(Още няма оценка) 
Loading...
Проф. д-р Людмил Пейчев, дм, мзм – ръководил на катедра по Фармакология, токсикология и фармакотерапия при Медицински университет Пловдив
Представител на България в Европейската агенция по лекарствата за хомеопатия (HMPWG). Практикуващ лекар повече от 40 години с опит като фармакотерапевт, фитотерапевт и хомеопатия. Проф. Пейчев е специалист по клинична фармакология и терапия и незаменим консултант при сложни в терапевтично отношение случаи. В амбулаторната си практика той използва възможностите на съвременната медицина и нетрадиционни методи като фитотерапия, апитерапия и хомеопатия.
Консултации и прегледи – клиника „Медикус Алфа“ Пловдив, тел.: +359 32 634463.
_____
Вместо въведение
Десетилетия наред на обществото е внушавана идеята за “магическото хапче”, което ще го освободи от всички болести. По този повод Лорънс Лешан в книгата си ”Холистично здраве” пише: “Нашето вярване в магическото обещание на съвременната медицина е илюзия на цялата ни днешна култура … и то ни превръща в сърдити и претъпкани с медикаменти хипохондрици”.
Какво е билколечение и какво е фитотерапия? Има ли разлика?
Няма разлика. Като термини те са еднозначни, но разликата е в това кой практикува първото и кой практикува второто лечение. Аз бих поставил въпроса по друг начин. Каква е разликата между билкар и фитотерапевт?
Каква е разликата между билкар и фитотерапевт?
Ще споменавам думата билкар с пълното ми уважение към хората, които са получили от обществото това прозвище и ще посоча само някои от разликите, които го отличават от фитотерапевт. Последният е дипломиран лекар или фармацевт, който има задълбочени познания в областта на фармакология, фармакогнозия и фармакотерапия. Познава не само лечебните свойства на билките, но има знания за болестите и може да прецени кога лечението с билки може да помогне и кога състоянието е спешно и изисква незабавно лечение с лекарства на съвременната медицина.
Билкарят знае много за лечебното приложение на много билки, но няма представа за особеностите и рисковете на болестите, защото няма нужните познания по анатомия, физиология, патофизиология, вътрешни болести и др. Билкарят не може да поставя диагнози и това е проблем, защото може да назначи грешно лечение, и така да забави изясняване на състоянието на пациента и да провали нуждата от спешна терапия, било то медикаментозна, хирургичана, психологична и прочие.
Разлика между фитотерапевт и народен лечител има и в билковите рецепти на единия и другия. Първият изписва рецепта с латинските имена на билките, защото те са уникални и разпознаваеми, включени са в международната номенклатура на флората по света. За разлика от него билкарят изписва билките с техните имена от народната медицина, които са различни в различни държави, но и в територията на една съща страна. Точно това е причина за грешки, които може да струват дори живота на болния или да го увредят. Ето няколоко примера в тази насока:
Centaurium erythraea L. – билка, известна в народната медицина като „Червен кантарион“, но същата билка в друг район на страната се нарича с народното име „Трескавиче“. Учудващо в трети регион от нашата страна под името „Трескавиче“ се разбира билката „Бял кантарион“ която е отровна.
Silybum marianum, L. – известна билка с името „Бял трън“ с хепатопротективно действие, т.е. укрепваща черния дроб. Но под същото име „Бял трън“ в друг район на България се има предвид Eryngium campestre, L. – билка, която се използва при трудно уриниране от увеличена простата.
Cenmtaurea difusa, L. – е още една билка, която в народната медицина се нарича „Бяло трънче“, но тя се използва при диария и няма нищо общо с първите две.
Грешки се допускат и по отношение на приготвянето на билковите чайове. При неправилно указание за варенето на билките, някои растения губят лечебните си свойства, а от други се извличат горчиви и дори токсични техни съставки. Важно е да се знае, че твърдите части на билките като кори (кестен, дъб, акация) и корени (ружа, жен-шен) трябва да се варят продължително, а меките и нежни части на растенията като листа (мента, живовляк) или цветове (роза, подбел) трябва да се запарват за кратко време.
Значение има в каква посуда да се съхраняват приготвените чайове. Металните и пластмасови съдове взаимодействат с някои от съставките на билковите смеси и трябва да не се използват. За съхранение се предпочитат стъклените съдове, които са химически неутрални. От друга страна фитотерапевтът знае колко дълго може да се прилагат билките, кога трябва да се направи контролен преглед, да се отчете ефекта от лечението. Много съпътстващи заболявания на болния са противопоказани за използаването на определена билка, която помага за основното заболяване. От друга страна фитотерапевтът може да предпази болния от взаимодействия на билките с лекарства, които болния приема едновременно с тях и т.н.
