БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

д-р Добринка Петрова: Влияние на затлъстяването върху репродуктивното здраве

Рейтинг 1Рейтинг 2Рейтинг 3Рейтинг 4Рейтинг  5 (4 вота, средно: 1,00 oт 5)
Loading...

Д-р Добринка Петрова

New Life Clinic

Д-р Добринка Петрова е завършила медицина в Медицински факултет към Тракийски университет в Стара Загора през 2002г. Продибова специалност по акушерство и гинекология през 2008г. Притежава удостоверения за многобройни специализации у нас и в чужбина за диагностични и лечебни методи в областта на акушерството, гинекологията и репродуктивната медицина. По настоящем е управител на New Life Fertility Center.

_____

Затлъстяването е болестно състояние, което е резултат от нарушеното равновесие между енергийния внос от храна спрямо енергоразхода на човек. Затлъстяването е сериозен проблем за общественото здраве и се разпространява със сериозни мащаби в развитите страни по света.

Наднорменото тегло се дефинира като превишаване на телесното тегло спрямо ръста. При физически здравите мъже здравословният процент телесни мазнини е 15-20%, докато при жените този процент е приблизително 25-30%.

Най-често телесните мазнини биват измервани с Индекса на телесна маса (ИТМ/BMI). Tой се използва за определяне на затлъстяването или натрупаните мазнини в организма в проценти, при лица над 17 години. Резултатите от калкулациите не са показателни за бременни или кърмещи жени, както и за хора със значителна мускулна маса.

Как да изчислим своите мазнини в домашни условия?

Налични са много онлайн калкулатори за ИТМ/ BMI, където става изключително лесно по формулата – Килограми делим на височината си на квадрат ИТМ = КГ / М2

Повишеният ИТМ по време на юношеството е силно свързан с риска от развитие и нарушения на редица заболявания, свързани със затлъстяването по-късно в живота, независимо от ИТМ при възрастни. Точно за това съветвам моите пациенти да се обръща внимание на храненето от ранна детска възраст. Разбира се, никога не е късно да променим начина си на живот и навиците на хранене!

Програмите за отслабване са най-предпочитани и често срещани мерки при повечето хора, но те крият и много рискове. Затова трябва да бъдем много внимателни. Повечето хора са в състояние да постигнат загуба на тегло в краткосрочен план, но за съжаление възстановяването на теглото е често срещан модел. Липсата на витамини и минерали в организма, лишенията и нездравословното отслабване пък водят до други здравословни проблеми. Като акушер-гинеколог специалист по инвитро ще разкажа и наблегна точно на тях.

Известно е, че честотата на затлъстяване при жени с ановулация и поликистозни яйчници е от 35% до 60%. Ановулацията (липса на овулация) е много често срещан проблем, който се проявява в различни клинични прояви, включително аменорея (липса на менструация), нередовен цикъл и хирзутизъм (повишено окосмяване от мъжки тип при жени). Сериозните последици от хроничната ановулация са най-често безплодие и повишава риска от развитие на карцином на ендометриума или гърдата.

Има нова оценка за ролята на хиперинсулинемията в това състояние и за клиничния ефект на хиперинсулинемията и хиперандрогенизма (повишено ниво на мъжки хормони в кръвта) върху рисковете от развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет.

Лекарят трябва да разпознае клиничното въздействие на ановулацията и да предприеме терапевтична намеса при всички ановулаторни пациенти, за да се избегнат нежелани последствия.

Нормалната овулаторна функция на менструалната система се основава на динамична координация на сложни действия на всички нива: централната хипоталамо-хипофизна ос, сигналите за обратна връзка и локалните реакции в рамките на яйчника. Загубата на овулация може да се дължи на различни фактори, действащи на всяко от тези нива. Крайният резултат е дисфункционално състояние: ановулация и поликистозни яйчници.

Много по-полезно от клинична гледна точка е да се избягва използването на термина синдром или заболяване на поликистозните яйчници. По-добре е този проблем да се разглежда като персистираща ановулация със спектър от причини и клинични прояви, които сега включват инсулинова резистентност и хиперинсулинемия, както и хиперандрогенизъм.

Характерният поликистозен яйчник се появява, когато състоянието на ановулация продължава за определен период от време. С други думи, поликистозният яйчник е резултат от функционално разстройство, а не специфичен централен или локален дефект.

