(2 вота, средно: 5,00 oт 5) 
Loading...
Д-р Станислав Вълканов, дм е специалист уролог с над 10 години опит и интереси в областта на урологията, андрологията и всичките им съвременни аспекти. През 2017г. година му е присъдена образователна и научна степен „доктор“ след успешно защитен дисертационен труд на тема „Уретерореноскопия, комбинирана с holmium-yag лазерна литотрипсия, за лечение на уретерни камъни. Резултати, усложнения и предиктори за успех“. Работи в УМБАЛ “Каспела” в гр.Пловдив, където е Управител и част от клиниката по Урология. Главен асистент е към катедра Урология на Медицински университет Пловдив. Приема пациентите си в собствен кабинет в гр.Пловдив и гр. Бургас. Член на управителия съвет на БЛС – гр Пловдив.
–
Какво представляват бъбречните камъни и често срещани ли са?
Камъните в бъбреците, уретерите и пикочния мехур са познати на човечеството от древни времена. От урологична гледна точка, те са най-често срещaното заболяване като България е ендемичен район за разпространене на проблема. Почти 10% от жените и 15% от мъжете боледуват от тази болест. Най-доброто лечение на проблема е своевременната профилактика, която включва хигиенно-диетичен режим и редовна диагностика на ултразвук, особенно при рискови пациенти поне веднъж годишно. При нeглежиране на начaлните симптоми може да се стигне до сериозно увреждане на бъбреците и силни бъбречни болки сравними с раждането – бъбречни кризи.
По своята генеза бъбречните камъни се образуват в каликсите (чашкитe) или пиелона (легена) на бъбрека. Този процес се задейства в момент, в който се нарушава баланса между факторите, стабилизиращи урината и литогенните вещества. Тогава се задействат механизмите за камъкообразуване като в началото се образува органично ядро от епителни клетки, фибрин и слуз. В последствие около него се натрупват неорганични вещества, които сформират камъните.
Според химичния си състав те могат да бъдат различни видове. Най-често срещания вид (около 80%) са калциево-оксалатните камъни – кафяви на цвят, рентгенопозитивни с кристална структура или овална форма в зависимост от подвида им – калциев-оксалат монохидрат или -дихидрат. Следващите по популярност (около 10%) са фосфатните камъни – сивкаво-кафеникави с кораловидна форма в повечето случаи и отново рентгенопозитивни. Уратните камъни са жълтеникаво-кафяви на цвят, овални, рентгенопозитивни и се образуват при завишени стойности на пикочна киселина. Магнезиево-амониево-фосфатните камъни (струвити) се образуват на фона на уроинфекции, причинени от бактериите Протеус и Клебсиела, водещи до алкализиране на урината. Цистиновите камъни се образуват в следствие на повишени нива на аминокиселини в урината. Ксантиновите камъни са рядко срещани и имат кафеникав цвят, мека консистенция и се чупят лесно.
Как да се предпазим да не образуваме камъни?
Първото и най-важно условие е да се приемат достатъчно течности дневно като не е задължително те да бъдат само под формата на вода. Дневният прием на течности е препоръчително да бъде между 2,5 и 3 литра. Когато приемате течности през деня, е добре те да бъдат разпределени равномерно като засилваме приема по време на физическа активност. Може да приемате както вода, така и прясно изцедени сокове, кафе, чай, супи, плодове и зеленчуци. Не се препоръчват алкохол, млечните и изкуствено подсладените напитки. Освен напитките е много важен и хранителният баланс, с помощта на който трябва да се постигне едно равновесие на веществата в тялото с цел избягване на образуване на определен вид камъни.
Кои са тези вещества и как да ги дозираме?
На първо място бихме наредили калция, при който дневната доза трябва да е от 800 до 1000 мг на 24ч прецизно усвоен с водата , която пием и храната, която приемаме. Поради тази причина е добре да поглеждаме етикета на водата, която купуваме и да се съобразяваме с количеството калции в нея. Съответно при по-голям прием на калции с водата е добре да го редуцираме в храната (най-често чрез млечните продукти).