Има ли сведения от кога хората използват билките като лечебно средство?
Още в древността билките са използвани за лечение на различни заболявания. Лечебните им свойства са откривани случайно. И нищо чудно, че това е така. А, вие задавате ли си въпроса защо домашните ни любимци – котки или кучета, когато са болни, отиват в парка и дъвчат строго определени треви за да облекчат страданието си. Учил ли ги е някой на фитотерапия? Били ли са при билкар или в кварталната аптека за съвет?
Билколечението е дял от т.нар. Народна медицина, към която се отнасят още лечение с: храни, пресни сокове, минерали и минерални води, баене, леене на куршум, хирургични процедури, компреси, поставяне на лапи, вентузи и други. От тук идва и представата за Народен лечител, Знахар и в частност за Билкар.
Може да се каже, че народната медицина е родоначалник на повечето лечебни методи в света. От фитотерапията се обособяват много клонове каквито са ароматерапия, есенциите на Бах, хомеопатия, гемотерапия, диетотерапия, разделно хранене и дори съвременната фармация.
В исторически план у нас има редица сведения за Народни лечители, Билкари, Знахари, Гадатели, Врачки и други посветени в мисията да помагат при болест, когато не е имало кой да лекува хората по села и паланки. Здравните проблеми на населението са били решавани от хора без медицинско образование, но с вроден усет за човешкото страдание и болест. Разбира се ставали са и много грешки.
Известни народни лечители от нашето минало са Патриарх Евтимий, Св. Иван Рилски – Чудотворец, Св. Наум в Охрид. През тридесетте години на миналия век Народения лечител от Казанлък – Иван Раев, прославя България като открива първото билково лекарство за лечение на паркинсонизъм, получило името „Curra Bulgara”. В по-близко време, фармакологът проф. Димитър Пасков – открива лечебните свойства на блатното кокиче (Leucojum aestivum, L.) и създава лекарството Нивалин за лечение на парези и парализи.
Кои билки са актуални през този сезон и за какво може да ги използваме?
Преди да отговоря на този въпрос ще припомня резултатите от едно проучване за раждаемостта в България през последните 100 години. Установява се, че най-голям процент от хората у нас са родени през месеците януари, февруари и март, което косвено подсказва, че най-висока е била сексуалната активност на българина през м. април, май, юни и юли. Едно от обясненията на този факт е, че наред с влиянието на космоса върху човека и социално-икономическите фактори, през тези месеци българинът активно събира билки от гори и планини и без да осъзнава е под силното влияние на феромоните в атмосверата, освобождавани от растенията. Това е сезонът с най-голямо изобилие на лечебни растения и не случайно по това време са и най-светлите български празници като Лазаров ден, Черешова задушница, Еньов ден и др.
ДИВ КОПЪР (Feniculum officinalae, L.).
Нарича се още Резене, Морач, Сминд и др. Тревисто растение със силна миризма, високо около метър. Цъфти през юни и юли. У нас се среща най-много в Тракийската низина и Източните Родопи. С лечебна цел се използват плодовете и маслото от копър, които съдържат етерично масло Анетол.
Билката се използва за регулиране на дефекацията, отстраняване на газовете, за повишаване на млечната секреция при кърмачки и като отхрачващо средство.
Приема се като запарка: 2 чаени лъжички плодчета се счукват на ситно и се заливат с 1 чаена чаша вряща вода. Изпива се на гладно за деня. Плодчета и листа могат да се добавят и като подправка към храната.
ЛОПЕН (Verbascum nobilae, L.)
В народната медицина носи още името ОВЧА ОПАШКА, ФЕНЕРЧЕ или ЗМИЙСКО ЦВЕТЕ. Двугодишно растение до 1 м височина. Цъфти през юни. Среща се в Южна България, край Пещера, Триградското ждрело, по течението на река Струма.
Използват се листата, които съдържат етерично масло с алкалоида вербаскин, флавоноиди, кумарини, сапонини, сърдечни гликозиди и витамин С.
Препоръчва се при влажна кашлица и като бронходилатиращо средство. Помага при язва на стомаха. Прилага се по 1 суп. лъжица от листата за 200 мл запарка. Пие се 3 пъти дневно на гладно. При трудно зарастващи рани може да се прилага външно.
СИНЯ ЖЛЪЧКА (Cichorium intybus, L.) с жлъчегонно действие. От билката се получава Инка, която имитира по вкусови качества нес кафе, но не съдържа кофеин. Препоръчва на хора с проблеми на жлъчката и черния дроб.
БЪЗАК (Sambucus ebulus, L.) – Тревист бъз, плодчетата му са отровни когато са зелени, но когато узреят и станат тъмно черни, те имат лечебни свойства и са полезни – стимулират имунната система и регулират дефекацията.
