(1 вота, средно: 1,00 oт 5) 
Loading...
Милена Станчева – Атанасова
Завършила e медицинска химия в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. В момента изучава допълнителна магистърска степен – Храни, хранене и диететика към Университета по хранителни технологии, гр. Пловдив.
________________________________________
„За да удължиш живота си, намали яденето.“
(Бенджамин Франклин)
Захарният диабет тип 2 е социално-значимо заболяване. Освен това статистиката показва, че хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия и от него страдат над 360 милиона души. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В България според статистиката от това заболяване страдат около 500 000 души. 40% от хората обаче не знаят, че имат диабет. Една четвърт от децата с наднормено тегло показват признаци на инсулинова резистентност, която е основен рисков фактор в по-късен етап от развитието на диабет от тип 2. На първо място трябва да се отбележи, че най-важният фактор e храната и да се обърне специално внимание на поетите въглехидрати с висок гликемичен индекс – именно бързите храни или наричани още сред младежите „Junk food“. Те рязко повишават кръвната захар, като това в процеса на обмяната насочва към превръщането им в мазнини.
Тенденцията към заседнал начин на живот, както и намаленото физическото натоварване повишава риска към затлъстяване, инсулинова резистентност, диабет и други заболявания. Второстепенен фактор е стресът, който може да допринесе за покачване на килограми чрез небалансирано хранене. Следователно, ако изместим нашето хранене в посока – балансирано, питателно, с консумация на повече сурова растителна храна (повече плодове, зеленчуци, ядки, семена, както и прием на бобови варива) ще се радваме на добро здраве.
Човекът е създаден да консумира и животински продукти, но трябва да се отчете, че термичната обработка е ключовата промяна, която можем да направим при приготвянето на храната си с цел гарантиране на оптимален белтъчен прием. Можем да използваме кратки и щадящи термични обработки, както и да заложим на стари и познати техники като сушенето на месото (което може да се извърши и през лятото чрез вентилатора във фурната). Друг метод е мариноването, подходящ за приготвяне на риба. Проучване, проведено от The China Study*, посочва връзката между консумацията на месо и диабет тип 2. То установява, че приемът на червено месо, включително птиче месо, е свързан с по-висок риск от диабет тип 2. Разбира се, валидно е и вярването, че именно дозата прави отровата. Според препоръките за здравословно хранене за населението на Република България препоръчителната консумация на месо е до 3 пъти седмично (100 грама/порция ). Първи избор е птичето месо, без кожа. След това се нареждат червените меса. По-големи количества са допустими за таргетни групи – спортисти, работници с тежък физически труд и др. Непрепоръчителната форма на месото е индустриално-технологично преработената – в тази категория спадат суровите (сушените) меса, които са подлагани на третиране с вещества. Тук ще обърна внимание, че най-токсичното е натриевият нитрит или Е250, изписван върху етикетите като нитритна сол. Използва се в дълготрайните колбаси – салами, луканки, пастърми, сушено филе, шунка, кренвирши и др., както и при консервираната, пушена и готово-маринована риба. Затова е хубаво този вид преработено месо да се избягва!
От суровите храни ще обърна внимание на плодовете и зеленчуците, които повлияват благоприятно кръвната захар. Ще започнем с червените плодове, защото през лятото са в голямо изобилие и са много питателни. Ягодите – съдържат полифенолни съединения, наречени елагитанини, които по ензимен път намаляват гликемичния индекс (ГИ) на храните, които приемаме. Ягодите са с нисък ГИ = 40, богати са на различни антиоксиданти, включително и витамин С (който действа като антиоксидант и профилактира усложненията на диабета). Съдържат още биоактивни вещества с изразено противовъзпалително и противотуморно действие.
В класацията на повлияващите кръвната захар храни ще добавим – малините, аронията, боровинките и нара. Аронията заслужава специално внимание, понеже плодовете на aronia melanocarpa са известни с лечебните си свойства заради високото съдържание на биофлавоноиди в тях. Научните изследвания сочат, че приети като храна, те притежават мощен антиоксидантен ефект. Извършено е клинично проучване** на територията на Република България и по-конкретно в град Варна, в което са участвали 48 пациента със захарен диабет тип 2, на възраст от 17 до 60 години (средна 49.5 години), от които 37 жени и 11 мъже. Условие при провеждане на проучването е пациентите да не са приемали сок от арония преди самото изследване. Всеки ден в продължение на 60 дни пациентите са консумирали сок от арония в доза 3 пъти по 70мл (разреден в 150мл вода) преди хранене. Резултатите от проучването показват, че патобиохимичните механизми на захарния диабет, базирани на инсулиновата резистентност, се повлияват благоприятно от приема на сок от арония и че се препоръчва ежедневната употреба на сок от плодовете на арония като важна функционална храна при пациентите с диабет тип 2.
