(2 вота, средно: 3,00 oт 5) 
Loading...
Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния King’s College в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински Университет-Пловдив. Можете да си запишете час за преглед на тел. 0876 222 711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/
Маг. фарм. Мария Клявкова е част от екипа на АПТЕКИ 36.6 и пациент на д-р Борис Стоилов.
Д-р Стоилов, Вие сте един от малкото български специалисти по фетална медицина, провели двугодишно обучение в Лондон. Каква е Вашата роля за успешния ход на бременността?
Хората твърдят, че лекарската професия е призвание, с което съм и не съм съгласен и ще обясня защо. Аз обожавам работата си и искам да бъда правилно разбран. Както две и две прави четири, така и в медицината има неоспорима логика. Високата квалификация на всеки специалист оказва съществена роля в работата му и не може да се „лежи” само на максимата за призванието. Твърдо убеден съм, че специализацията ми в болницата на Кралския колеж във Великобритания ми спомогна изключително много за задълбочаване на знанията ми в сферата на съвременното акушерство. Истината е, че всеки ден в тази болница се сблъсквах с различни случаи, благодарение на които научавах нещо ново. И сега се радвам, когато посетя конгрес и успея да си взема едно, две или три неща, след което да ги приложа в моята практика, защото медицината е сфера, която изисква непрекъснато обучение и надграждане, затова постоянството е най-важно! Ролята на специалиста по фетална медицина е, благодарение на натрупаните знания и опит, не само да предвиди усложненията, които могат да възникнат по време на една бременност, но и да предотврати част от тях. Това го приемам за лична моя мисия, която изпълнявам вече осма година.
Кога трябва да е първото посещение при специалист по фетална медицина?
Хиляди пъти съм го казвал и няма да спра да го повтарям, докато всяка българска жена не посети специалист по фетална медицина в края на първи триместър, между 11 и 13 гестационна седмица. Това е фундаментален преглед за бременността – преглед, зад който стои огромният труд, положен през последните 2-3 декади от стотици и хиляди специалисти от цял свят.
Ще дам няколко примера: за определяне на срока на бременността, чрез измерване на плода, е направено проучване на над 100 хиляди жени; за оценка на риска от синдром на Даун отново имаме анализи на толкова голяма бройка бременни; за определяне на риска от прееклампсия (високо кръвно с органна недостатъчност у бременната) има анализ на над 8 хиляди жени; за оценка на превенцията на прееклампсията – при 27 хиляди жени и това са само част от проучванията. Целта ми не е да покажа усилията на всички тези хора, а мащаба, който е довел до важните изводи – медицина, базирана на доказателствата!
Все по-често чувам, че този преглед не е важен и се препоръчва или да се пропусне, или да се замени с неинвазивен пренатален тест. Бих спорил с всеки, който го твърди. Но основната причина за това твърдение е, че този човек не може или не е квалифициран да извършва скрининг в 1-ви триместър!
Важността на прегледа идва от негова мултицелева насоченост и превантивен характер. От една страна оценяваме органите на плода, плацентата и пъпната връв, защото да установим, че всичко е наред е важно както за родителите, така и за нас. А при наличие на аномалия – всички искаме да знаем каква е, както и прогнозата, колкото се може по-рано. С много висока точност може да определим риска за най-честите анеуплоидии (синдром на Даун, Едуардс и Патау). И тук отварям скоба – неинвазивните пренатални тестове може да са по-точни за синдром на Даун, но когато имаме целево повече информация, си правим по-добри изводи. Благодарение на скрининга за гестационен диабет може да открием осем-девет от десет жени, които ще го развият, т.е. може да им дадем съвети за промяна в начина на живот и по-ранна диагноза, а това ще доведе до по-добър ход и завършек на бременността.
Друг важен елемент от прегледа е скринингът за прееклампсия. Възможността да предотвратим голяма част от това усложнение преди термин е огромен успех за професор Николайдес (при когото съм работил) и екипа му. А ние имаме наготово изработения от него алгоритъм и остава само да го приложим. Щастлив съм, че вече има и наши, български, проучвания за ефективността на скрининга и превенцията на прееклампсията, с изключително добри резултати.
И завършвам с факта, че все още има жени, при които се датира бременността по последна редовна менструация и доста често им се променя термина веднъж или няколко пъти. Това създава объркване както у бременната, така и у колегите в родилно отделение и може да е предпоставка за грешки. Вече от десетилетие, в повечето страни, е възприет методът за датиране на бременността чрез измерване на плода в края на първи триместър – изследване, което правим по време на скрининга. Това са само част от важните предпоставки защо скринингът в първи триместър не трябва да се пропуска!
При пациентката Ви Мария, скринингът в 1-ви триместър показва висок риск от прееклампсия. Разкажете малко повече за това състояние. Опасно ли е?
