(Още няма оценка) 
Loading...
Д-р Богомилов завършва с отличие Медицински университет – София през 2016г. Преминал е следдипломни квалификационни курсове в Гърция, Египет, Мароко, Чехия, Русия, Германия и Испания. През 2015г. става „Студент на годината“ в категория Здравеопазване. Д-р Богомилов е специализирал „Ендокринология и болести на обмяната“ в клиника по „Ендокринология и болести на обмяната“ на ВМА-София, като към момента е специалист ендокринолог. Защитава успешно докторска степен към катедрата по „Фармакология и токсикология“ към Медицински университет-София през 2023г. Научените интереси на д-р Богомилов са свързани със здравословния и активен начин на живот, новите подходи при лечение на ендокринни заболявания, генетичните и епигенетичните корелации при различни заболявания и патологични състояния.
За втора година България се присъединява към призива на Световната федерация за борба със затлъстяването, провеждайки национална информационна здравна кампания за борба срещу затлъстяването под мотото „Да поговорим за затлъстяването“. Тя се провежда координирано в целия свят по инициатива с подкрепата на множество организации, институции и партньори. Основните цели на кампанията са разясняването мащаба на проблема, негативните последици от затлъстяването и оказване на подкрепа на хората, които искат да подобрят здравословното си състояние. Световният ден за борба със затлъстяването е ден за действие, който призовава за сплотен, междусекторен отговор на кризата със затлъстяването.
Затлъстяването е хронично рецидивиращо заболяване, което води след себе си до множество и различни медицински последствия. За разлика от много заболявания, за които са необходими различни и понякога много сложни инструментални и биохимични методи, затлъстяването е заболяване, което може да бъде идентифицирано само с изчисляване на индекса на телесната маса (ИТМ). ИТМ се изчислява като се раздели теглото в килограми на ръста в см повдигнати на квадрат – ИТМ = тегло в КГ / ръст в М2 . Така чрез изчисляване на индекса на телесна маса може да се направи една опростена класификация като следва – при ИТМ под 18.5, говорим за поднормено тегло, при ИТМ между 18.5 и 25, говорим за нормално тегло, при ИТМ над 25 говорим за наднормено тегло, а при ИТМ над 30 се класифицира като затлъстяване. От своя страна затлъстяването има степени/класове – затлъстяване клас I с ИТМ между 30 и 35, затлъстяване клас II с ИТМ между 35 и 40 и затлъстяване клас III с ИТМ над 40. Разбира се ИТМ не дава цялостна картина и понякога има изключение при определянето му, но въпреки това е изключително удобен и лесен метод в реалната клинична практика и от своя страна може да се използва дори от пациентите, за начален скрининг, който да ги насочи към специалист.
Въпреки че в повечето случаи затлъстяването, особено в България се приема за проблем на пациента или по-скоро за естетичен проблем, това далеч не е така. Затлъстяването е сред водещите причини по смъртност според Институтът за здравни показатели и оценка. Всъщност затлъстяването е 5-тата причина по смъртност в световен мащаб, като пред него са само високото кръвно налягане, замърсеността на въздуха, тютюнопушенето и захарния диабет. Ако обаче вникнем по-дълбоко в проблема със затлъстяването, виждаме че самото затлъстяване води след себе си до заболявания като артериална хипертония, захарен диабет тип 2 , подагра, дислипидемия, сърдечна недостатъчност, инфаркт, инсулт, неалкохолна стеатозна болест на черния дроб (по-популярна след обществото като омазнен черен дроб), артрози артралгии, фертилитет, еректилна дисфункция, синдром на поликистозните яйчници и дори различни депресивни състояния, както и много други. От тук може да се прави извода, че всъщност затлъстяването е много по-сериозен проблем и в световен мащаб се явява един от основните причини за инвалидизация и смърт. Това най-ясно личи не в страните където затлъстяването е с най-голям процент спрямо общата популация, а там където то не се приема като истинско заболяване и не се лекува. За съжаление България е една от водещите страни по смърт по повод на затлъстяване, много по-напред в класацията от страни като САЩ, Канада, Австралия (страните с най-висок процес на затлъстяване в световен мащаб) и много над средно европейския процент.
Като цяло затлъстяването в световен мащаб ще се явява една от най-важните и значими болести през настоящото столетие. Световната статистика показва, че темпът на затлъстяване в световен мащаб расте стремглаво и само за следващите няколко години затлъстяването ще стане най-разпространеното хронично заболяване. Тук големият проблем е, че въпреки големите и мащабните програми за профилактиране на развитие на заболяването, няма страна в световен мащаб, която да обърне статистика си наобратно, т.е. процентът на хората със затлъстяване да е тръгнал на долу. Има страни, които с големи здравни кампании, особено след подрастващите, са стационирали процентите си на затлъстяване след населението, но не и такива които да са обърнали негативната статистика. Още по-притеснително е, че затлъстяването се увеличава прогресивно в страни, които само до преди 10 години са нямали никакъв проблем с него – като Нигерия, Индия, Виетнам, Япония и др.
Къде обаче се крие разковничето на проблема с все по-затлъстявалото население е сложен и труден въпрос. Парадоксално е, че въпреки все по-голямата здравна култура след населението, това заболяване расте. Тук факторите са много и са свързани както с хранителните навици, така и с храната богата на захари и транс мастни кисели, която все повече консумираме. Всъщност затлъстяването е много по-сложно и комплексно заболяване от колко си представяхме. Поради застрашаващите размери, които затлъстяването придобива дори и сред децата, трябва да се приеме, като сериозен здравен проблем и да се насочи вниманието към него.
На 4. март се отбеляза Световният ден за борба със затлъстяването. Именно на такива дни става ясно, че подобни хронични заболявания, като затлъстяването, захарен диабет тип 2 са основно свързани с неправилен двигателен и хранителен режим. Затова ранна профилактика и започването на лечение възможно най-рано е ключово за профилактиране на късните усложнения от затлъстяването. Още при ИТМ над 25 е необходимо да се оцени метаболитния статус на човека и да се предприемат действия. Разбира се, редовното проследяване на артериалното налягане, стойностите на кръвна захар, холестероловите нива и нивата на чернодробни ензими при пациенти с наднормено тегло и затлъстяване са изключително важни за ранна профилактика, а и за цялостното лечение на това заболяване. Насочването на пациента към специалисти енодкринолози, кардиолози, гастроентеролози и др. е важно да се случи рано, за да може да се подобри както качество на живот и пациентите, така и да се избегнат тежките последствия от заболяването.
Поради наличните стигми и разбиране, че повечето килограми са просто проблем на пациента се пропуска важността на затлъстяването, като болест. През последните години множество нови терапии, свързани с нормализирането на метаболитния статус и телесното тегло се появиха в световен мащаб и в България. Именно поради това грешка на изкуството би било при необходимост да не се започне навременно лечение при пациентите, за които то е необходимо. Най-важно при овладяването на една здравна пандемия е разбирането на проблема, ранното му откриване и навременното му лечение, защото с ясна отговорност и разбираме трябва като общество да опитаме да се справим и с тази.
