Д-р Николай Харалампиев е специалист по ортопедия и травматология с 30-годишен професионален опит. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 1995 г. След това придобива специалност към отделението по ортопедия и травматология на УМБАЛ ”Св.Георги”.
И до днес работи като част от екипа на Спешното травматологично отделение към Университетска болница „Св. Георги“ – Пловдив, където извършва диагностика и лечение на пациенти със заболявания и травми на опорно-двигателния апарат.
От октомври 2025 г. е началник на Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ – Пазарджик.
Преминал е редица клинични специализации в областта на ендопротезирането, както и множество курсове и професионални обучения в едни от най-престижните клиники в Европа, включително – Швейцария, Белгия, Германия, Италия и Унгария.
В своята практика е извършвал сложни хирургични интервенции, които се осъществяват изключително рядко в България, включително операции за реплантация на ампутирани крайници. Ендопротезирането е едно от основните направления в неговата работа, в което притежава значителен клиничен опит.
Д-р Харалампиев е известен със своя индивидуален подход към пациентите и с прилагането на съвременни диагностични и терапевтични методи в лечението на заболяванията на опорно-двигателния апарат.
Какво представлява болестта на Чандлър и как се различава от други форми на аваскуларна некроза на бедрената глава?
Болката в тазобедрената става често се свързва с износване или травма, но понякога причината може да бъде по-сериозно състояние – аваскуларна некроза на бедрената глава, известна още като болест на Чандлър. Описана е за първи път през 1948 г. Засяга основно мъже в работоспособна (между 20- и 50-годишна) възраст. По това се различава и от болестта на Пертес, която засяга деца. В основата на заболяването стои некроза (загиване) на костните клетки в главата на бедрената кост, причинена от нарушено кръвоснабдяване. Най-често се засяга именно бедрената глава, където се образуват кисти с различна големина. С течение на времето това може да доведе до колапс на костната структура. В резултат се появяват болки в тазобедрената става, ограничени движения, разрушаване на структурата на бедрената глава, скъсяване на засегнатия крайник, мускулна хипотрофия и контрактури. Без лечение състоянието може постепенно да доведе до инвалидизация.
Кои са основните рискови фактори за развитие на това състояние? Има ли генетична предразположеност към това заболяване?
Основните рискови фактори, водещи до асептична некроза остават все още не добре проучени и изяснени. Смята се, че ендогенни хормонални смущения водят до дисбаланс при костния обмен на организма. Има идентифицирани редица рискови фактори като диабет, подагра, системен лупус, хронична употреба на кортикостероиди, йонизиращо лъчение, химиотерапия, системна злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, микроемболии при водолази, преболедували от COVID-19, нарушение в кръвосъсирването, еритроцитни заболявания, нарушения в липидния метаболизъм, също прекарани травми: травматична луксация на бедрената глава, фрактури на бедрена кост. Всички гореизброени фактори имат пряко отношение към кръвоснабдяването на проксималния отдел на бедрената кост. Като цяло обаче няма единно становище за конкретен причинител.
Какви са първите симптоми, които пациентите обикновено забелязват?
В началото трябва да отбележим коварността на това заболяване. Първите симптоми са лек дискомфорт, спорадични болки с неясен характер, засягащи както лумбалния отдел, така и колянната става. С напредването на заболяването симптомите се задълбочават, особено след натоварване. Постепенно се наблюдава ограничение на движенията на тазобедрената става, отслабване на мускулатурата на засегнатия крайник, както и известно скъсяване. Пациентите описват тези симптоми като „скованост и ограничени движения“, „болка, излъчваща към коляното“ и/или „засилване на болката при натоварване“. Походката става накуцваща. Често заболяването е двустранно, като втората става се засяга няколко месеца след първата.
Какви диагностични методи използвате за потвърждаване на диагнозата и какви образни изследвания са най-подходящи за ранна диагностика?
Въпросът за диагностиката е сложен поради неясната начална клинична картина и неспецифична симптоматика. Често в началните етапи се извършват рентгенографии на тазобедрена става, колянна става или лумбални прешлени, при които не се откриват патологични промени. Златен стандарт за уточняване на диагнозата се явява ЯМР. ЯМР може да открие промените в костната тъкан още в най-ранните стадии на заболяването, когато рентгеновите снимки все още изглеждат нормални. За съжаление много често се пропуска това изследване да бъде извършено на ранен етап, което от своя страна води до невъзможност за провеждане на успешно консервативно и миниинвазивно лечение.