ЛУДО БИЛЕ (Atropa belladonna, L.) – силно отровно растение. Името в превод от латински означава хубава жена. Защо? Момите преди среща с любимия младеж поглъщали по 2-3 зрънца от плодовете на растението и това ги разкрасявало. Бузите и устните се зачервявали по естествен начин, кожата се затопляла и ставала силно чувствителна, зениците се разширявали, а сърцето биело лудо. Разбира се, в стремежа си да бъдат още по-красиви някои девойки поглъщали повече зрънца от билката и настъпвало тежко отравяне, понякога с фатален край.
ГИНКО БИЛОБА е дърво, виреещо в Южна Америка. Счита се, че то е оцеляло още от ледниковия период и се е запазило до днес. Интересно е да припомня на пловдивчани, че на Хълма на освободителите, в Цар Симеоновата градина и в двора на Медицински университет Пловдив има запазени няколко дървета от този вид. Кората и плодовете на това дърво съдържат флавоноиди, антоциани и лактони, които имат съдоразширяващо действие върху мозъчните съдове, едновременно с това укрепват съдовата стена и пречат на образуването на тромби. Екстракт от това растения се продава в аптеките под форма на таблетки или капсули за подобряване на паметта.
Безопасно ли е лечението с билки?
От 300 000 растения, разпространени на Земята, около 700 от тях са силно отровни и могат да причинят смърт при хора и животни. Ефектът зависи от дозата. Дори най-силно отровните растения в много малки дози имат лечебен ефект. Следвайки този принцип преди повече от 200 години немският лекар и химик Самуил Ханеман създава хомеопатичните лекарства в т.нар. „безкрайно малки дози“. Няколко години по-късно пак на този принцип друг немски химик създава Шуслеровите соли.
У нас има специален Списък на силно отровните растения, които не се допускат за приготвяне на лечебни чайове в билковите аптеки. Някои от тях съм посочил по-долу:
СИНЯ САМАКИТКА (Aconitum napelus, L.) – отровно невротоксично растение, но в хомеопатични дози се използва при остри стенокарди пристъпи, хипертонични кризи, при панически атаки и др.
ЛУДО БИЛЕ (Atropa belladonna, L.) – предизвиква отравяне с атропиново пиянство, делир и кома. В съвременната медицина от него е получено лекарството Atropin за лечение на спешни състояния като бронхо спазъм, жлъчни и бъбречни кризи и др.
ЕСЕНЕН МИНЗУХАР (Colchicum autumnale, L.) – предизвиква симптоми на отравяне от страна на храносмилателлната система – гадене, повръщане и хепатотоксичаен ефект. От растението е създадено лекарство за лечение на подагра.
БУЧИНИШ (Conium maculatum, L.) – при отравяне провокира повръщане и световъртеж.
СМРАДЛИКА (Cotinus coggygria, L.) – предизвиква повръщане при вътрешно приемане, но отвара от растението се прилага външно за промивки на кожа и лигавици, защото има антисептично и адстрингентно действие.
ТАТУЛ (Datura stramonium, L.) – Предизвиква халюцинации, кошмарни сънища и кома. В лечебни дози има седативно, противоповръщащо и спазмолитично действие.
КУМУНИГА (Melilotus officinalis, L.) – отравянето с растението настъпва бавно – след 2-3 дни започват кръвоизливи от кожа и лигавици. О растението са създане лекарства за разреждане на кръвта при тромбози и инфаркт.
РИЦИН (Ricinus communis, L.) – провокира обилно повръщане, а в лечебни дози действа очистително на храносмилателната система.
СЪНОТВОРЕН МАК (Papaver somniferum, L.) – съдържа морфин и други наркотични вещества. В лечебни дози има силно болкоуспокояващо действие.
ГОРСКА ЧЕМЕРИКА (Veratrum lobelianum, L.) – при отравяне предизвиква изпотяване, пребледняване, повръщане и колапс. В народната медицина се препоръчва при косопад като отвара за втриване в корена на косъма.
В близкото минало имаше чести инциденти на отравяния с билкови отвари, но контролът в аптеките от страна на регулаторните органи върху тяхното изписване и приложение намали значително тези случаи.
В билките се откриват живак, олово, кадмий, когато са набрани край шосета, магистрали, промишлени предприятия и др. За това купувайте билки само от аптеки, а не от пазарища и хора, които нямат необходимите познания за тяхното събиране, сушене и съхранение.
Не отдавна видях възрастна жена да продава билката вратига на автогарата в Пловдив. Малко по-късно друга жена беше си купила от билката и за мое учудване когато я попитах за какво ще я използва. Тя отговори: „Как, не знаете ли жълтият кантарион се пие за язва на стомаха“. Много усилия ми костваше да й обясня, че това не е жълт кантарион, а отровната билка вратига и че жената, която й е продала също не познава билките.