Трябва да се има впредвид, че поликистозните яйчници са признак, а не заболяване.

Поликистозният яйчник обикновено е увеличен и се характеризира с гладка перлено бяла капсула. Години наред погрешно се смяташе, че дебелата склеротична капсула действа като механична бариера пред овулацията. По-точната концепция е, че поликистозният яйчник е следствие от загубата на овулация и постигането на стабилно състояние на персистираща ановулация.

Връзката между повишената инсулинова резистентност и поликистозните яйчници вече е добре позната. Инсулиновата резистентност се определя като намален отговор на глюкозата към дадено количество инсулин.

Клиничната изява на пациенти с инсулинова резистентност (независимо дали имат нарушен глюкозен толеранс или захарен диабет) зависи от способността на панкреаса. При много пациенти, бета-клетките на панкреаса в крайна сметка не успяват да отговорят на предизвикателството и намаляващите нива на инсулин водят до нарушен глюкозен толеранс и тип II неинсулинозависим захарен диабет. Наистина, дисфункцията на бета клетките може да бъде открита при жени с поликистозни яйчници дори преди появата на непоносимост към глюкоза.

Хиперинсулинемията води до хипертония и повишен риск от коронарна болест на сърцето. Съществува пряка връзка между плазмените нива на инсулин и кръвното налягане. Резистентността към инсулин допълнително се свързва с повишени триглицериди и понижени нива на HDL-холестерол, мощна лоша комбинация, която е в основата на коронарна болест на сърцето. Въпреки че неблагоприятният липиден ефект е налице при ановулаторни жени с поликистозни яйчници, хипертония се среща при тези жени в по-късна възраст в живота им, а не в техните репродуктивни години.

Жените с наднормено тегло, ановулаторни жени с хиперандрогенизъм имат характерно разпределение на телесните мазнини, известно като андрогено затлъстяване (мъжки тип). Андрогеният тип затлъстяване е в резултат на отложени мазнини в коремната стена и висцералните мезентериални места.

Съотношение талия: ханш по-голямо от 0,85 показва разпределение на андрогенните мазнини.

Загубата на тегло при жени със затлъстяване в долната част на тялото е главно козметична, докато загубата на централното телесно тегло е по-важно за общото здраве, тъй като подобряването на сърдечно-съдовия риск е свързано със загуба на централна телесна мазнина.

Намаляването на съотношението на талията към бедрата придружава намаляване на хиперинсулинемията.

Колкото по-целенасочено лекарите търсят хиперинсулинемията при тези пациенти, толкова по-често тя се демонстрира. Със сигурност не всяка ановулаторна пациентка има хиперинсулинемия, както и не всяка пациентка с наднормено тегло е ановулаторна. Въпреки това, едва забележими аномалии в динамиката на инсулина могат да присъстват в началото на това състояние и се появяват по-забележимо с времето.

Клиничните последици от персистираща ановулация:

1. Безплодие.

2. Проблеми с менструалното кървене, вариращи от липса на менструация до неправилно маточно кървене.

3. Хирзутизъм, алопеция и акне.

4. Повишен риск от рак на ендометриума и вероятно, рак на гърдата.

5. Повишен риск от сърдечно-съдови заболявания

6. Повишен риск от захарен диабет при пациенти с инсулинова резистентност.

Оставени без лечение, пациентите с персистираща ановулация развиват клинични проблеми и следователно подходящото терапевтично лечение е от съществено значение за всички ановулаторни пациенти. При дългосрочно проследяване на жени с поликистозни яйчници се наблюдава, че проблемите с андрогенното затлъстяване и хиперинсулинемията продължават в години след менопауза.

Сестрите и дъщерите също могат да имат 50% шанс да имат същите проблеми като пациента.

Хиперандрогенни и хиперинсулинемични, ановулаторни жени трябва да бъдат предупредени относно повишения риск от бъдещ захарен диабет. Възрастта на началото е около 30 години, по-рано от общата популация. Неизненадващо, тези пациенти са по-склонни да развият проблеми с глюкозния толеранс по време на бременност. А пациентите, преживели гестационен диабет, има вероятност в по-голяма степен да развият целия метаболитен синдром (хиперандрогенизъм и хиперинсулинемия) по-късно в живота.

