(Още няма оценка) 
Loading...
Маг. фарм. Росена Крушовалиева
СУ ”Св.Климент Охридски”
Маг. фарм. Росена Крушовалиева е редовен докторант ФХФ, СУ ”Св.Климент Охридски”.
____
„Тихият крадец на зрение” е наречено още заболяването глаукома. От него към 2020 година в световен мащаб страдат около 76 млн. души и е втората по честота причина за необратима загуба на зрение.
При заболяването глаукома съществува дисбаланс между производството и отока на вътреочна течност. Това резултира в повишаване на вътреочното налягане и натиск върху зрителния нерв, което води до неговото увреждане. Основна цел на терапията при пациенти с глаукома е вътреочното налягане да се поддържа в нормални граници и по този начин да се спре прогресивното увреждане на зрителните неврони.
Лекарствата, които се прилагат в лечението на заболяването са в различни лекарствени форми – капки за очи, гелове, унгвенти за очно приложение, очни импланти и други. Всички те са терапевтично ефективни, но имат своите предимства и недостатъци. Например, унгвентите и очните гелове заради по-гъстата си консистенция, при дълговременно приложение могат да замъглят зрението и да запушат слъзните канали. При имплантите този проблем не съществува, но те не могат да бъдат самостоятелно поставени от пациента. Най-често прилаганата форма в терапията са капките за очи. Използването им е е удобно, бързо и лесно, но веднага след тяхното въвеждане настъпва рефлекторно мигане и сълзене. Това води до бързо отмиване на лекарственото вещество. Установено е, че само 5% от въведеното с капки лекарствено вещество, достига до целевото място на действие, а останалата част се отмива със сълзите.
За да се преодолеят недостатъците на конвенционалните лекарствени форми, научните изследователи отправят поглед към едно съвременно средство за лекарствено доставяне, а именно наночастиците. Наименованието им произлиза от гръцката дума „нанос” – което означава „джудже” и е свързано с техният размер, който е милиони пъти по-малък от милиметъра.
Наночастиците, като средство за лекарствено доставяне са обект на интензивни научни изследвания. Материалите, от които са приготвени са разнообразни и много лесно се разграждат от организма. Едни от тях са т.нар. фосфолипиди.
Фосфолипидите са елементи, които участват в изграждането на клетките и биологичните тъкани. Това ги прави нетоксични и изключително съвместими с тях, т.е. при използването им не настъпва дразнене. Когато наночастицата, натоварена с лекарството достигне целевите тъкани, тя се слива с тях и го освобождава.
Това дава много предимства в терапията. От една страна се използва по-малко лекарствено вещество, защото няма опасност то да бъде „разпиляно по трасето” до достигане на прицелния орган. И въпреки по-малкото количество използвано лекарство, се постига същия и дори много по-добър терапевтичен ефект. От друга страна намаляването на дозата на лекарственото вещество е свързана с намаляване на нежеланите лекарствени реакции, които често засягат и други органи и системи в човешкото тяло.
Предимство на използването на наночастици е, че те могат да бъдат създадени по начин, осигуряващ не незабавно, а продължително освобождаване на включеното в тях лекарство. Може да се постигне интервал на действие до 180 дни. А колко удобно би било за пациента да приложи веднъж доза от лекарство и следващото й въвеждане на бъде след шест месеца, като в това време въртеочното налягане е във физиологични граници и не настъпват нежелани реакции, свързани с приема на медикаменти.
Употребата на наночастици в хуманната медицина не е просто една мечта – към момента в САЩ има разрешени за употреба продукти, които доставят лекарствени вещества чрез наночастичков носител, например някои антибиотици. Други са във фаза на клинични изпитвания.Все още няма пуснат на пазара продукт за лечение на глаукома, съдържащ наночастици. Пред масовото комерсиализиране на наночастиците като доставчик на терапевтични вещества стоят редица предизвикателства. Те са свързани с оптимизирането им и с тяхното приготвяне – от малката колба в лабораторията до големите производствени мощности. Учени и изследователи от цял свят работят неуморно в посоката на създаване на наночастичкови лекарствени продукти, които да бъдат качествени, ефикасни, безопасни и достъпни за пациентите.
