(Още няма оценка) 
Loading...
Д-р Ина Тодорова завършва медицина в Медицински университет – Пловдив, където придобива специалности по Обща медицина и Педиатрия. Понастоящем работи като педиатър в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска“, гр. София. От 2019г. преглежда деца до 18 години в собствена специализирана практика по Педиатрия в гр. Пловдив, ул. „Пере Тошев“ 11 след предварително записване на тел. 0885299925.
_____________________________________________
Има нови болести, които изключително вълнуват обществото и създават смут, страх и несигурност. Ще спомена като пример пандемията от Covid-19 от 2020г. Ако погледнем назад, не по-малко страшни бяха СПИН, описан за първи път в САЩ през 1981г., новите щамове Грипен вирус – през 1997г. е регистриран първият случай на разпространение на вируса на птичи грип от птица на човек, причинил епидемиите през 2003-2005г.; H1N1, известен като свински грип, върлуващ от 2009г. Смъртоносни са зоонозите (болести, които се предават от животни на хора) ЕБОЛА от 1976г., ТОРС през 2002-2003г., MERS през 2012г., последните две причинени също от Корона вирус.
НО има болести, стари като човечеството. Болести, чието лечение вълнувало древните толкова, колкото и нас. Едно от заболяванията, познати от най-стари времена, е астмата. Търсенията за разбулване тайните на астмата започват далеч в античността, продължават упорито и последователно през вековете и до днес вълнуват научните общности. Древните гърци я приемали със страхопочитание като наказание от Бог. Днес, реномираното медицинско издание „The Lancet“ я определя като „едно от най-неуловимите от всички познати хронични заболявания“.
Какво е астмата?
Най-честото хронично респираторно заболяване, засягащо до 18% от населението, обединило учените от целия свят, наложило създаване на световна „Глобална стратегия за управление и превенция на астмата“ (GINA). Според GINA астмата е многолико заболяване, което се характеризира с възпаление на дихателните пътища и с променливи във времето и по интензитет симптоми като кашлица, стягане и свирене от гърдите, недостиг на въздух. Заедно с това има и вариабилно ограничение на въздушния поток.
Каква е историята на това актуално заболяване?
В следващите редове са систематизирани данни от историческите извори, касаещи познанието на Човечеството за астмата и методите за лечение.
През 18в.пр.н.е. Вавилонският цар Хамурапи създал един от най-древните текстове на антична Месопотамия – сборник с 282 закона върху плоча от черен базалт. Един от текстовете касае „липсата на въздух” (вероятно астма). „Ако дробовете на човек пъшкат докато работят”, древните лечители препоръчвали роза и синап, размесени в пречистени масла и поставяни върху езика или издухвани в носа посредством туба. Правили инхалации с вапоризирани смеси, нанасяли балсамови смоли и други микстури на гърдите, а кашлящият човек бил съветван да пие „първокачествена“ бира.
В уникалния египетски папирус на Еберс от 16в.пр.н.е. са описани над 700 рецепти за лечение на множество заболявания. Препоръчани са редица анти-астматични „лекарства“ – горска ябълка, сусам, босвелия и страмониум. В него е описано лечение на астмата с билкова отвара, върху загрята в огнището тухла като болните вдишвали отделената пара.
Ясно се вижда, че инхалирането на вещества е било познато и ползвано от хилядолетия като първи метод за овладяване симптомите на астмата. В древен Китай за инхалация се използвали билки, съдържащи ефедрин. В Индия инхалирането на дим имало над 4 века традиции.
Предполага се, че думата „астма“ идва от древногръцката дума „aazein”, означаваща „издишване с отворена уста“, „пъшкане“, „недостиг на въздух“, „задъхване“. Вероятно е ползвана за първи път през 5в.пр.н.е. от бащата на съвременната медицина – Хипокарат от Кос. Наблюденията на Хипократ събрали неговите ученици в над 70 книги, написани между 430 и 200 г.пр.н.е, обобщени в „Corpus Hyppocraticum“. Там той препоръчвал пушене на страмониум с анти-холинергичен ефект, подобно на съвременните анти-астматични медикаменти тиотропиум и ипратропиум. Терминът „астма“ се появява по-късно и в Илиада на Омир, където означава накъсано дишане.
Хипократ отбелязал, че такъв недостиг на въздух се среща по-често при определени работници като рибари, шивачи и ковачи. През I век след н.е. известният римски енциклопедист Плиний Стари установил, че полените могат да предизвикат или влошат астмата. Аретеус от Кападокия дал също през I век след н.е. клинично описание на астмата. Той смятал, че жените страдат по-често, но по-рядко умират от астма, а децата с пристъп от астма често се възстановяват напълно. Впечатляващо е, че теорията за провокиращите фактори и особеностите в детската възраст започват да се формират преди 25 века. Започва ерата на отстраняване на тези провокиращи фактори, редом с познатата до тогава терапия.