Какви са наличните консервативни методи за лечение и в кои случаи са ефективни?
Трябва дебело да подчертаем, че консервативното лечение на болестта на Чандлър е показано единствено за началните етапи на заболяването, когато целостта на бедрената глава е ненарушена (няма големи кисти или колапс) и няма развита коксартроза.
Целта му е основно да подобри кръвоснабдяването на бедрената глава, премахването на евентуални микротромби или липидни емболии. Уместно е използването на вазодилататори, антикоагуланти, антиподагрозни препарати, бифосфонати за забавяне на костното разрушаване, PRP поради наличието на висока концентрация на растежни фактори, стволови клетки – нов метод, на който се възлагат големи надежди поради възможността за образуване на нови кръвоносни съдове. Физиотерапия и балнеолечение с цел подобряване на кръвоснабдяването, запазване на мускулната маса и избягване на контрактурите на ставата. Хипербарна оксигинация или т.нар. барокамера – повишена концентрация на кислород. Това за съжаление е труднодостъпна и скъпа процедура, поради малкия брой барокамери в България. Ефективността на приложените консервативни методи е строго индивидуална и зависи от конкретните причинители, навременното започване на лечение и регенеративния потенциал на всеки пациент.
Кога се налага хирургична интервенция и какви са възможностите?
Хирургично лечение се налага при голям процент от заболелите, поради прогресивното протичане на болестта на Чандлър. В арсенала на хирургичните възможности са налични следните методики:
- Кор Декомпрешън (Core decompression): стандартна широко застъпена интервенция в началните етапи, когато няма цялостно обхващане на бедрената глава от кистозна деструкция чрез пробиване на канал в некротичната кост (киста) и води до намаляване на вътрекостното налягане, стимулира кръвоснабдяването и подпомага регенерацията на костта. Най-добри резултати се постигат, когато Кор Декомпрешън се комбинира с трансплантация на собствена костна структура или такава от донор.
- Костна трансплантация с васкуларизиран автотрансплантат: напоследък този метод се избягва, поради несигурните крайни резултати и дълъг период на лечение.
- Ендопротезиране: това е финалния етап в лечението на напредналите стадии на болестта на Чандлър при установен колапс на бедрената глава и развитие на коксартроза. Съвременното ендопротезиране с нови, модерни, често индивидуални импланти дава много добра прогноза за функционалното възстановяване на двигателните способности, премахване на болковия синдром и подобряване на качеството на живот при пациентите.
Като обобщение бих искал да обърна внимание на така наречения „тайминг“ или иначе казано – най-благоприятен момент за оперативно лечение. Извършена в точното време всяка такава интервенция гарантира, че очакванията и постигнатите резултати биха се припокрили. Затова смятам за важно да се повиши информираността на пациентите за нуждата от ранна диагностика и лечение.
Какво според Вас е бъдещето на ортопедията при тази и други диагнози, които изискват хирургична намеса?
Бъдещето на ортопедията е свързано с все по-широкото използване на робот-асистирана хирургия, индивидуално изработени ендопротези, нови биоматериали, костни заместители и керамични импланти.
Какви съвети бихте дали на пациенти за управление на симптомите и подобряване на качеството на живот?
Най-важният съвет към пациентите е да не пренебрегват продължителната болка в тазобедрената става. Навременната консултация със специалист и ранната диагностика значително увеличават шансовете за успешно лечение. Както древните римляни са казали „Mens sana in corpore sano.“ (Здрав дух в здраво тяло) – затова препоръчвам редовно движение и спорт, защото ставите обичат умереното, системно натоварване.
Какви превантивни мерки могат да се предприемат за намаляване на риска от развитие на болестта?
Превантивните мерки могат да бъдат в различни направления, а именно:
- Добър двигателен режим;
- Контролиране на телесното тегло;
- Намаляване нивата на холестерол и триглицериди;
- Избягване приема на кортикостероиди;
- Ограничаване употребата на алкохол и никотинови изделия.
