БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

д-р Борис Стоилов: Липсата на ясни критерии как да се извършва фетална морфология е опасно за пациентите

Рейтинг 1Рейтинг 2Рейтинг 3Рейтинг 4Рейтинг  5 (7 вота, средно: 1,43 oт 5)
Loading...

Д-р Борис Стоилов

Център по майчино-фетална медицина

Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния King’s College в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински Университет-Пловдив. Можете да си запишете час за преглед на тел. 0876 222 711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/

______

Д-р Стоилов, вие сте един от лекарите, които не само участват в благотворителни кампании (бел.р. Повече българчета за България), но и инициират множество такива – безплатни скрининги за бременни, проследяване на бременност и т.н. Какво стои зад всичко това?

В основата на всичко стои устремът ми да предоставям качествени здравни грижи на колкото се може повече бременни, дори и на тези, които по някаква причина нямат достъп до тях. Но не е само това. Аз вярвам, че щастието и любовта са движеща сила за всеки от нас. Хората търсят подкрепа, любов, радост и успокоение в техните семейства. Семейството е градивния елемент на обществото и неслучайно на корицата на списанието съм с двамата ми сина – моята гордост!

Започнах малко поетично, но нямам намерение да влизам в романс, а напротив – да наблегна на статистиката. Раждаемостта в България прогресивно намалява. През 2010г. е имало 70 000 раждания на година, през 2020г. са 60 000, т.е. с близо 14% по-малко. А само за последната година 2021г. са намалели с още 11% на 53 300. Причините за това са много, но важното е какво правим за тези, които все пак остават в страната.

Министерството на здравеопазването предвижда включване на феталната морфология в пакета, покриван от Здравна каса. Какво е Вашето мнение на специалист в тази област?

Включването на повече здравни услуги в пакета за всички нас е нещо много хубаво и съм убеден, че много бъдещи родители са доволни от това. Пренаталните грижи трябва да влязат задължително в пакета от здравни грижи за семейството, което, както казах, е най-важната градивна единица на обществото. И аз щях да бъда много щастлив от този факт, ако наистина имаше по-дълбок замисъл. След разговор с повечето ми колеги, специалисти по фетална медицина в България, се оказа, че имаме еднаква позиция. Това беше поводът и да напиша поста ми в социалните мрежи „Пътят към ада е послан с добри намерения…”!

Рядко си позволявам да критикувам открито, но този път се надявам да бъда чут. Не може да се направи нещо, дори и малко, но да няма замисъл! Така се случват нещата при настоящия ремонт вкъщи – майсторите „творят“, а накрая страдам аз. Когато се гради план и стратегия трябва да се потърсят експерти в областта. Знам, че на нас, специалистите по фетална медицина, се гледа като на хора, които просто седят зад ехографа, но в действителност не е така. Ние сме запознати с различни аспекти на бременността – норма и патология, анатомията на плода – норма и патология, скрининги, превенции, поведение и т.н. Така че нашите знания и опит помогат за успешна бременност и раждане на повече здрави бебета.

Наложи се лекарите, които сме в България с тази специалност, да изградим всичко от нулата. Ние създадохме логистична мрежа, за да помагаме най-адекватно в настоящата ситуация. За осъществяването на този добър проект на Министерството на здравеопазването, първо е редно да се създадат правила, а ние сме навътре в материята. В противен случай ще настъпи хаус, но пък „в мътни води най-лесно се лови риба“. Ще има и хора, които ще са облагодетелствани финансово.

Липсата на регламент създава не само много трудни условия за труд, но това е опасно за пациентите ни. Пациентите не знаят кой е обучен и кой не е, за да извършва високоспециализираните прегледи, а за съжаление има спекула. Моите лични притеснения са, че хората не могат да направят избор на базата на знания, а субсидирането на всички да извършват високоспециализирана дейност ще доведе до много грешки, които ще са за сметка на българското семейство. Това ли искаме? И сега оглавяваме списъка на страните в Европа с най-висока честота на мъртвораждане.

Как се случват тези прегледи в други Eвропейски държави?

