(Още няма оценка) 
Loading...
Д-р Тихомира Георева
УМБАЛ „Пълмед“
Д-р Тихомира Георева е завършила Медицински университет-Пловдив през 2013г. През 2020г. е придобила специалност по гастроентерология и в последствие магистратура по диетология и хранене. Притежава над 9-годишен опит в УМБАЛ „Пълмед“.
____________________________
Д-р Георева, вие сте едновременно гастоентеролог и нутриционист-диетолог. В кои случаи храната може да бъде вредна и да разболява?
Искам да обърна внимание на връзката между храненето и здравето и колко тясна е тази корелация на ниво целия стомашно-интестинален тракт. Храненето освен като удоволствие е основен жизнен процес, свързан с приемането, преработването и усвояването на хранителни вещества. То е необходимо за изграждане и обновяване на клетките и тъканите, за осъществяване и регулиране на жизнените функции на организма, както и за компенсиране на изразходената от него енергия. Но храната може да бъде както лекарство, така и отрова. Ето защо при получаването на дисбаланс между основните съчетания на храните спрямо нашите нужди и при положителен или отрицателен енергиен баланс в организма, може да се предизвика влошаване на общото ни състояние и развитие на заболяване.
Медиите, а и социалните мрежи изобилстват със съвети за здравословно хранене. Има ли общовалидни правила или подходът трябва да е строго индивидуален дори за човек без заболявания?
Има различни режими и хранене спрямо основното здравословно състояние на пациента и настъпили вече хронични заболявания. Целта на диетата при всеки човек е индивидуална, на базата на клиничното му здраве и потребности на организма, а не рецепти с меню за първо, второ и трето, валидни за всички. В кабинета по нутриционистика и диетология в ДКЦ „Пълмед“ прилагам индивидуален подход към всеки пациент, защото здравето е съвкупност от физическо, емоционално и социално благополучие, а не само отсъствието и липсата на болест. Като гастроентеролог твърдя, че повечето болести и състояния като гастрит, язва, синдром на дразнимото черво, колит и други, могат в съчетание с правилно проведено лечение и правилен хранителен режим да доведат до излекуване.
Какво влияние има стресът върху трупането на килограми и само нарушената диета ли е функция на затлъстяването?
Стресът, на който всекидневно сме подложени оказва огромно влияние върху телата ни и здравословното ни състояние, провокиран от хормона кортизол. Този хормон контролира редица процеси в тялото, включително нуждите ни от сън и свързаната с него телесна температура. Има тясна връзка между наддаването на килограми, невъзможността им за редукция, предизвикани от нарушения в този тъй наречен циркаден ритъм. Това е хормон, който е толкова необходим за тялото ни и толкова вреден, когато се излъчва от нас неконтролируемо. Живеенето против часовника като при работата на смени увеличава риска от клъстърно главоболие, сърдечни удари, умора, стрес, сексуално дисфункция, депресия, деменция, затлъстяване, метаболитни разтройства, гастроентерологични разстройства, мускулно-скелетни и репродуктивни разстройства. Може да влоши хронични заболявания като разстройства на съня, храносмилането, сърдечносъдови заболявания, високо кръвно, епилепсия, умствени разстройства, астма и дори наркомании.
Целта ми при работата с пациенти с наднормено тегло е по-лесно отслабване, по-добро храносмилане и здравословно състояние като цяло, отстраняване на проблемите със съня и контролиране на глада, без обичайния както знаем всички йо-йо ефект и без глад, който оказва също стрес върху организма ни.
Колко важно е да се спазва точен режим при приема на храна, а не през различни интервали?
При храненето според часовника е най-важно да се спазва режим, който е съобразен спрямо нашия начин на живот и здравословното ни състояние. Приемът на храна в необичайни часови интервали или липса на точен график за хранене като цяло, т.е. невъзможност за създаване на навик за редовно хранене, води до неоптимално протичане на процесите на усвояване, а оттам може да се стигне до непълноценно възстановяване, недостиг на енергия, проблеми с храносмилането и др. Когато пропускаме хранения или се храним по различно време, мозъкът ни увеличава синтеза на грелин и невропептид У, които сигнализират за увеличаване на апетита. Това със сигурност ще ни накара да надвишим калорийните си нужди и да натрупаме телесни мазнини.
Трябва ли да закусваме сутрин – много се спори по този въпрос и много са аргументите за и против?
Веднага излагам няколко важни аргументи защо закуската е важна. Тя определя апетита ни през деня, което се дължи най-вече на факта, че различни хормони се синтезират в тялото. Например сутрин кортизолът има пик – най-общо казано, за да се събудим. Закусвайки се уверяваме, че кортизолът намалява, а тялото получава необходимата енергия и следователно няколко часа по-късно не сме толкова гладни. Нека не забравяме, че храненето влияе на физиологичните процеси на тялото. Сутрин тялото не е активно все още и става такова, когато температурата се повиши, най-често следобед. Чрез храната „активираме” тялото. Когато не закусваме, несъзнателно се опитваме да съхраним енергията си и не извършваме физическа активност, тъй като тя ни кара и да сме по-гладни. Затова закуската има съществено място в индивидуалните хранителни планове, които изработвам, за да има диетата максимален резултат за здравето на пациента.
