(Още няма оценка) 
Loading...
д-р Борислав Матеев, дб е клиничен емрбиолог и университетски преподавател,
ръководител е на научна лаборатория в клиника за асистирана репродукция в гр.
Пловдив и има дългогодишен опит в сферата на репродуктивните биотехнологии.
_________________________________
Замразяването на т.нар. полови клетки не е нова идея. Напротив, още през XVII век Роберт Бойл, а после през XVIII век Ладзаро Спаланцани на базата на наблюдения и в последствие на някои експерименти, залагат основите на теория за влиянието на ниските температури върху клетките и възможностите да бъдат съхранявани по-продължително време. През 30-те и 40-те години на XX век, с развитието на научните познания и технологиите, практическото приложение и развитие на тези теории търпи възход и в следвоенните години в областта на ветеринарната медицина са постигнати първите успехи при използване на замразени и в последствие размразени полови клетки.
С последващото развитие на технологиите, през 1983г. е докладвана първата бременност, а през 1984г. се ражда и първото дете от замразен и после размразен човешки ембрион. Към настоящия момент в сферата на асистираната репродукция, криоконсервацията е напълно рутинен метод, с изключително голяма успеваемост (>90%) за замразяване и съхранение на сперматозоиди, яйцеклетки и ембриони. Усъвършенстването на технологиите, криопротекторите – веществата, които предпазват клетките при ниските температури (-196 градуса по Целзий), и съвременното биотехнологично оборудване правят този метод на замразяване и съхранение на клетки в течен азот изключително достъпен, ефективен и евтин в сравнение с допреди десетина години. Какво означава това на практика? Яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони могат да бъдат замразявани и съхранявани за дълъг период, в случаите на процедури за асистирана репродукция, като например за ин витро или IUI, терапии или други операции или дълги и чести пътувания.
С развитието на биотехнологиите и биоинформатиката, опцията за замразяването и съхранението на ембриона в хода на една ин витро процедура дава възможност той да бъде изследван за определени (генетични) болести и хромозомни дефекти преди да бъде върнат на бъдещата майка. Това по отношение на медицинската и биотехнологична страна на тази технология, но се оказва, че в социален аспект също има нарастващо влияние и значение. Понятието „Social freezing“ описва все по-популярната практика сред жените в Западна Европа и САЩ, които планират да имат деца и поколение, но все още не са срещнали правилния партньор; намират се в кариерен или житейски етап, който още не е подходящ за деца; да замразят свои яйцеклетки, които са с добро качество и които да използват евентуално по-късно – в момент, когато биха били по-възрастни и когато рискът от не толкова качествени яйцеклетки поради възрастта им, да се яви затруднение при евентуална желана бременност. Това явление се явява естествено и елегантно решение на проблемното обстоятелство, че в т.нар. развити държави постоянно се забелязва изместване и нарастване на възрастта (> 35-40 г.), когато двойките решават да имат деца, до момент и степен, когато репродуктивните клетки при партньорите не са вече с оптимално качество както при 25-28 годишните. В последните години, в България също се забелязва интерес към този тип медицинска услуга, което е логично предвид, че страната ни не прави изключение от световната тенденция на забременяване и раждане на първото дете в по-късен житейски етап на семействата.
Тук логично би възникнал въпросът, колко дълго биха могли да бъдат съхранявани по този начин клетките, пък и ембрионите? На практика вечно, стига да бъдат постоянно в течната фаза на азота. Това е така, защото при тази температура от -196ºС на практика не протичат никакви химични и биохимични процеси и реакции в клетките – в тях и с тях не се случва абсолютно нищо.
Едно интересно и любопитно обстоятелство в подобни случаи е, че теоретично, братчета или сестричета, които са на практика разнояйчни близнаци и с еднаква биологична възраст, биха могли да се родят с интервал от няколко години помежду си именно поради замразяването им на етап ранно ембрионално развитие и в последствие различния момент на размразяване.
