(1 вота, средно: 5,00 oт 5) 
Loading...
д-р Надежда Апостолова
акушер-гинеколог в УСБАЛАГ „Селена“
–
Амниоцентезата е инвазивна процедура, която се извършва между шестнадесета и двадесета гестационна седмица. Взима се околоплодна течност, в която плуват свободни клетки на плода и се извършва хромозомен анализ. Амниотичната течност е водната среда, която заобикаля и предпазва бебето по време на бременността. Изследването може да даде ключова информация за здравето и развитието на бебето.
Д-р Апостолова, кога се налага изследването на околоплодна течност?
Амниоцентезата е изследване, което може да бъде препоръчано след преглед по фетална морфология. Когато имаме ехографски маркери, показващи риск в развитието на плода – липса на носна костица, наличие на голяма кожна гънка, висок риск от биохимичен скрининг, ехографски маркери в сърцето и др., препоръчваме да бъде направена амниоцентеза. Изследването се прави обикновено след шестнадесета седмица на бременността.
Какво може да бъде изследвано с амниоцентезата?
Изследването основно показва генетични изменения у плода като синдром на Даун например. Може да се получи много точна информация за зрелостта на плода и по-точно – на белите дробове на бебето. Понякога тези данни са важни когато се налага по-ранно раждане на бебето чрез индукция или секцио. Понякога амниоцентезата дава добра представа за наличие на инфекция при бебето. В редки случаи организмът на майка с отрицателен резус-фактор е възможно да изработи антитела срещу белтъка, разположен по еритроцитите на плода. В тези случаи амниоцентезата може да се направи за оценка на тежестта на анемията при бебетата с резус-конфликт с майката. При някои бременности се наблюдава т. нар. полихидрамнион – натрупване на твърде много околоплодна течност. Чрез амниоцентеза излишното количество течност може успешно да бъде изведено от матката.
Кои са най-честите предпоставки за генетично изследване на плода?
Възможни причини за назначаване на амниоцентеза са наличието на ехографски находки от проведена фетална морфология или установен чрез биохимичен скрининг висок риск от раждане на дете с Даун, Патау или Едуардс. Хромозомни дефекти, състояния като синдром на Даун или дефект на невралната тръба при предишна бременности са сериозна индикация за по-внимателно следене развитието на плода. Възрастта на майката също е фактор, който увеличава коефициента на риск за хромозомни изменения у бебето. Наличието на фамилна анамнеза за генетично заболяване при някой у двамата родители също трябва да бъде отчетено при решение за назначаване на амниоцентеза. Обикновено генетичните изследвания се правят до двадесета гестационна седмица. Резултатите от тях са показател дали бременността да бъде продължена или не.
Какво представлява процедурата?
Процедурата се извършва в болнично заведение. Пациентката е настанена комфортно в легнало положение. Предната коремна стена се почиства с дезинфектант, за да се избегнат евентуални инфекции. Не се поставя упойка, тъй като манипулацията е безболезнена с минимален дискомфорт. Под непрекъснат ехографски контрол се въвежда амниотична игла, с която достигаме до плодния сак. Отнемат се около 20 – 25 мл. амниотична течност, количество, което не повлиява комфорта на бебето. Процедурата завършва с преглед на бебето и прослушване на сърдечните тонове.
Взетата амниотична се изследва в лаборатория, където се отделят клетките, които се изследват от генетик. Резултатите от изследванията се получават след седмица до двадесет дни след взимането на пробата.
Какви рискове крие изследването и колко време е необходимо на майката за възстановяване?
Тъй като това е инвазивна процедура, има минимален риск от спонтанен аборт, но той е под 1% когато изследването се извършва от квалифициран специалист. След процедурата на всички пациенти се назначават медикаменти, които да минимизират риска от спонтанен аборт.
