(1 вота, средно: 5,00 oт 5) 
Loading...
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
Възпитанието е комплексен и сложен педагогически процес със социално – исторически характер и може да се дефинира като целенасочен, системен, продължителен и динамичен процес между възрастни и деца, насочен към социален опит, развитие на самосъзнание и поведение. В основата на възпитанието стоят взаимоотношенията „родител–дете“. Доверителната и уважителна връзка е основополагаща за развиване на здравословно общуване, семейна йерархия и лични граници. Стилът на общуване между възрастните „задава тона“ на семейните взаимоотношения и личният пример на родителите също оказва значително влияние върху процеса и резултата от възпитанието. В същността си родителството е грижа и отговорност за развитието на детето и израстването му като самостоятелна и отговорна личност.
Възпитанието като моделиране на поведението
Йерархията е един от параметрите на семейната система, която има за задача да установи порядък, да определи принадлежността, авторитета, властта и степента на влияние между членовете на семейството. Принципно е положението, че родителите са тези, които носят отговорност за децата и притежават власт в основното семейство. В ролята си на по-опитен и отговорен родителят „насочва“ детето в неговите социални умения. Възрастният трябва да даде обратна връзка на детето дали поведението му отговаря на ситуацията. Така, подкрепяйки или санкционирайки дадено поведение, родителите моделират поведението.
Въвеждането на ясни правила за всички членове от семейството помага за изграждане на дисциплина, формиране на навици и поставяне на лични граници. Целта на тези семейни правила е да ви помогнат да си осигурите спокойна и уважителна среда и потребностите на всеки да бъдат зачитани. Семейните правила могат да бъдат въвеждани поетапно, за да отговарят на нуждите на семейството. Ако приемем, че правилата са поднесени кратко и информативно, може децата да имат нужда и от обяснения. Обясненията (съобразени с възрастта) помагат да бъдат осъзнати естествените последствия от дадено поведение. Така се поставя акцент върху корена на проблемното поведение и нуждите на детето и то получава информация какво да прави. Наказанието, обратно, се фокусира върху поведението, без да дава решение.
Реалистични очаквания към децата
Често в родителите се поражда напрежение, защото имат определени очаквания от децата си. За съжаление тези очаквания не винаги отговарят на реалните възможности на децата. Независимо дали става дума за умения или поведение, добре е да знаем какво е характерно за възрастта им. Провокативното поведение на малките деца може да е начин за общуване и свързване с родителя, а не израз на неуважение. Децата осъзнават собствената си личност и умения, минавайки през период на инатене и тръшкане. Понякога те могат да се страхуват от неща, които възрастните на разбираме. За да избегнем напрежението от нереалистичните очаквания, добре е да наблюдаваме децата си и да се опитаме да ги разберем, преди да реагираме емоционално на поведението им.
Може ли наказанието да е ефективно?
Когато говорим за наказание, често имаме предвид някакво физическо наказание. То води до чувство за вина и срам и подкопава самооценката на детето. Това разрушава доверителната връзка и дава пример за упражняване на власт и контрол. В резултат на всичко това, децата се научават да избягват наказанията, без да променят поведението си. За да запазите авторитета си и добра връзка с детето си, не го удряйте и не го обиждайте!
Ако наказанието е справедливо, пропорционално (на нанесената щета), отнася се само за конкретната ситуация и не наранява емоционално или физически детето, би могло да помогне на детето да се научи на дисциплина. Това изисква от родителите въвеждане на ясни правила, последователност в спазването им и поощряване на успехите. Похвалите и наказанията трябва да са насочени към действието, а не към резултата или личността на детето. Похвалата трябва да бъде подкрепа, а не оценка.
Разбирайки по-добре същността на дисциплината и наказанията, ние като родители можем да възпитаваме чувство на отговорност, а не чувство за вина и желание за промяна, а не страх от последствията.
Как да се справяме с неподходящо поведение по начин, който изгражда чувство за отговорност?
Чувството за отговорност е свързано с обкръжението, в което живеем и грижите за хората около нас. Фокусирания към решения подход на Бен Фурман разработва и адаптира модел от шест стъпки, за да помогне на детето да развива способност за поемане на отговорност за собствените действия: методът „Детски умения“. Наблюденията на Фурман показват, че когато детето чувства подкрепа и стъпките се планират с него и с други значими за детето хора, може да има благоприятно развитие и дългосрочен положителен ефект.
- Приемане и признаване – детето се съгласява да дискутира това, което се е случило и какво то е допуснало да направи.
- Разбиране – показва, че разбира негативните последици от своите действия.
- Извинение – изказва своите извинения на засегнатите хора.
- Изкупление (действия за поправяне) – приема да свърши неща за възстановяване на ситуацията.
- Ангажираност – поемане на обещание – поема обещание да не допуска повторение на неподходящото поведение и се съгласява да се съобразява с последствията.
- Чувство за отговорност и грижа за другите – показва желание да съдейства за предпазване на други връстници от подобни действия.
Източници: Ben Furman, Tapani Ahola, International Reteaming Institute, Finland – превод и адаптация Боян Страхилов (pikcenter.eu); К. Кунчев (блог); Ив. Шивачева-Пинеда „Възпитанието между семейството и училището“; Ем. Сотирова „Дисциплина без наказания“.
