(1 вота, средно: 5,00 oт 5) 
Loading...
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
__________________________
От какво се страхуват децата?
Страхът е универсално преживяване – всички сме изпитвали страх.
Причините за страха са различни. Състоянията на страх се свързват съссамота, непознатост, внезапно приближаване, внезапно променяне на стимула, болка и др. Страхът може да възникне от:
- Преживяването на неопределеността, свързана с трудността да се категоризира даденото събитие.
- Всички събития или ситуации, които създават заплаха или премахват сигурността.
- Предугаждане на нежелано събитие.
- Преживяване на неочаквано събитие или на събитие, което не отговаря на очакванията.
- Непоследователност на чуждото поведение.
- Друг силен причинител на страха е болката. Появилият се страх може да усили болката, но може да насочи поведението към нейното избягване.
Страхът зависи от цялостната ситуация, от индивидуалните различия, темперамент, емоции, предразположения, интелектуално развитие, от опита. Преживяването на страха е свързано с познавателното развитие. То дава възможност на детето да обхване събитията в тяхната връзка и да открие техния смисъл. За да бъде интерпретирано дадено събитие като пораждащо страх, това предполага разбиране и известно самопознание.
Страхът е една от най-рано преживяваните емоции. Преживяването на страха се свързва с различията в темперамента, миналия опит, с интерпретирането на ситуацията, със смисъла, който тя има за детето, и с очакванията по отношение на него.
Между поведението на майката и страховете съществува връзка. Постоянните притеснения за детето могат да го оставят с впечатление, че светът е враждебен. Нечувствителността и безразличието към нуждите на детето и лишените от радост връзки създават повече условия за поява на страх.
Страхове според възрастта при децата
Страховете през ранното детство започват след 6-месечна възраст. Когато детето предусеща раздялата с майка си, става тревожно, защото не знае какво следва: „Какво ще стане? Ще се върне ли? Какво ще стане с мен, когато мама я няма?…“ Невъзможността да се отговори на тези въпроси засилва неопределеността на ситуацията, което разстройва детето и поражда страх.
Между 7-9-и месец се появява страх от непознати хора и предмети. Той е свързан с когнитивното развитие – разпознаване на близки и чужди. Страхът и безпокойството от непознатите хора са по-силни от страха от непознатите предмети (при 9-месечните деца обектите пораждат страх, ако се движат, издават шум).
След първата година страхът става по-диференциран. През този период една от причините за страха е усещането, че не може да се вземе контрол върху ситуацията. Характерен за периода на ранното детство е страхът от тъмно, който се появава след 1-1,6 годишна възраст. В зависимост от индивидуалния опит, след 1,6 -2 годишна възраст е възможно да се появи и страх от животни.
През периода 2-6 години страхът започва да се свързва повече с въображаемите заплахи, защото въображението се развива, а страховете по отношение на другите стимули (шум, височина и т.н.) намаляват. Основните страхове са от изоставяне, от тъмнина, от болка.
С навлизането в училищна възраст, към 6-тата година, детето преживява тревога дали ще бъде прието и харесвано. Притесненията се свързват с външността, но все още има и страхове от свръхестествени същества, гръмотевици и светкавици, страх от телесни повреди. На около 7-годишна възраст при децата се наблюдава неувереност в своите способности. Изразява се в страх от закъснение, злепоставяне, унижение и е свързан с нуждата от приемане от връстниците и принадлежност. Към 7-8 години се развива тревожност, която се изразява в безпокойство и страх да не се направи нещо, което е в разрез с общоприетите норми на обществото и групата. Между 6-та и 7-та година децата започват да изпитват страх от смъртта. При 8-годишните деца страхът от собствената смърт преминава в страх от смърт на родителите. В периода от 7 до 11 години намалява егоцентризмът на детето и се увеличава тенденцията да възприема позицията на другите. Децата стават чувствителни за страхове, основаващи се на медийни събития, затова е важно да има родителски контрол върху това, което децата гледат по телевизията или в интернет.
Преодоляването на страховете
Страховете, които децата преживяват, могат да бъдат най-различни. Всички родители се питаме: могат ли тези страхове да се преодолеят или те ще останат задълго в живота на детето и през по-късните периоди? Един от начините на преодоляването на страховете е свързан с някои от техниките, предложени от бихевиористичната терапия. Тези техники, колкото и да са ефективни, не могат да се вземат отделно от средата, която поражда страховите преживявания.
- Моделиране и пренос
Алберт Бандура (бихевиорист) твърди, че ако детето наблюдава как другите се държат с опасния обект, това може да подпомогне преодоляването на страха. Ако детето, което изпитва страх от куче, наблюдава как другите се държат с кучето, това може да помогне за намаляването на страха. Тук могат да се включат различни действия – погалване, хранене. Моделът на това поведение може да бъде показан в реалния живот или на екран.
- Сенсибилизация
Тук акцентът не е върху тревожността, а върху поведението. Тази техника включва: обсъждане на детайлите на терапията и създаване на стресогенна ситуация. Обикновено тази ситуация се създава във въображението. Човекът е помолен да си представи, че е изпаднал в паника при най-критични за него обстоятелства. След това се предоставя възможност това да се възпроизведе в реалния живот. Смисълът на тази техника е в това, че при сблъсъка с обекта, причиняващ страх, детето може да открие, че неговото влияние не е толкова силно, той не е толкова страшен.
Когато открием, че сме в ситуация, предизвикваща страх, когато нашето сърце започне да бие силно, краката ни започнат да треперят, да чувстваме слабост и безпокойство, ние се опитваме да направим нещо, за да вземем контрол върху нашите емоции – започваме когнитивна игра със себе си: казваме си, че няма защо да се страхуваме, даваме си кураж, преосмисляме ситуацията или просто се опитваме да се отдалечим. Децата могат от ранна възраст да контролират собственото си поведение. Поведението, насочено към овладяването на емоциите, е целенасочено. Когато преживяваната емоция е негативна, детето се обръща, отдалечава и реагира с поведение, търсещо помощ за премахване на източника на негативната емоция. Детето започва да се учи не само как да регулира емоциите си, но също и как да взаимодейства с тях. Развитието на емоционалната интелигентност започва с първите прояви на емоции и взаимодействие с обкръжаващата среда.
Страхът е естествена част от нашия живот и има свое място и роля. Страхът е важно чувство – той ни пази, учи ни да бъдем бдителни, да преценяваме рисковете, да мислим няколко крачки напред, да бъдем отговорни.
Източници: Боулби, 1958; 1973, Грей, 1971; Изард, 1980; Кагън, 1974; Томкинс, 1963; Сроуф, 1974; Хънт, 1964; Яроу, 1979; Цркианин и Тропик, 1989; Стаматов, 2012;