От цитрусовите плодове ще се фокусирам върху грейпфрута. Грейпфрутите, по-специално съдържащият се в тях флавоноиден нарингенин, подобряват чувствителността на инсулина и стабилизират нивата на кръвната захар. Грейпфрутите имат много нисък гликемичен индекс, което предотвратява резки колебания в нивата на кръвната захар след хранене. За контрол в нивата на кръвната захар пациентите, страдащи от диабет, могат да включват в храненето си всеки ден грейпфрут или сока му, който е богат на витамин C, витамини от B групатa – B1,B2,B3,B4,B5,B6, магнезий, калций, калий, фосфор, желязо и много други.
Много други плодове, зеленчуци, билки и подправки са полезни при повишена кръвна захар. Ще изброя още: зелен фасул, чесън, кромид лук, канела, карамфил, риган, куркума, градински чай (салвия). От зеленолистните – марули, рукола, спанак, кейл, тученица, както и суровите ядки. Списъкът не свършва до тук, ще посоча още: айсберг, домат, тиквичка, магданоз, авокадо, гъби.
Заслужено внимание ще отдам както на бобовите, така и на зърнените култури. Бобовите растения осигуряват протеини и фибри. Те са отличен източник на витамини и минерали – желязо, цинк, фолиева киселина и магнезий. В тях се съдържат фитохимикали, сапонини и танини, които притежават антиоксидантна и антиканцерогенна активност. Бобовите култури имат нисък гликемичен индекс, което ги прави особено полезни за хора с диабет като подпомагат за поддържането на здравословни нива на кръвната захар и инсулина. Когато приготвяме бобовите растения в практиката, най-добре е предварително да накиснем техните семена за около дванадесет часа във вода преди варенето. По този начин ние деактивираме съдържащите се в тях инхибитори. Същевременно омекналото и набъбнало семе се сварява по-лесно. Най-добрият вариант е да ги кипнем за 2-3 минути, като изхвърлим след това първата вода, която е най-наситена с нежеланите вещества и след това да преминем до пълното им сваряване. Термичната обработка на бобовите култури – зрял фасул, нахут, леща, грах, соя, бакла, е абсолютно задължителна.
Съчетанието на зърнени и бобови култури осигурява пълноценни белтъчини, включващи осемте (при децата девет) незаменими за човека аминокиселини. Когато споменавам зърнени продукти имам предвид – цяло зърно. Смилането на брашното увеличава в пъти гликемичния индекс и гликемичния товар на продукта. Това означава, че когато изядем тестен продукт от брашно (дори пълнозърнесто), зърното е стрито на много финни частици. Тогава захарите постъпват много бързо и в голямо количество в кръвното русло. Кръвната захар се вдига рязко и неестествено за организма, като в този случай нашето тяло е принудено да отдели много инсулин от панкреаса и да превърне тази захар в мазнини. В приготвянето на хляб препоръката ми е да се използват смлени в момента семена (например на блендер с малко количество вода) – от лимец, спелта, киноа, пълнозърнест ориз и много други варианти. Приготвят се без набухвател, при температура до 170 градуса, без мазнина, на незалепваща повърхност и не отнемат много време за приготвяне.
Храненето има пряко въздействие при превенцията на диабета. Затова като обобщение за здравословните храни ще кажа, че това са суровите храни, нископреработени, свежи, естествени; богати на микроелементи; съдържащи естествени мазнини, сол и захар; и са енергийно балансирани.
*Проучване от The China Study е озаглавено: Месо, диетично хемаво желязо и риск от захарен диабет тип 2: китайско здравно проучване в Сингапур
**Проучването е озаглавено: Изследване на приема на сок от пресни плодове на арония меланокарпа върху въглехидратната обмяна при пациенти със захарен диабет тип 2 – Обща медицина, 20, 2018, №2, 27-32 , М. Бончева , В. Маджова , Х. Маджова