Има ли билки от българската флора за лечение на рак?
Спекулативно и подвеждащо е, да се каже, че само с изброените по-долу билки се лекуват раковите заболявания. Много хора, страхуващи се от страничните действия на химиотарпията, отказват да се лекуват с лекарствата, които са определени от специалисти в онкодиспансерите. Такива хора отчаяно търсят изцеление с билки, подведени от фалшиви реклами или „легенди“ за врачки, които им леят куршуми и извършват магически ритуали. Като лекар и специалист съм длъжен открито и ясно да кажа на тези пациенти, че губят ценно време през, което раковият процес напредва и всяко забавяне утежнява тяхното положение.
Български и вносни билки използваме в комплексното лечение на раковите заболявания под контрол на специалисти. Особено внимание заслужава да се обърне на билките, за които се твърди, че имат имуностимулиращ ефект. Те не трябва да се използват при новоткрити ракови заболявания преди провеждането на традиционното лечение, защото могат да активират раковия растеж. Тези билки са подходящи да се включат след провеждане на химиотерапия за да намалят страничните действия на противотуморните средства и да възтановят имунната защита.
НЕВЕН (Calendula officinalis L.)
Има изразена регенеративна, спазмолитична и аналгетична активност. Използва се при туморни заболявания на храносмилателната система, рак на кожата и други. Действа общоукрепващо, помага за наддаване на тегло след химиотерапия.
БЯЛ ИМЕЛ (Viscum album L.)
При рак на храносмилателната система и на кожата, но е силно токсично растение, за това не трябва да се приема продължително време.
РАНИ ЛИСТ (Betonica officinalis L.)
Има силно епителизиращо действие, противокашлично и противовъзпалително действие. При рак на храносмилателната система, но е токсично, предизвиква чести странични действия.
РЕПЕЙ (Arctium lappa L.)
Съдържа веществото дезмутаген, което спира растежа на раковите клетки в белия дроб, млечните жлези и гениталии.
РОСОПАС (Fumaria officinalis L.)
Има изразено противокашлячно действие и очистителен ефект върху храносмилателната система. Подбрява метаболизма на мазнините и способства за намаляване на теглото. При тумори има общо укрепващо действие.
РЕВЕН (Rheum palmatum L.)
Има очистително действие и подпомага отстраняването на вредни вещества от човека. При тумори има общо укрепващо действие.
КИСЕЛ ТРЪН (Berberis vulgaris L.)
При тумори на черния дроб. Има много странични действия при предозиране.
АЛОЕ (Aloe veraL.)
Има имуномодулиращ ефект, подходящ преди и след лъче- или химиотерапия терапия. Да не се прилага в началните стадии на раковите заболявания, защото може да активира туморния растеж. Подходящ при тумори на черния дроб, лимфолевкоза, рак на кожата.
КОТЕШКИ НОКЪТ (Uncaria tomentosa L.)
Проведени са големи клинични проучвания в САЩ, Германия и Перу. Доказва се че има цитостатичен ефект, но изследователите категорично твърдят, че това не може да бъде самостоятелно лечебно средство.
СИНИ ВОДОРАСЛИ (Spirulina L.)
Съдържащият се в тях син пигмент, веществото спирулин и каротини ги прави подходящи при рак на белия дроб, млечните жлези и дебелото черво.
Какви са отношенията между народната медицина и съвременната медицина в наше време?
Народната медицина е източник на идеи и знания за много лечебни растения и терапевтични методи, но те трябва да бъдат проверени през строгите критерии на съвременната медицина. Билките са естествен, широко достъпен, неизчерпаем източник на вещества с лечебно действие,.
Изследването на билките, обаче, е продължителен и скъпо струващ изследователски процес, който изисква съвременна апаратура и висококвалифицирани кадри. Пример в това отношение е Фармацевтиченфакултет при Медицински университет Пловдив. За 20 годишната история на факултета бяха изучени лечебните свойства на десетки растителни видове.
В заключение бих споделил, че няма ефикасни методи за очистване на билките от микроорганизми, уличен прах или олово от ауспуховите газове. За това закупуването на лечебни растения от случайни събирачи по пазарите крие потенциален риск от усложнения при лечението с тях. Доверете се на билките, налични в аптечната мрежа, в която работят квалифицирани специалисти. Само компетентното им прилагане може да осигури желания терапевтичен ефект. Има и друга възможност, ако познавате добре билките, потърсете ги сами в съкровищницата на нашите гори и планини. Флората на нашата страна, наред с другите балкански страни, е на едно от първите места в Европа с изключително голямо видово разнообразие на лечебни растения.