В дългосрочно проследяващо проучване, ановулаторни жени с поликистозни яйчници имат 5-кратно повишен риск от захарен диабет в сравнение с контролите, съответстващи на възрастта.

Както хиперинсулинемията, така и хиперандрогенизмът могат да бъдат намалени със загуба на тегло, което е поне повече от 5% от първоначалното тегло. Тези метаболитни подобрения са свързани с впечатляващ процент на възобновяване на овулация и бременност.

Всички ановулаторни пациенти изискват ли изследване за хиперинсулинемия?

И слаби, и затлъстели жени с поликистозни яйчници могат да имат хиперинсулинемия, но не всички хиперандрогенни жени с поликистозни яйчници (слаби и затлъстели) имат хиперинсулинемия. Въпреки това, при жени с наднормено тегло андрогенните ефекти са по-интензивни. В допълнение, слабите жени с хиперинсулинемия изглежда нямат същия риск от бъдещ захарен диабет, въпреки че клиничното проследяване може навреме да документира поява на инсулинонезависим захарен диабет по-късно в живота в сравнение с по-ранна поява при жени със затлъстяване.

Поради вероятната наследствена предразположеност към ановулация и инсулинова резистентност, трябва да се обмисли оценка на членовете на семейството на вече диагностицирани пациенти. И братята, и сестрите на ановулаторни, хиперандрогенни жени могат да бъдат резистентни към инсулин.

Тийнейджъри, които имат проблемен цикъл, също са подходящи за изследване за хиперинсулинемия. През пубертета вероятно се развива инсулинова резистентност поради повишаването на половите стероиди и хормона на растежа, което води до вторично повишаване на инсулина. Препоръчва се извършване на глюкозо-толерантен тест, при който се измерва съотношението глюкоза: инсулин на гладно, последващо на първия и втория час след натоварване от 75 g глюкоза.

Кой лекар може да диагностицира и лекува заболяването?

Всеки дипломиран лекар може да диагностицира заболяването, но най-добре е това да става от специалист акушер-гинеколог или ендокринолог в тясно сътрудничество с гинеколог. Необходимо е съответния специалист да се занимава с ендокринна и репродуктивна гинекология и да има опит в областта на ехографската диагностика на заболявания на женската полова система. Пациентът трябва да информира лекуващия лекар за фамилната анамнеза (по бащина, майчина линия, а също за братя и сестри) – диабет, наднормено тегло, повишени липиди и атеросклероза, високо артериално налягане, сърдечно-съдови заболявания, стерилитет, повишено окосмяване, нередовен мензис, започването и евентуално спирането на менструалната функция на майката.

Как може да се справим с инсулиновата резистентност ?

1.         Сваляне на излишните килограми. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Свалянето на 10кг излишни мазнини може да понижи кръвната захар на гладно с 50%.

2.         Увеличаване на физическата активност. Физическата активност подобрява инсулиновата чувствителност като въздейства върху мастните клетки и повишава количеството глюкоза, което мускулите изгарят.

3.         Тютюнопушене. Тютюнопушенето е рисков фактор за развитието на диабет тип 2, високо кръвно налягане, атеросклероза и инсулт.

Кои храни да избягваме и кои да ядем при инсулинова резистентност?

Забранява се приема на бързи въглехидрати, които предизвикват резки промени в нивата на кръвната захар като бяла захар, бял хляб, шоколад, мед, торти, сладкиши, тестени изделия, картофи, подсладени напитки, пакетирани сокове, студени чайове и газирани напитки.

Заменете бързите въглехидрати с бавни. Избирайте продукти с нисък гликемичен индекс. Наблегнете на пълнозърнестите храни. Разрешени са бобовите храни, които са богати на протеини. Включете в менюто си зеленолистните зеленчуци – те са бедни на калории и въглехидрати, но са пълни с хранителни вещества. Обърнете специално внимание на горските плодове. Фибрите спомагат за балансиране на кръвната захар. Включете в менюто достатъчно количество протеин. Наблегнете на нетлъстите меса: пилешко, пуешко, заешко и риба. Заменете пълномаслените млечни продукти с нискомаслени.

Важно е организмът да бъде също достатъчно хидратиран. Приемът на вода е изключително важен и количеството й на ден се определя спрямо възрастта, теглото и сезона от годината.

Също може да прочетете за...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Вижте всички коментари