Има регламент! Високоспециализираните прегледи се извършват само от лекари с допълнителна квалификация. Но това се случва и в България, само че за други специалности. Например, кардиологията, в която има високоспециализирана дейност, е отделна субспециалност – инвазивна кардиология, за която на кардиолозите трябва допълнителна квалификация. Ако трябва да дам още примери ще посоча, че абортът в България е криминализиран, ако не се извършва от квалифициран лекар, а е една доста лесна процедура. Прегледите в обсега на феталната медицина не са лесни, даже изобщо.

Към момента колко консултации и какви изследвания при бременни се поемат от Националната здравна каса?

Това са рутинните прегледи всеки месец от началото на бременността до 1 месец след раждането. Те включват 1-2 посещения месечно, кръвни изследвания, изследване на урина, вагинален секрет, цитонамазна и 2-3 ехографски прегледа. Няма критерии какво да включват ехографиите – те могат да са напълно базисни и да обхващат само сърдечната дейност, с която не може да открием аномалии като спина бифида и тежка мозъчна малформация.

Какви допълнителни изследвания е добре да се направят и в какъв срок от бременността?

Базисните изследвания, отпуснати по НЗОК, са достатъчни в големия брой от случаи, разбира се, ако не включваме високоспециализираните прегледи – скрининг в първи триместър, феталната морфология и късната фетална морфология.

В тази връзка бих споменал, че важен преглед е и феталната ехокардиография. Този преглед се прилага при определена високорискова група пациенти, но може да се извърши и на всяка бременна жена, по желание. Д-р Румен Маринов обяснява много подробно за феталната ехокадиография в следващата статия.

Какво е най-важното, което трябва да знае всяка бременна жена за феталната морфология?

Че това не е едно изследване! Феталната мофология включва няколко изследвания по време на бременността. В повечето случаи са трите прегледа, които изброих по-горе: скрининг в първи триместър от 11 до 13г.с., фетална морфология от 19 до 23г.с и късна фетална морфология в 36г.с. Вече доста съм говорил за тях, а дори имаме и качени клипчета в канала на Центъра по Майчино-Фетална Медицина в YouTube.

Има ли разлика при провеждането на фетална морфология на спонтанно насъпила бременност и при забременяване чрез инвитро?

Не. Начинът на забременяване има значение като рисков фактор за определени усложнения, но не е единствен. По какъв начин е забременяла жената не е толкова важно. Всяка бременност е ценна!

При какви показатели от изследванията бременността се счита за рискова и трябва да се следи по-внимателно?

Бременността се приема за нормално, физиологично състояние на жената. В 90-95% е такава и не е нужно по-специално внимание. Разбира се, има и бременности с различни усложнения или риск от развитието им, които ги следим по-често. А честотата на прегледите се преценя индивидуално. Нерядка причина за по-сериозно наблюдение е многоплодната бременност, но не е единствена.

Когато една жена чуе, че има риск бебето й да е с генетично заболяване, това задължително ли означава прекъсване на бременността?

За всички дами искам да направя едно важно уточнение – да има риск от нещо и то да е факт са две различни неща. При рисково изпреварване може да катастрофираме, но не всеки път се случва. Това може да не е удачен пример, но е свързан с думата „риск“. Ние сме свикнали да конкретизираме определени усложнения и заболявания, най-общо казано с висок и нисък риск. При групите с нисък риск е много малко възможно да се случи, но не е изключено! В групата с висок риск шансовете са по-големи, но не е задължително да го има. Това е много условен начин да проследим едната група по-често и да направим допълнителни изследвания, които в повечето случаи отхвърлят първоначалната прогноза, но са нужни, защото откриват мнозинството от засегнати. Това е така, тъй като последващите тестове/изследвания или са по-скъпи или са инвазивни и самите те крият известен риск за здравето. Винаги е важно да се търси баланса между полза/риск.

Ако дотук не е станало ясно, сега ще отговоря по-директно. Не, не следва всяка бременност, която има висок риск за генетично заболяване да го има, даже това са един малък процент от тези бременностти. Но по този начин ще открием голяма част от засегнатите бебета. Още по-малко означава, че тази бременност трябва да се прекъсне. Не всяко генетично заболяване има тежки последици. Таласемията е наследственна – трябва ли да прекъснем живота на всеки с това заболяване, само защото е генетично? Решението се взима от родителите след консултация със специалист по фетална медицина, генетик, педиатър и т.н. при тежки генетични дефекти. Работата ни в такива ситуации не е лека, но за щастие те не са чак толкова много!

Също може да прочетете за...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Вижте всички коментари