(Още няма оценка) 
Loading...
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
Вземането на решения се налага на всеки в широк спектър от ситуации – от незначителни като кой чорап да се обуе първо до важни като избор на партньор. Докато до момента се говореше как разумът е този, който предразполага практични и интелигентни решения, емоциите се оказват не по-малко важни. Тази статия има за цел да обрисува интегративния подход на вземане на решения – разум заедно с емоция.
Когато се водят дебати относно приоритетите на вземането на решения както в ежедневието, така и в професионалното направление, често се споделя тежкия аргумент: “Емоциите пречат на вземането на решения”. Дали това е така обаче се поставя под въпрос и от учените, които установяват друго. Оказва се, че рационалността има лимитираща роля в този аспект. Емоционалността допринася позитивно при вземане на решения, което предполага интегративен подход, включващ т.нар. “интуиция”.
Емоциите имат роля и тя е в основен план да съобщават (на нас и останалите) каква е ситуацията насреща, изпълва ли очакванията, позната ли е. Съответно, ориентирането на човек не е възможно да се случи адекватно с пълното откъсване на емоциите от него. Ако емоциите не се взимат предвид при вземане на решение, би се следвала тезата, че осъзнатостта и себепознанието също нямат значение, което далеч не е така. Човек познава себе си и желанията си, когато ползотворно усеща и интерпретира емоциите си. Проучвания дори бележат, че цели 90-95% от взимането на важни решения носят отпечатъка на емоцията.
Емоциите определят последствията. Оказва се, неизненадващо, че емоциите определят самочувствието за взетите решение, а в последствие – определят и удовлетвореността. Емпирични проучвания сочат, че усещането веднага след взето решение е също толкова важно, колкото и факта дали решението е логично сдържано само по себе си.
Какъв проблем съществува? Масово хората са възпитавани да се лишат от всяка емоция, когато решават нещо. Когато се спазва, това директно рефлектира върху психичното здраве на човек. Всяко решение, лишено от емоционална нагласа и реакция, поставя живота на личността в стерилна матрица. А тази матрица забравя, че удоволствието притежава силата на основна движеща енергия. Резултатът от подобна стерилна нагласа е неудовлетвореност, безпътица и усещане за клопка – проявления, които лесно разяждат психичното здраве.
Решението е интегративен подход – вземане на решения както предвид разума, така и предвид емоционалността. Човекът е единна система с части от мозъка си, които отговарят за логиката, части, които отговарят за емоцията. Разделянето на тези части би очаквало разделяне на единството и отхвърляне на част от него. Вместо това здравословния и практически работещ метод за вземане на решения включва оценка на ползата и риска емоционално и рационално. С други думи, здравословно е да се използва всяка информация, до която човек има достъп; всяка част от мозъка си, която е създадена за него в негова полза.
В заключение, емоциите не са вредител, от който да бягаме и дори срамуваме. Емоционалната реакция има неслучайна роля в живота дори в най-строгата бизнес ситуация. Емпирично е доказано, че емоциите помагат рационалността да функционира със здравословен темп.
