива, съставени от вътрешни характеристики. Образът започва да се изпълва с черти, а не само с действия. През периода 7-10 години децата описват себе си чрез социално сравнение. Ако за малкото дете единственият осъзнаван свят е външният свят, за юношата е неговият вътрешен свят, неговият Аз. Откриването на собствения вътрешен свят е едно от най-вълнуващите преживявания, но и причина за много тревога, свързана с разминаването между външното поведение и вътрешните преживявания и състояния. Осъзнаването на собствената неповторимост, незаместимост и различие от другите може да породи чувство на самота. Различието от другите може да предизвика усещане за самота или страх от самотата.
Физическите качества са важна предпоставка за изграждането на Аз-концепцията като цяло. Удовлетвореността от собственото тяло подпомага развитието на самоприемането и по-високата самооценка. Между момчетата и момичетата отношението към тялото е различно и това различие се основава на различните представи за значението на тялото в междуличностните отношения. За момичетата възприемането на тялото е свързано с неговата привлекателност. За момчетата възприемането на тялото е свързано не толкова с неговата привлекателност, а повече с преживяванията за компетентност и сила, с вдъхването на увереност в своите възможности.
Новите форми на мислене създават условия за разграничаването на действителното и възможното, на необходимото и случайното. В поведението на детето могат да се открият различни форми на поведение:
- склонност към идеализиране на знаменитости, предимно кинозвезди и спортисти;
- „разтваряне“ или „пълно сливане“ с някого или нещо, това състояние се изразява в пълната погълнатост на детето от обекта на идентифицирането, завладяването от различни идеи;
- амбивалентно поведение, изразяващо се в движения от една крайност към друга, тази неуравновесеност обхваща мислите и чувствата и може да се изрази във внезапни преходи от ненавист към любов, от бурно привличане към отхвърляне, от радост към униние.
Вътрешните конфликти и стремежът към независимост, заедно с нуждата от подкрепа, могат да доведат до протест и бунт. Негативините реакции могат да бъдат и израз на защитно поведение.
Друга причина за измененията на представата за себе си са различните очаквания на родители, учители и връстници, които могат да се окажат твърде противоречиви помежду си. Търсенето на бъдещата самоопределеност може да бъде придружено със съмнения и нерешителност, с обърканост. Представянето в благоприятна светлина засилва самооценката.
Как може да се подобри самооценката?
Откриването на областите на компетентността, значими за детето, е от особено значение за положителните преживявания и развитие на самооценката. Постиженията в значимите области повишават самооценката, а това насърчава търсенето на нови области на компетентност. Емоционалната поддръжка и одобрение е форма на потвърждаване на Аз от другите, което също влияе върху самооценката.
Нарастването на постиженията се отразява непосредствено върху повишаването на самооценката.
Самооценката се изменя също в случаите, когато детето се стреми да се справи с проблемите, а не когато се опитва да ги избегне. Стремежът за справяне създава реалистична нагласа към себе си и помага за изграждането на положителна самооценка.
Как да подпомогнем развитието на Аз-концепцията?
- Всички деца имат еднакво право да бъдат въвлечени в различните дейности. Те са с различни възможности и затова се нуждаят от подкрепа. Те трябва да бъдат насърчавани, за да развият своя позитивен Аз-образ.
- Когато децата започнат да изразяват своите преживявания, те ще научат повече за себе си и за това как да приемат своите чувства.
- Децата се нуждаят от приемане и безусловна поддръжка. Неприемането не е отхвърляне. Неприемането на дадено поведение не е неприемане на самото дете.
- Децата се нуждаят от установяване на ясни правила и последователност при спазването им: предоставяне на свобода, съчетана с добре изяснени ограничения.
- Децата се нуждаят от дейности, които биха осигурили преживяването на успех и радост от постигнатото, което подпомага развитието на положителната самооценка.
- Децата се нуждаят от насърчаване за поставянето на високи цели.
Източници: Роджърс (1951), Купърсмит (1967), Адорно (1950), Розенбърг (1965), Деймън и Харт (1982), Ериксън (1968),Блос (1962, 1967), Хартър (1989, 1990), Р. Стаматов (2012)
