(Още няма оценка) 
Loading...
Проф. д-р Благой Маринов работи в УМБАЛ „Св. Георги“ в гр. Пловдив.
Разкажете на читателите на списание Аптеки 36.6 за Вашия кариерен път до момента.
Професионалният ми път, както беше обичайно по врeмето, когато завърших, започна от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Асеновград. Това беше време на трудности и лишения, но затова пък ми останаха незаменим опит и безценни приятелства. След година и половина реших, че трябва да продължа напред и от тогава животът ми е посветен на медицината и науката в частност. През 1999 г. започнах работа в Катедрата по патофизиология на МУ – Пловдив като редовен докторант и след защитата на докторската ми дисертация в областта на кардио-пулмоналните тестове с натоварване последователно преминах през академичните длъжности старши и главен асистент, доцент и понастоящем – професор. От 2013 г. имам и специалност пневмология и фтизиатрия. Професионалните ми интереси са главно в областта на диагностиката и лечението обструктивните белодробни заболявания, предоперативната оценка на пациенти с белодробен карцином и белодробната рехабилитация. В катедрата по Патофизиология, където работя, се помещава най-големият функционално диагностичен център за белодробни заболявания в Южна България.
Кои са най-често срещаните белодробни заболявания във Вашата практика?
Най-често срещаните белодробни заболявания са хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) и бронхиалната астма. Честотата и на двете страдания е доста висока, което ги прави социално значими заболявания. Според доклад на Центъра за контрол на заболяванията на САЩ (CDC) ХОББ е третото по смъртност заболяване в света след онкологичните и сърдечно-съдовите. Положението е още по-тежко поради факта, че голяма част от по-леките форми остават неразпознати и съответно – нелекувани. Според различни оценки 4 – 6% от населението над 40-годишна възраст в Европа страда от ХОББ, като честотата на заболяването нараства стръмно с възрастта. Спорадични анализи в България показват, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението. Причината за това е масовото разпространение на тютюнопушенето в България. По принцип пациентите с ХОББ са по-податливи на развитие на сърдечно-съдови заболявания, остеопороза, диабет, рак на белите дробове и др.
Засегнатите от бронхиална астма в България са между 8 и 9% от населението, или почти всеки десети. В световен мащаб от заболяването страдат 350 млн. души. Освен това двете изследвания, които дават възможност за диагностициране на заболяването – спирометрия и бронходилататорен тест, не се заплащат от НЗОК. В България са диагностицирани само 50% от астматиците като по-малко от половината провеждат лечение, а 45,1% от пациентите имат неконтролирана астма. При условия, че се постигне добър контрол на заболяването, пациентите няма да имат обезпокоителни симптоми през деня и нощта, ще се нуждаят от малко или изобщо няма да употребяват облекчаващ медикамент, а белодробната им функция би била близка до нормата или в норма. Всичко това ще им позволи да водят по-пълноценен живот.
Кои са най-честите симптоми при белодробни заболявания?
Кардиналният симптом на белодробните заболявания е задуха (диспнея) или това е момента, в който човек започва да забелязва дишането си. Не трябва да се забравя, че задуха е изключително комплексен симптом – той може да се дължи на засягане на белите дробове, но също така и на сърцето, кръвната система или на нервно-мускулно засягане. Ето защо дори епизоди на лек и епизодичен задух трябва да бъдат уточнявани. Неглижирането на оплакванията обикновено води до отлагане на момента на поставяне на точната диагноза и забявяне на лечението. Други характерни симптоми са хронична кашлица със или без отделяне на храчки и лесна уморяемост при физически усилия. При всички случаи диагнозата трябва да бъде потвърдена и чрез функционално изследване на дишането – спирометрия, назначено от специалист. Може да се наложи и разширяване на функционалната оценка с по-сложни методики като изследване на дифузионен капацитет, бодиплетизмография, кардио-пулмонален тест с физическо натоварване. Необходимо е също да се направи и рентгенография на белите дробове, за да се изключат белодробни болести със сходна симптоматика.
Кои са основните причини за увреждане на белите дробове?
