(1 вота, средно: 2,00 oт 5) 
Loading...
Д-р Веско Стоилов завършва Медицински университет Пловдив през 1994г. Своите специалности Вътрешни болести и Ендокринология и болести на обмяната придобива съответно през 2002г. и 2006г. През 2006г. завършва магистратура по здравен мениджмънт и обществено здраве. През 2020г. придобива образователна и научна степен Доктор по медицина във ВМА София. От 9 години е началник на вътрешно отделение СБАЛ „Специал Медик“ – Пловдив. Извършва амбулаторни прегледи по НЗОК и платени в гр. Пловдив на ул. „Парчевич“ 14. Телефон за контакт: 0889/76-00-99
Метаболитният синдром е световен проблем, засягащ огромен брой хора като рискът прогресивно нараства с напредването на възрастта и степента на наднорменото тегло. Той е сред най-актуалните медицински теми през последния четвърт век. Има различни наименования като „синдром Х“, синдром на „Рийвън“, „Смъртоносен квартет“, а поради снижение на възрастовата граница, включително регистриране на случаи сред децата някои го наричат „Чумата на 21 век“. През 1988г. проф. д-р Джералд Рийвън от университета Станфорд, САЩ обръща специално внимание на групирането на различни често срещани метаболитни нарушения, които той нарича „Синдром Х“. Метаболитният синдром е съвкупност от рискови фактори като затлъстяване, основно в областта на корема, хипертония, дислипидемия, повишена кръвна захар при един и същ болен. Хората със „синдром Х“ страдат значително по-често от здравите от захарен диабет тип 2, атеросклероза и са с много по-висок риск от реализиране на миокарден инфаркт и мозъчен инсулт. Някои симптоми са едва доловими, а други са очевидни. Например високото кръвно налягане, повишените триглицериди и ниското ниво на добрия холестерол дълго време остават незабелязани. Но при увеличение на кръвната захар настъпват:
- сухота в устата;
- жажда;
- често уриниране;
- замъглено зрение;
- умора и слабост.
Причини:
Не са напълно изяснени, но със сигурност значение за клиничната проява на метаболитния синдром играе сборът от генетични и демографски фактори, начина на живот, както и факторите на околната среда.
Рискови фактори:
- Затлъстяване – натрупването на мазнини предимно в областта на корема се означава като мъжки тип или тип „ябълка“. Този тип затлъстяване е свързано с възникването на метаболитен синдром. При затлъстяването от женски тип при което мастната тъкан се натрупва в областта на ханша и бедрата такава връзка не е доказана.
- Инсулинова резистентност – възниква когато има намалена чувствителност или нечувствителност на клетките в тялото към инсулина, впоследствие на което се нарушава навлизането на глюкоза от кръвта в клетките.
- Дислипидемия – повишено съдържание на мазнините в кръвта (холестерол и триглицериди) при ниски стойности на т.н. „добър“ холестерол (HDL холестерол) и завишени на т.н. лош (non HDL) холестерол.
- Артериална хипертония – налице е когато систолното артериално налягане („горна граница“) е над 140 mmHg или диастолното налягане („долна граница“) е над 90 mmHg.
Поставяне на диагнозата:
През 2010г. Български институт „Метаболитен синдром“ (БИМС) изготви критериите на база международни препоръки. При наличие на 3 или повече от 5-те рискови фактора се поставя диагнозата метаболитен синдром:
- Повишена обиколка на талията – за мъже равна или по-голяма от 94 см
- За жени равна или по-голяма от 80 см
- Нива на триглицеридите > 1,70 mmol/l или прием на медикаменти понижаващи нивата им.
- Намалени нива на HDL – Холестерол:
За мъже < 1,03 mmol/l
За жени < 1,30 mmol/l
- Артериално налягане равно или по-голямо от 130/85 mmHg или прием на антихипертензивни средства.
- Кръвна захар на гладно равна или по-висока от 5,6 mmol/l или вече установен захарен диабет тип 2.
Усложнения:
- Диабет тип 2
- Сърдечносъдови заболявания
- Инсулт
- Синдром на поликистозните яйчници
Лечение:
Както гласи една сентенция, че 1 грам профилактика се равнява на 1 килограм здраве, от изключително важно значение е превенцията, ранното откриване и своевременното лечение на метаболитния синдром.
Понижаването на телесното тегло е първата и изключително важна стъпка. Редукция на теглото с 5-10% от изходното води до подобряването на инсулиновата резистентност, понижение на нивата на кръвната захар и артериалното налягане, както и подобряване на мастната обмяна. Физическа активност – поне 150 минути седмично умерена физическа активност.
Трябва да се балансира здравословното хранене със здравословно ниво на упражнения. За редукция на теглото са от значение, както количеството калории, които влизат в организма, така и тези, които се изразходват. При пациентите, при които промяната в начина на живот не е достатъчно ефективна може да се наложи допълнително медикаментозно лечение.
Здравословно хранене:
Препоръчително е да консумирате зеленчуци, пълнозърнести храни, постно месо, риба, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, избягване на преработена храна съдържаща хидрогенирани растителни мазнини и е с високо съдържание на сол и добавена захар.