Плиний Стари препоръчвал лечение с ефедра в червеното вино, както и ядене на змии и пиене на кръв от диви коне. Известни римляни от това столетие, за които се знае, че страдали от астма, са Сенека и Август Цезар, а най-известният лекар от този период бил Гален от Пергамос, лекуващ лекар на няколко императори, последовател на Хипократ и Плиний. Той описал астмата като бронхиална обструкция и я лекувал с кръв от бухал, разтворена във вино.
От 9-ти до 12-ти век науката е тласкана напред от арабските и персийски лекари. Може би най-влиятелната личност от тази ера е ислямският лекар и философ Авицена. В неговите класически книги „Канон на медицината“ и „Книга за лечението“ той предложил методи за интубация на дихателните пътища.
Маймонидес, лекуващ лекар на султан Саладин в Кайро, лекувал и болния от астма принц Ал-Афдал. Той забелязал, че оплакванията на принца започват винаги като обикновена настинка през дъждовния сезон, преминават през борба за въздух и изкашляне на жилава храчка. Забелязал още, че през сухите и топли месеца, оплакванията изчезват. Ето защо за лечение на астма той предписвал почивка, стриктна хигиена, суха среда за живот, избягване на опиум, специална диета, вкл. супа от червени кокошки и неотменимото средство от античността – червено вино.
Друг лекар, който използвал промяната на околната среда като средство за лечение на астма е Джироламо Кардамо. През 1552г. той препоръчал на архиепископа на Сейнт Андрюс, страдащ от астма, да махне от леглото си кожената възглавница и пухеното одеяло и това имало незабавен ефект.
Белгийският лекар и болен от астма Жан Баптист ван Хелмонт, написал през 17-ти век, че астмата започва от „тръбите в белите дробове“. Той пръв установил връзката между астмата и различни пушеци. Пак тогава италианският лекар Бернардино Рамацини, бащата на спортната медицина, направил връзка между астмата и органичния прах. Той пръв описал и асмата, провокирана от физическо усилие. През 1850г. Герхард споменал, че астмата може да се причинява от химични летливи вещества, силни парфюми и промени в температурата и влажността. Така се затвърждава ролята на алергените в етиологията на астмата и се отваря верния път пред медицината за диагностика и лечения на заболяването.
През 18-ти век най-важният скок в науката е откритието на кислорода през 1774г. от Джоузеф Пристли в Англия. Голям напредък в диагностиката е откритието на стетоскопа през 1816г. от бащата на пулмологията – френския лекар Рене Лаенек, също болен от астма. Английският лекар Джон Мъдж разработил инхалатора и го промотирал за тежка кашлица, вкл. астма.
Прогреса на парфюмерийната индустрия във Франция през 19-ти век дал тласък и на лечението на астма. Създали се много неболизатори. През 1849г. започва инхалирането на минерални води.
Иконата на съвременната медицина Сър Уйлиам Ослер публикувал през 1892г. своя прочут наръчник „Практики и принципи на медицината“. Там дал чудесно описание на астмата, включващо фамилните фактори, влиянието на емоциите и климата, характеристика на храчките, ролята на бронхо-спазъма и терапия с бронходилататори. Лечението с растителни деривати на беладона започва през 1905г, заедно с препоръчваните по-рано през столетието цигари със страмониум.
В началото на 20-ти век била установена и връзката между астмата и алергичния ринит.
През 40-те и 50-те години на 20-ти век се препоръчвали инжекции с адреналин и таблетки или свещички с аминофилин. От 1956г. се използва и компресорен инхалатор за лечение с адреналин и изопротеренол.
Терапията на астмата получава голям напредък с приложението на кортикостероидите като таблетки или инжекции в средата на 20-ти век. Балансът между полза и вреда се оказал много труден. През 60-те години избухнала „епидемия“ от смъртни случаи на болни от астма. В резултат на това през 1967г. бил създаден първият инхалаторен кортикостероид албутерол, а през 1972г. и беклометазон.
Така 20ти век отваря вратата за съвременното лечение на астмата, което през 21 век се основава на твърдението, че астмата е хронично възпалително заболяване. Днес в центъра на тази терапия са медикаментите за контрол: инхалаторните кортикостероиди, дълго-действащи бета-2-агонисти, левкотриенови антагонисти и др. Втори основен елемент в терапията е установяване на провокиращите фактори и тяхното отстраняване или отслабване на ефекта им.
Повече за съвременните схващания ще откриете във втора част.
