Д-р Стефка Евтимова има признати две клинични специалности – педиатрия и алергология и клинична имунология. Преминала е множество специализирани курсове за модерни диагностични методики и лечебни подходи при алергично болни. Редовно публикува научно-практически статии в помощ на колегите от общата и специализираната практика. Разработила е редица помощни материали за обучение на пациенти с алергични страдания. Последните двадесет години работи изключително в областта на клиничната алергология, диагностицирайки и лекувайки широк кръг заболявания, включително бронхиална астма, алергичен ринит, атопичен дерматит, уртикария, хранителна и медикаментозна алергия, контактен дерматит, поленов риносинуит и конюнктивит и инсект – алергия. Член е на Български лекарски съюз, Българско дружество по алергология и клинична имунология, Европейска академия по алергология и клинична имунология. Редовно взима участие в национални и международни конференции и конгреси. Поддържа собствен уеб сайт www.evtimova.com
–
Този период на годината се характеризира с увеличена честотата на респираторните инфекции. Една от най-честите причини за влошаване на бронхиалната астма е риновирусната инфекция или така наречената хрема. Дори и когато бронхиалната астма е била напълно контролирана до момента, т.е. с подходящо лечение пациентът не е изпитвал никакви симптоми, вирусните инфекции по сложен механизъм могат да доведат до тежки астматични пристъпи.
Като цяло през този сезон дишаме по-мръсен въздух и в дома, и навън. Прекарвайки по-голямата част от деня в затворени пространства често на отопление с климатик, по-рядкото проветряване, качеството на дишания въздух се влошава. Това особено важи за класните стаи, където на малко площ пребивават между 20-30 деца. Качеството на въздуха в затворените пространства се определя от концентрацията на СО2, NO2, фини прахови частици, органични компоненти – плесени, гъби, бактерии. В проучване на френски автори при над 1,100 деца със средна възраст 3,5год. е установено, че по-ниското качество на дишания въздух в детските заведения увеличава честотата на епизодичното „свиркащо” дишане при деца както с генетично предразположение към астма, така и при такива, при които липсва наследственост.
Ако в един клас например има три деца с домашни любимци (котка, куче, заек, хамстер и др.), то техните собственици пренасят с дрехите и косите си тези алергени в съответната стая, а това може да алергизира и предизвика симптоми при деца с алергичен ринит и бронхиална астма. В скорошно проучване се доказва, че концентрацията на алергени от домашни любимци (котка и куче) в класните стаи и детските градини е еднаква с тази в дом с домашен любимец. Честото проветряване и използването на въздухопречистватели може да намали ефекта на тези алергени.
Това е сезонът и на плесените. Увеличената им концентрация в дома влошава тежестта на протичане както на алергичния ринит, така и на бронхиалната астма. При видим теч помещението задължително трябва да се санира. Профилактично се обработват потенциалните източници на плесени (климатици, фуги в баня, саксии др.) с препарати.
През този период на годината качеството на дишания въздух навън драматично се влошава поради две основни причини: използване на твърдо гориво за отопление и чести мъгли, които „запечатват” големите населени места. Доказано е, че хора, които живеят на и близо до булеварди със засилен трафик по-често страдат от бронхиална астма. Трудно можем да „избягаме” от мръсните градове за зимните 3-4 месеца. Единственото решение на проблема е забраната за използването на печки на дърва и въглища и заменянето им с по-здравословни алтернативи – нещо, по-което вече се работи в по-големите градове като София, Пловдив и Варна. Друга насока за решаване на проблема е стимулиране използването на градски транспорт за сметка на нездравословно стария автопарк.
Комбинацията от минусови температури + мъгла сама по себе си може да предизвика тежък астматичен пристъп. За скиорите-астматици е важно да знаят този факт и да избягват комбинацията от мъгла + минусова температура за упражняване на този иначе прекрасен и полезен спорт. Установено е, че сред ски бегачите честотата на бронхиалната астма е висока – до 25%.
Ако има понятие, което трайно е свързано в съзнанието на повечето хора със зимата това е т.нар. студова алергия. Студовата алергия всъщност е форма на хронична уртикария, която се предизвиква от физикален фактор – студ. След излагане на ниски температури се появява силно сърбящ, зачервен, надигнат обрив по откритите части на тялото, обикновено ръце и лице. И ако ръцете лесно могат да бъдат предпазени с топли ръкавици, защитата на лицето е по-трудно да се осъществи. Температурният праг, който предизвиква студовата уртикария при различните пациенти е различен – някои получават обрив при 10 градуса, а други при -7 градуса. Студовата уртикария може да се предизвика и от студен душ, студен дъжд или изпиване на студена напитка.
Друга неочаквана причина за остра или хронична уртикария в този сезон могат да бъдат туршиите. Използването на аспирин в домашно приготвените туршии като консервант може да причини и поддържа хронична уртикария у хора, които имат непоносимост към тази група медикаменти, наречени нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Към тях спадат също нурофен, панадол, парацетамол и др.
Атопичният дерматит също се влошава през есенно-зимния сезон. Естественото спадане на нивата на витамин D също има отношение към влошаване състоянието на кожата. Проучване при 107 деца на възраст от 2 до 17г. с атопичен дерматит установява, че дневното добавяне на вит. D в доза 1000 IU подобрява състоянието на кожата – намалява сухотата, сърбежа и обривите свързани със зимното влошаване на заболяването.
Общоприето е мнението, че памукът е най-подходящата материя за пациенти с атопичен дерматит, но скорошно проучване показва изненадващ резултат. Проучването сравнява ефекта на памука и мерино-вълната при деца с атопичен дерматит: тези обличани с памучни дрехи, които след това са преминали на дрехи от изключително нежна и фина мерино-вълна са със значително намаляване на симптомите на атопичния дерматит и обратното – тези, които са били отглеждани с вълнени дрехи, при преминаването им към памучни влошават състоянието на кожата си.
