(2 вота, средно: 5,00 oт 5) 
Loading...
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености.
___________________________________
„Ще имаме още едно дете!“ Как да подготвите по-голямото си дете за появата на бебето?
Очакването на ново дете поражда много и различни радости и тревоги. Как ще се отрази промяната в семейството на първородното дете? Какво да очакваме?
Новината за още едно дете в семейството обикновено се посреща от първородното дете с радост. Първото дете започва да очаква с нетърпение братчето или сестричето си, което ще бъде партньор в игрите.
В действителност, обаче с появата на второто дете, животът на първото се променя драматично и то се озовава в неочаквана позиция. Доскоро единствено, радващо се на дълбока всеотдайност и загриженост, получаващо безгранична любов и грижа, първото дете попада в позицията на по-големия. То трябва да се научи да споделя родителската привързаност, грижа и внимание. Трябва да споделя и стаята и играчките си. Трябва да отстъпва и да осъзнае, че вече не е преди всичко. Тези преживявания могат да бъдат стресиращи както за детето, така и за родителите.
Как изглежда ревността всъщност?
Изместването от „трона“ може да бъде разочароващо и у детето може да се породи ревност, несигурност и усещане за надвиснала заплаха. Често това е момента, в който децата използват всички възможни стратегии да спечелят вниманието на родителите (най-често майката). В повечето случаи не особено богатият им опит ги връща към най-сигурния начин да получат вниманието на мама – с плач. В поведението на по-голямото дете може да се наблюдава известен регрес (да се държи като по-малко дете), по-трудно заспиване, намален апетит, да казва, че се страхува или че нещо го боли с цел да получи същото внимание, каквото получава бебето. В следващите месеци, когато най-бурните емоции са преминали и вече комуникацията между децата е подобрена, все още може да забелязвате, че по-голямото дете не иска да споделя играчките си с по-малкото си братче или сестриче.
Малките деца реагират емоционално и не са в състояние да сдържат реакциите си, но при по-големите деца е възможно ревността да е прикрита и да се проявява в неочаквани моменти.
Въпреки трудностите на този период, той е признак, че по-голямото Ви дете осъзнава промените и ще развие нови качества и умения, като се справи с емоциите си.
Как да подготвим себе си и детето за предстоящото?
Значим фактор за протичането на този период е разликата във възрастта на децата. Колкото по-голямо е първото дете, толкова по-лесно е да му обясните настъпващите промени и то да разбере и да приеме новата ситуация. При малка разлика във възрастта (под 3 години), дългите обяснения объркват детето и могат да създадат грешни очаквания и да последват разочарования. За да създадете реалистични очаквания у детето си можете да покажете снимки или картинки на бебета, да разкажете какво правят бебетата и че имат нужда от грижи.
Добре е с появата на бебето, да не насочвате цялото си внимание към новопоявилото се дете. Вашето „голямо“ дете все още се нуждае от същата любов и време с вас, както преди. Опитайте се да прекарвате известно време само с него. Ако вкъщи имате въведени правила, можете да дадете нови привилегии на по-голямото дете. При всяка възможност, особено пред бебето, подчертавайте качествата и уменията на каката/баткото. Бебето не разбира, но по-голямото дете се чувства ценено. Обяснете на детето си, че хората могат да обичат повече от един човек – дайте примери с другите членове от семейството.
Какво не помага?
- Не реагирайте на ревността с гняв – не се сърдете и се опитайте да не се карате на детето си, че ревнува.
- Не карайте детето да потиска чувствата си, а го стимулирайте да ги изразява, без да застрашава малкото дете.
- Не сравнявайте децата и не слагайте обидни етикети.
- Не принуждавайте по-голямото дете да отстъпва и да прави компромиси по задължение. Нека те са разбрани и осъзнати, макар и на по-късен етап от отношенията им.
Любопитно:
Независимо, че децата принадлежат на едно и също семейство, последователността на раждането се отразява върху позициите и идентичностите им. С раждането на всяко следващо дете ценностната нагласа на родителите се изменя. Алфред Адлер (австрийски психолог, основател на индивидуалната психология) отделя четири позиции: позиция на първородно дете; позиция на второ дете; позиция на трето дете; позиция на единствено дете. Всяка от тези позиции се отразява на децата и формира у тях характерни личностни черти. Ето как психологът описва тези позиции:
- Първородните деца обикновено са дългоочаквани и родителите проявяват дълбока всеотдайност, загриженост и внимание. Адлер твърди, че характерно за най-големите деца е да пораснат като консервативни, предразположени към лидерство, със стремеж към власт хора. В зрелостта тези деца стават основният пазител на семейните вярвания, традиции и разбирания.
- Позицията на единственото дете е неоспорвана, но заедно с това се създава особена чувствителност на детето към майчината любов и грижи. Понеже не е в позиция, която изисква отстояване на това, което има, или това, което е, по-късно в зрелостта детето може да изпита трудности във взаимоотношенията с другите.
- Второто дете се отличава с амбициозност. Темпото му на развитие може да се окаже по-високо от това на по-голямото дете. Основната му ориентация е постигане на успех. То е склонно да си поставя високи цели, но това може да увеличи опасността от неуспех.
- В много отношения позицията на най-малкото дете също е уникална. То не изпитва усещане за загуба на позицията, която заема. Понеже е най-малко, то е обгърнато с много любов от всички. Най-малкото дете също е мотивирано към преследване на високи цели.
Появата на още едно дете е голяма промяна, която се отразява на всеки от членовете на семейството. Заредете се с търпение, а не с очаквания.
