(Още няма оценка) 
Loading...
Весела Велин е професионален учител по Айкидо. Тя е от малкото жени, които притежават 4-и дан (най-високата техническа степен по Айкидо) и от малкото българи, които са защитили своя изпит в Япония. По професия е дипломиран ландшафтен архитект, но избира да се посвети на Айкидо, защото намира ценностите, които носи то за по-облагородяващи средата. Заедно със съпруга си създават една от най-големите школи по Айкидо за деца в България, чиято мисия е да предава дисциплина, възпитание и ценности на подрастващите. Тя е лидер на организация, професионалист, съпруга, майка или просто жена, чиято цел е да съвместява различните роли и да търси баланса. Най-голямата ценност на Айкидо според нея е точно това – да учи на хармония отвътре и навън. То й помага не само в професионален, но и в личен план.
_______________________________________
Днес все по-често чуваме за алтернативни методи за лечение. Можем ли да кажем, че Айкидо за децата е такъв метод?
“Превенцията е най-добрият метод за лечение!” Не само Айкидо, всеки спорт е метод децата да са по-здрави. Ползите са многобройни: Движението засилва имунитета. Подобрява функциите на всички системи. Освобождава стреса. Отделя хормона на щастието. Но най-голямото предимство на Айкидо е, че то се фокусира не само върху физическото, а и върху психическото здраве на трениращите. Прави ги по-силни и устойчиви на ниво характер, и им дава едно много благодатна среда на партньорство и уважение, в която да се развиват цялостно.
Какво отличава Айкидо от другите бойни изкуства? Подходящо ли е за деца?
Разбира се, аз съм пристрастна, защото специалността ми е точно – работата с деца, но моето лично мнение е, че Айкидо е може би най-подходящото бойно изкуство за малчуганите. И причините са няколко:
- Не е агресивно – В Айкидо няма спаринги, битки и дуели. Самото му име – “Път на Хармония между енергиите” проповядва сливане и хармонизиране с човека отсреща. Не случайно е наричано “Изкуството на Мира”, защото то не отвръща на удара с удар, а ни учи как да преобразуваме конфликтите в хармония.
- Много е комплексно и динамично – За разлика от други бойни изкуства, при които натоварването е рязко и фокусирано в конкретни мускулни групи, при нас се работи равномерно с цялото тяло. Движенията са много плавни и меки, което прави рискът от травми много по-малък. Като обща динамика е интензивно – движим се почти през цялото време – което го прави много близко до темперамента на децата, които имат неизчерпаема енергия. 🙂
- Няма състезания – още от ранна детска възраст е моментът, когато да научим малките човеци да се съсредоточават върху своята собствена същност. Да искат да стават по-добри от себе си, вместо от другите. А това може да се случи само в среда на партньорство, а не на конкуренция. Айкидо предоставя точно такава среда, защото в него няма състезания – не сме противници, а сме партньори, и за мен е отлично средство да научим децата да бъдат заедно.
Кой е правилният начин да изберем спорт за детето? Трябва ли да оставим малчуганите сами да го изберат или ние като родители да ги насочим?
Трудно е да накараме детето да ходи “на сила”, безотговорно е да го оставим да прави “каквото си иска”. Просто защото неговото “каквото иска” може да не отговаря на това, което е наистина добре за него. Затова аз винаги препоръчват родителят да избере спорт или най-малкото да насочи своето дете. Освен самият спорт е много важна и школата, треньорите, какви са техните ценности, дали отговарят на вашите. Защото спортната дейност трябва да се разглежда много повече като част от образованието и възпитанието на детето. Нещо, което до голяма степен ще формира неговата личност и затова решението какво, къде и при кого ще тренира е наистина важно и отговорно. Ето защо това решение не може да вземе само едно 5 годишно дете. 🙂
Кое кара едни деца да тренират дълги години, а други – да се отказват след първите месеци?
Родителите им 🙂 На всички ни се иска “детето да ходи със желание”… Но това не винаги и не през цялото време е така. Факт е, че детето не винаги ходи със желание и на училище, но не го отписвате оттам нали? Разберете – желанието отминава! Да, има деца, които запазват своята мотивация през годините непокътната, но те като общ процент са много малко. Мотивацията е крива, а не права линия. Когато говорим за дългогодишен процес, тя си има своите върхове и спадове . И ако родителят няма разбиране за това, той ще позволи на детето си да се отпише при първата трудност. А волята и характерът се проявяват точно в способността ни да преодоляваме тези трудности. Да проявим търпение, за да натрупаме качества и да преминем в следващо ниво, което ще зароди отново нашият интерес и мотивация. Затова моят призив е: Не позволявайте на детето си да се отпише от спорта с лека ръка! Докато е малко, то има нужда от вашата подкрепа! После ще ви бъде благодарно за това цял живот.
Как да научим децата на постоянство?
Писала съм доста материали по темата и ще ми е трудно да обобщя само в една точка. Но ако трябва да посоча най-главните неща – трябва да спрем да търсим интересността и “на детето да му харесва”. Защото – замислете се: Постоянство означава да правиш едно и също дълго време. Няма как това да ти е интересно. В един момент – то омръзва и спира да ти харесва чак толкова много. И ако в първоначалния мотив няма нищо друго освен “да ми харесва и да ми е интересно”, каузата е обречена още преди да започне. Затова аз съветвам – търсете смисъла, търсете ползите, търсете качествата, които детето ви ще придобие, а не единствено приятното време, което ще прекара. Истинският спорт е развитие, дисциплина и себеусъвършенстване, но не и приятна дейност. 🙂
За да научим децата на постоянство трябва дори целенасочено да търсим еднотипни и монотонни неща, които да развиват тяхната способност да се концентрират и да откриват разнообразието в задълбочаването във самата дейност, а не в постоянното сменяне на дейности.
Моралните качества помагат ли и за физическото здраве?
За мен здравето не е не може да бъде само физическо. Вече е доказано колко голямо влияние имат нашите емоции и чувства върху имунитета и общата кондиция. Стресът безспорно бива посочен като основен причинител на повечето болести…
Но и каква полза има да си физически здрав, ако си тъжен и самотен? Или пък, ако си глупав? За мен можем да се наречем “здрави” само тогава, когато е здраво всичко в нас – и тялото, и ума, и духа, и емоциите. Когато имаме добра социална среда. Когато имаме силен характер. Защото какво е здравето, ако не – способността на нашия организъм да бъде по-силен от външните влияния и да се справя с предизвикателствата? Точно каквото е и определението за “силен характер” ! 🙂