Да, за съжаление, при Мария имаше доста висок риск за прееклампсия. Това е едно от честите усложнения на бременността, което се появява след 20 гестационна седмица. Може да се прояви с високо кръвно и протеин в урината (в нетежката си форма), но лесно и бързо е възможно да ескалира до тежка форма, с увреждане на много органи на бременната, фетална растежна ретардация, преждевременно отлепяне на плацентата и гърчове до фатален край. Тъй като генезата му е еднаква с вътреутробното изоставане в растежа на плода (фетална растежна ретардация), те могат да се проявят заедно или поотделно. И при двете състояния лечението е да предизвикаме раждане. Но ако раждането е твърде рано, може последствията за новороденото да са тежки. Така че ние се стремим да предотвратим появата на прееклампсията. Това го правим след скрининг в първи триместър в 12г.с, като оценим риска и предприемем необходимите действия. Разбира се, наблюдението не свършва тогава, а преоценяваме риска в средата и в края на бременността и определяме хода на проследяване и момента на раждане. Като цяло изготвяме план, който следваме. Важно е да отбележа, че без съдействието на пациентките няма как се справим. За да сме максимално изчерпателни, обсъждаме плана с тях и им го записваме, за да могат да си го проверяват по всяко време. И тук е момента да отбележа, че Мария следеше и изпълняваше всяка препоръка безупречно! Аз съм много доволен и удовлетворен от факта, че бременността й завърши по най-добрия начин за нея и бебето ѝ.
(Към Мария): Имахте ли оплаквания или прегледът при д-р Стоилов беше рутинен? Въобще как се чувствахте в началото на бременността?
В началото на бременността се чувствах много добре – исторически не съм имала сериозни здравословни проблеми. След 2-рия месец от бременността започнаха симптоми като гадене, умора и непоносимост към определени храни и аромати. Сутрин се събуждах с чувство на отпадналост и липса на енергия. По-голямата част от деня прекарвах вкъщи, на легло. Тъй като това ми е първа бременност, предполагах, че е нормално.
Прегледът ми при д-р Стоилов беше рутинен. Предостави ми подробна информация за състоянието ми – висок риск от преекламсия (високо кръвно налягане) и гестационен диабет. Назначи ми допълнителни изследвания и консултации с други медицински специалисти. Предписа ми медикаментозно лечение и ми даде цял куп лекарски препоръки.
Д-р Стоилов, как се овладява едно такова състояние? Какво трябва да направи пациентът?
Важното е да не се стига изобщо до овладяване на прееклампсията, а да действаме още преди да се развие. Именно това е силата на майчино-феталната медицина, а именно индивидуализираният подход към всеки пациент, като се обърне основно внимание на превенцията, а не толкова на лечението. Както казах, Мария е пример за добър пациент. Тя започна веднага да прилага превантивни мерки, следеше и записваше кръвното си налягане по няколко пъти на ден (а аз го анализирах на всяка визита), изследваше се за белтък в урината и следеше за появата на определени симптоми. Измерването и документирането на кръвното налягане е важна част от стратегията. Дори и при нормални стойности на кръвното налягане може да има тенденция за покачване, което е също тревожно и трябва да се отрази възможно най-рано.
(Към Мария): Вие лесно ли се приспособихте към „новия” режим и спазването на лекарските препоръки?
Многобройните всекидневни премервания на кръвно налягане не са проблем благодарение на съвременните автоматични апарати за кръвно налягане. Правех го сама в домашни условия. Даже и да забравях да запиша стойностите от някое измерване, устройството ми има памет и после си попълвах пропуснатото. В началото ми беше доста неприятно ежедневното поставяне на инжекции, които ми бяха предписани заради преекламсията. Приемът на многобройни лекарства също не ми допадна първоначално, но в последствие се превърна в рутина. Имах пълното доверие на преценката и опита на д-р Стоилов. Съобразих, че няма място за своеволия и интерпретации въпреки професионалното ми направление, тъй като рискът за мен самата и бебето е прекалено голям. Няма да скрия, че диагнозата ме уплаши и потърсих допълнителна информация онлайн.
(Към д-р Стоилов): Всички знаем, че връзката лекар-пациент е в основата на лечението. Как се изгражда такава връзка?
Понякога такава връзка се изгражда много бързо и лесно, но друг път е много трудно. Смятам, че когато двете страни подходят с нужното уважение и търпение една към друга, нещата се нареждат. Има случаи, в които проблемите звучат твърде абстрактно, тъй като не могат да се материализират на момента, а това обърква пациентите. А мога да призная, че понякога и ние, лекарите губим търпение да обясняваме. В такива случаи връзката се къса. От моя страна винаги се старая да съм максимално изчерпателен и открит и се уча на все повече търпение.
(Към Мария): Като магистър-фармацевт и бременна жена, какви съвети бихте дала на жените, които планират бременност?
Препоръчвам на жените, които планират бременност, и техните партньори да си направят всички рутинни прегледи и изследвания преди забременяване. По този начин могат да избегнат доста усложнения, притеснения и безсънни нощи. Неслучайно хората са казали, че инвестицията в профилактика е инвестиция в здраве! Препоръчвам на другите бременни изцяло да се доверят на гинеколога, който посещават – в крайна сметка са имали досег до доста повече бременни от колкото ние, пациентите, ще имаме през целия си живот. Даже според Изкуствения Интелект лекарската професия ще бъде една от последно заменените от роботизация, заради необходимостта от индивидуален подход и интерпретация.
С радост мога да споделя, че към днешна дата благодарение на препоръките на д-р Стоилов и неговия екип, имах леко раждане и вече съм щастлива майка на първородния ми син. И двамата сме добре и се чувстваме прекрасно въпреки нелеката бременност, през която преминах.
(Към д-р Стоилов): А Вашите препоръки към бъдещите майки?
Бъдете спокойни, доверете се на Вашия лекар, защото той ще положи всички възможни усилия в грижата си за Вас. А аз ще Ви пожелая лека бременност и успешно раждане!