Приемът на голямо количество белтъци също може да доведе до камъкообразуване в бъбреците. Затова 150-200гр. месо е допустимата дневна норма като се избягват червените меса. Солта е друг водещ фактор като нейният прием не трябва да надвишава 3-5 грама за денонощие. Оксалатите също могат да доведат до образуване на тъй наречените оксалатни камъни и за да избегенем този проблем е добре да ограничим приема на шоколад, какао, бадеми, орехи, лешници, аспержи, цвекло, спанак, Витамин C във високи дози. Пикочно-киселинните камъни (уратни) се образуват при висок прием на колбаси, дивечово месо, кранатии и субпродукти. При пациенти, податливи на образуване на уратни камъни, задължително трябва да се алкализира урината, посредство лекраства или по-високо алкална вода. Рафинираната захар също не е добър приятел и трябва да се избягва. Този баланс на тялото (воден и хранителен) трябва да е допълнен задължително от всекидневна физическа активност и чист въздух – най-добре разходки в планината.
Защо получаваме бъбречна криза и как да се справим със ситуацията?
Причината да получим бъбречна криза е преминаването и засядането на образувал се камък в бъбрека към уретера. В този момент се забавя потока на урината от бъбрека и тя започва да се връща обратно в посока легена и чашките. В следствие на това последните се раздуват и се получaва задръжка на урина в бъбрека или медицински казано – хидронефроза. При тази задръжка на урина в бъбрека се разтяга и капсулата, която обвива самия бъбрек. Това разтягане причинява много силна болка в бъбрека (по-силна от родилната). Най-честите симптоми, с които можем да отграничим бъбречната колика, са силна болка в областта на бъбрека (лумбалната област), често уриниране, гадене, повръщане, парене при уриниране и кръв в урината. Тази задръжка на урина в бъбрека може да доведе до инфекция и тогава обикновено организма отговаря с висока температура и втрисане. При такива ситуация трябва да се предприемат мерки възможно най-бързо. При започване на бъбречна криза най-добре е да се направи консултация с уролог. Ако това не е възможно, то с лекар, който може да ви прегледа и по възможност да направи диагностика с ултразвук (ехограф). Това образно изследване може да ни ориентира за състоянието на бъбрека, има ли наличие на камъни или застой на урина в него и по хода на уретера. Следващата стъпка е пускането на кръвни изследвания – ПКК, урея и креатинин (отразяват бъбречната функция), CRP (възпалителен маркер), урина – за наличие на кръв, кристали или бактерии. При нужда и преценка на специалиста може да се направи КАТ на ПОС (рентгеново сканиране на пикочо-отделителната система) за по-голяма диагностична точност при търсене на камък и оценка на състоянието на бъбрека или рентгенография на ПОС с или без контраст при по-специални индикации. Всички тези изследвания могат да дадат достатъчна информация на лекуващия лекар имате ли камък и кой терапевтичен подход е най-подходящия за вас.
Целта на едно последващо лечение е винаги спонтанното изпикаване на камъка или неговото оперативно разбиване, или екстрахиране с цел да възстановим нормалния уринопоток от бъбрека към уретера и пикочния мехур. Консервативното лечение може да включва болкообезболяващи; спазмолитици; фитопрепарати с противовъзпалителен ефект и засилващи диурезата; лекарства, отпускащи мускулатурата на уретера с цел по-лесно преминаване на камъка. При влошаване на симптомите или изследванията е по-добре пациентът да се хоспиталзира и да се прецени кой е най-добрия вариант за отпушване на бъбрека и последващо разбиване на камъка или отстраняване от уретера. В днешни дни съществуват няколко минимално инванзивни и високо ефективни модерни методики за разбиване на камъни.
- ЕЛПК – екстракорпорална литотрипсия – посредством електро-магнитни вълни може да се разбие камък извънтелесно препоръчително с размери до 2 см, с по- малка плътност и в момент, когато не запушва бъбрека.
- Уретероскопията (семиригидна или флексибилна) с лазерна литотрипсия – златен стандарт за разбиване на камъни в уретер и бъбрек с много висок процент на успеваемост за камъни до 2 см, без значение от анатомичното им разположение .
- Перкутанна литолапаксия с лазерна литотрипсия – идеален метод за разбиване на камъни в бъбрека дори с по- големи от 2 см размери. При него се използват изключително финни инструменти, които не оставят почти никакви следи по тялото на пациента.
Всички изброени методи са с висок процент на успех и бърз следоперативен възстановителен период като тяхната цел е по възможност още на следващия ден след операцията пациентът да се върне към ежедневните си занимания.
