(1 вота, средно: 5,00 oт 5) 
Loading...
Проф. д-р Мария Орбецова е Началник на Клиника по Ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ «Св. Георги», Ръководител на Катедрата по Ендокринология и 2 мандата Зам. Декан по Учебна дейност при МФ на МУ – Пловдив. Завършила е висшето си образование във ВМИ, Медицинска Академия, София. Има специалности по Вътрешни болести, Ендокринология и болести на обмяната и магистратура по «Обществено здраве и здравен мениджмънт». Има редица публикации в национални и международни списания и участия в научни форуми в различни области на ендокринологията. Съавтор и автор е на учебници, учебни помагала, ръководства и монографии. Гл. редактор е на сп. «Ендокринология». Специализирала е в Клиника по Ендокринология и Диабет, Университет Ню Касъл, Англия; Диабетен център “Стино”, Копенхаген, Дания; Клиника по Артериална хипертония, Болница “Брусе”, Париж, Франция. Клиника по Диабетно стъпало, Болница „Кингс Колидж”, Лондон, Англия. Членува в Българско дружество по ендокринология, Български лекарски съюз, Съюз на учените в България, Български институт метаболитен синдром, Асоциация по ендокринни хипертонии – Алианс, Европейско дружество по ендокринология, Европейско дружество по гинекологична ендокринология, Европейска тиреоидна асоциация, Група за изучаване обучението по диабет към Европейска асоциация за изучаване на диабета, Комитет за здраве, медицина и научни изследвания към Световна антидопингова асоциация (WADA).
–
Защо именно 14 ноември е избран за Световен ден за борба с диабета?
Всяка година с решение на Международната Диабетна Федерация и Световната здравна организация на 14 ноември светът отбелязва Световния ден за борба със захарния диабет в отговор на нарастващата тревога за бъдещето на милионите хора, страдащи от заболяването. Самият ден 14 ноември е избран, защото това е рожденият ден на д-р Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлз Бест открива животоспасяващия инсулин през 1921 г.
Какво представлява захарният диабет и как се поставя диагнозата?
Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишени нива на кръвната захар (хипергликемия) в резултат на нарушена секреция на хормона инсулин от задстомашната жлеза (панкреас), нарушено действие на инсулина или и на двете причини заедно.
Диагнозата на захарния диабет се поставя на базата на наличие на клинични признаци, изследване на кръвна захар и провеждане на орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ) със 75г глюкоза през устата при висок риск от развитие на заболяването. Има 4 начина за точно поставяне на диагнозата: кръвна захар при случайно измерване над 11.1 ммол/л, ако има клинична симптоматика; кръвна захар след поне 8-часов глад над 7.0 ммол/л; кръвна захар на 2-ри час след ОГТТ над 11.1 ммол/л; гликиран хемоглобин (HbA1c) – над 6.5%. HbA1c е част от молекулата на хемоглобина, претърпяла процес на неензимно гликозилиране, който отразява средните нива на кръвната захар за предшестващ период от около 3 месеца, нормата е под 6.1%.
Има 2 предиабетни състояния, които носят висок риск от развитие на захарен диабет във времето, както и на сърдечно-съдови усложнения: нарушена гликемия на гладно – кръвна захар на гладно между 6.1 и 6.9 ммол/л; намален глюкозен толеранс – кръвна захар на 2-ри час от оГТТ между 7.8 и 11.0 ммол/л.
Какви са факторите на околната среда, които създават предпоставки за отключване на захарен диабет? Каква е разликата в симптомите между захарен диабет тип 1 и тип 2?
Тип 1 се свързва с абсолютен недостиг на инсулин вследствие деструктивен процес на панкреаса. Най-често причината е образуването на определени антитела, насочени срещу инсулина, срещу островните бета-клетки на панкреаса, които го произвеждат, или срещу определени структури на тези клетки. По наследство се предава предразположеност към развитие на заболяването. За да се изяви то, обаче, са необходими фактори от околната среда, които да провокират „атака” срещу бета-клетките. Такива най-често са вирусни и инфекциозни агенти като Коксаки В вирус, вирус на рубеолатата, паротита, цитомегаловирус и др. Затова има и определена сезонност в появата му – пролет и есен. Има данни, че въвеждането на краве мляко в храненето при кърмачета повишава риска от поява на диабет при генетично предразположените – стимулира се образуването на антитела поради сходство на структурите между говеждия албумин и повърхностен белтък на бета-клетките на панкреаса. Обратно, козето мляко е протективно. Заболяването се среща главно при деца, юноши и в по-млада възраст. Развива се бързо и понякога първата му изява е появата на ацетон в урината – кетоацидоза. Клиничната симптоматика е изразена и доста характерна – повишена жажда и сухота в устата, често и по-обилно уриниране, влошаващо се през нощта, загуба на тегло при повишен апетит, обезводняване, лесна умора, отпадналост. Наблюдава се съчетание с други автоимунни заболявания – автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, витилиго, алопеция, пернициозна анемия, автоимунен гастрит.
