(17 вота, средно: 3,00 oт 5) 
Loading...
Д-р Жанет Думанова
Д-р Жанет Думанова е завършила Медицински Университет Пловдив. Има дългогодишна практика като специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Притежава Eвропейски Сертификат по удaрно-вълнова терапия и лазер терапия. Ръководи медицински център, профилиран в областта на физикалното лечение и рехабилитацията.
______________
Синузитът представлява възпаление на лигавицата, покриваща околоносните кухини (синусите). Възпалителният процес преминава най-често от носната лигавица към кухината на синуса и може да бъде с остър или хроничен (с периоди на затихване или обостряне на симптоматиката) характер. Синузитът може да бъде причинен от инфекция (бактерии, вируси, гъбички), алергии, замърсяване на въздуха или структурни проблеми в носа като се среща по-често през есенно-зимния период и началото на пролетта. Повечето случаи са причинени от вирусна инфекция. За развитието на синузита имат значение особеностите в устройството на околоносните кухини, както и състоянието на имунната система на човека. Предразполагащи фактори за развитието на синузита са наличието на полипи в околоносните кухини, както и затрудненото оттичане на секретите поради набъбналата лигавица и други. В тези случаи настъпва суперинфекция с пиогенни бактерии, което води до развитието на гноен синузит. Има няколко вида синузит въз основа на продължителността на протичане:
Остър синузит – внезапна поява на симптоми като хрема, запушен нос и болка в лицето, които не изчезва след 7-10 дни. Острият синузит обикновено трае 4 седмици или по-малко. Подостър синузит – възпаление на синусите с продължителност от 4 до 12 седмици. Хроничен синузит – състояние, характеризиращо се с възпаление на синусите с продължителност от 12 седмици или повече.
Освен това според анатомията на възпаления синус се различават: максиларен синузит, фронтален синузит, етмоидален синузит, сфеноидален синузит и пансинузит – възпаление на всички околоносни кухини. Най-често възпалението засяга максиларния синус, на второ място е възпалението на етмоидалния синус, последван от възпалението на фронталния синус. Симптомите на синузит могат да включват: хрема, запушен нос, болка в лицето, повишена температура, главоболие, намалено обоняние, лош дъх, възпалено гърло, кашлица. Лечението на синузита зависи от причината за поява на състоянието и продължителността му.
Физиотерапията заема основно място в лечебния процес и цели преодоляване на гнойно-възпалителния процес и повишаване на общата резистентност на организма. Прилагат се преди всичко топлинни фактори: ендогенна и екзогенна топлина. Основните методи, които се прилагат в случай на синузит са ултразвукова терапия, солукс-лампа, УВЧ, инхалация, магнитотерапия и лазер терапия.
Инхалацията има секретолитично действие, успокоява лигавицата на дихателните пътища, подобрява и стимулира овлажняването и по този начин подобряват механиката на ресничките на дихателната лигавица.
Солукс лампа – лечение с видими и инфрачервени лъчи. Тяхното противовъзпалително действие се осъществява чрез подобряване на микроциркулацията – балансиране на процесите на филтрация и реабсорбция в капилярната мрежа и стимулиране на тъканния и хуморалния имунитет. Тези свойства позволяват скъсяване на цикъла на хроничното възпаление, ускоряване на резорбцията на възпалителните продукти и намаляване на фибро-пролиферативните процеси.
Ултразвукова терапия стимулира жизнените и регенаторните процеси във възпалително-изменените тъкани. Свойствата на ултразвуковите вълни позволяват селективно затопляне на гранични повърхности, което води до усилена обмяна на веществата – желан ефект при дистрофично-изменената лигавица. Ултразвуковите вълни имат характерното тиксотропно действие – втечняване на секретите, което ще улесни тяхното оттичане. Те извършват „микромасаж на тъканите“, увеличавайки дифузията през клетъчните мембрани.
УВЧ прониква дълбоко в тъканите като образува топлина, която бавно се излъчва. Активизира възстановяването и жизнените процеси, подпомага отделянето на секретите. Те индуцират образуване на ендогенна топлина – вътре в тъканите, която продължава да се образува и известно време след прекратяването на процедурата. Създадената топлина има свойството да повишава метаболитната активност на клетките, засилва консумацията им на кислород и хранителни вещества. Това засилва растежа и регенерацията на тъканите, подобрява венозния отток, с което намалява отока на лигавицата и се изнасят от зоната медиаторите на възпалението. Не на последно място, повишава се и фагоцитната активност на макрофагите.
Магнитотерапия е основен метод във физиотерапията под влиянието на магнитното поле започват да се появяват много слаби електрически токове, които активират редукционните реакции, които стимулират ензимната активност, местното кръвообращение. Това намалява оток на лигавицата, което води до подобряване на изтичането на съдържание от синусите, намаляване на болката и възпаленията.
Лазертерапията е най-новото достижение във физиотерапията за лечение на синуита. Притежава бактерициден ефект и прониква в дълбочина. Лазертерапията засилва метаболизма, преноса на вещества през мембраните, ускорява се регенерацията и размножаването на клетките, повишава микроциркулацията, променя възбудимостта на нервните окончания, разнасянето на отока и патологичните продукти. Подходящ е за приложение при възрастни и деца.
Физиотерапевтичните процедури отнемат средно по половин час на ден и се провеждат за период от около 10-15 дни. Те са приятен и полезен начин не само да облекчим симптомите, но и да помогнем на тялото да се пребори с хроничното възпаление. Кога да се започне физиотерапия и какви средства да се приложат са въпроси, които специалиста по физиотерапия преценява в зависимост от индивидуалния случай на всеки пациент.