Въпреки че всяко от белодробните заболявания има своя специфична етиология, съществуват фактори, които влияят неблагоприятно на протичането им. Доказано е, че тютюнопушенето е основния рисков фактор, вкл. и пасивно тютюнопушене. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, използвани в домакинството и за отопление, както и химически агенти като пари и дим. Напоследък се обръща внимание на атмосферното замърсяване предимно от промишлен характер и амортизиран автотранспорт. Основните замърсители, за чието въздействие върху здравето има многобройни изследвания, са фините праховите частици, озонът, азотният диоксид, серният диоксид, метанът и саждите. Особено силно са засегнати чувствителни и уязвими групи, като бременните жени, децата, възрастните и най вече страдащите от респираторни и други хронични заболявания.
Какви са съветите Ви към хора с хронични заболявания на дихателните пътища?
Естествено, на първо място трябва да бъде спирането на тютюнопушнето и подобряването на качеството на въздуха, който дишаме. Пациентите, обаче, не винаги имат волята да го постигнат. Макар, че съществуват различни медикаменти, които помагат да се преодолее психическата зависимост, основния фактор е силната мотивация за приемане на здравословен начин на живот. Хората с хронични респираторни заболявания имат специфични здравни нужди и грижата за тях трябва да бъде комплексна. За съжаление към настоящия момент единствено фармакологичната терапия се реимбурсира от НЗОК, като домашната кислородотерапия и неинвазивната вентилация остават за сметка на болните, които в повечето случаи няма как да си ги позволят. Белодробната рехабилитация, с която се постигат чудесни резултати в някои европейски страни също остава химера за българските пациенти към настоящия момент.
В няколко мащабни проучвания е доказана ползата от обучението на пациентите и повишаването на информираността им за заболяването, от което страдат. Това е довело до по-адекватни реакции по време на екзацербации и е повишило придържането им към инхалаторното лечение.
Какво препоръчвате за прочистване на белите дробове при дългогодишни пушачи или такива, които наскоро са се отказали от този вреден навик?
Съжалявам, ако трябва да ви разочаровам, но такова нещо като „прочистване“ на белите дробове няма … Единственото прочистване, което може да настъпи е изхвърлянето на по-големи частички, полепнали по ресничестия епител на големите дихателни пътища (много добре познато на пушачите като „сутрешно отхрачване“). Частичките с размер по 4-5 m, които попадат дълбоко в респираторния тракт се фагоцитират и биват „погребани“ на място. Субективното подобрение, което хората отчитат при спиране на тютюнопушенето се дължи на компенсациите на белия дроб. Има данни, че отказването от тютюнопушене до 35 годишна възраст води до частично обратно развитие на патологичните промени.
Как се отразява на белите дробове мръсния въздух и вдишването на фини прахови частици? Какво могат да направят хората, за да се предпазят от тяхното негативно влияние?
Замърсяването на въздуха вреди на човешкото здраве и на околната среда. В Европа емисиите на много замърсители на въздуха спаднаха значително през последните десетилетия, което доведе до подобрено качество на въздуха в целия район. Значителна част от населението на Европа живее в зони, по-специално в големи градове, където се наблюдава превишаване на допустимите норми за качеството на въздуха: замърсяването с озон, азотен диоксид и фини прахови частици (TSPM) създава сериозни рискове за здравето. По данни на Европейската агенция по околната среда през 2015 година в България замърсяването с фини прахови частици е довело до преждевременната смърт на повече от 14 хиляди души. От години Пловдив, наред с няколко други български града, е сред най-мръсните градове. Излагането на атмосферни замърсители може да отключи развитие на астма, да доведе до влошаване на вече налично респираторно заболяване и да провокира развитие или прогресиране на хронични заболявания, включително хронична обструктивна белодробна болест, емфизем и рак на белите дробове. Хората не биха могли да направят много сами … по-целесъобразно би било съсредоточаване на усилията за оказване на обществен натиск върху законодателната и изпълнителна власт за предприемане на мащабни и ефективни мерки за повишаване на качеството на въздуха.