Тип 2 се дължи на нечувствителност (резистентност) към действието на инсулина, клетките на панкреаса са свръх стимулирани да произвеждат повече инсулин, за да преодолеят тази резистентност, постепенно техният капацитет се изчерпва и секрецията на инсулин намалява. Тук основните нарушения са в характера на секрецията на инсулина. Загубва се ранното му покачване след прием на съдържаща въглехидрати храна, той нараства по-късно и се задържа по-дълго време повишен. В етиологията на заболяването участват генетични фактори и доказателство е появата му при еднояйчни близнаци в почти 100%. Ролята на околната среда е много голяма. Основен фактор е наднорменото тегло; прехранването със свръх калорийна и богата на мазнини и въглехидрати храна; заседнал начин на живот с намалена физическа активност. Развива се обичайно в зряла и по-напреднала възраст, но все повече засяга юноши и деца, основно поради нездравословен начин на живот. Именно това е типът диабет, който бележи много бързи темпове на развитие и се превръща в пандемия, особено като част от метаболитния синдром, наречен болест на цивилизацията. Тип 2 диабет няма такава остра и явна симптоматика в началните стадии, започва и протича подмолно и когато диагнозата се постави в по-големия процент случаи вече са налице усложнения. Често се открива случайно – при изследвания по друг повод, особено преди операция, при хоспитализация по друг повод, при профилактични прегледи. Насочващи симптоми са съхнене на устата, сърбежи по кожата, чести гъбични инфекции по кожата и лигавиците, цистити, уретрити, лошо съзъбие, трудно заздравяващи рани.
От какви усложнени са застрашени болните от захарен диабет?
Острите усложнения са диабетна кетоацидоза – силно влошаване контрола на диабета, много висока кръвна захар, поява на ацетон в урината; обезводняване, замъгляване на съзнанието до кома и хипогликемия – рязко спадане на кръвната захар при предозиране терапевтичните средства, недостатъчно хранене, прекомерна физическа активност.
Дългосрочните усложнения включват засягане на малките кръвоносни съдове (микроангиопатия): на очите – диабетна ретинопатия, на бъбреците – диабетна нефропатия, прогресираща до хронична бъбречна недостатъчност; увреждане на нервите – диабетна невропатия; увреждане на големите съдове (макроангиопатия) в т.ч. исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, периферно-съдова болест. Специално място трябва да се отдели на диабетното стъпало – деформации, съдови промени, инфекциозни изменения на краката с най-тежко усложнение – некроза и ампутация.
При захарен диабет тип 1 хроничните усложнения възникват обичайно 3-5 години след началото. Тип 2 може да се изяви направо с късните си усложнения – зрителни и бъбречни нарушения, хипертония, стенокардия и инфаркт на миокарда, инсулт, диабетно стъпало, стеатоза на черния дроб и др.
Какви са средствата за лечение на захарен диабет?
Хората със захарен диабет тип 1 и известна част от тези с тип 2 се лекуват с човешки инсулин или новите инсулинови препарати – аналози на човешкия инсулин с подобрено и по-близко до физиологичното действие и без изявени странични ефекти (хипогликемия и наддаване на тегло). Разработени са бързо- и свръх бързо действащи, дълго- и ултра дълго действащи инсулинови аналози, готови аналогови инсулинови смеси, комбинации с парентерални антидиабетни средства, напр. рецепторни агонисти на глюкагоно подобен петпид-1 (GLP-1) – парентералните представители на инкретин-базираната терапия. Все повече навлиза и лечението с инсулинови помпи, особено при деца, юноши, бременни жени.
Въведени в употреба са плеяда орални антидиабетни средства – познатите сулфонилурейни препарати (СУП), метформинът (бигванид) – средство на първи избор при предиабетни състояния и новооткрит тип 2 диабет, пиоглитазонът – представител на тиазолидиндионите, които са мощни инсулинови очувствители; пероралните представители на инкретин-базираната терапия (DPP-4 инхибитори – глиптини), които съществуват в отделна таблетна форма или в комбинирана с метформин. SGLT2 инхибиторите (блокери на натриево-глюкозния транспорт, които водят до засилено излъчване на кръвната захар през бъбреците) са най-новата група препарати, които показват и допълнителни сърдечно-съдови и бъбречни ползи, наред с GLP-1 агонистите. Те също могат да бъдат комбинирани в една таблетка с метформин или DPP-4 инхибитори.
