БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

Мария Владимирова: Следродилна депресия

Рейтинг 1Рейтинг 2Рейтинг 3Рейтинг 4Рейтинг  5 (1 вота, средно: 5,00 oт 5)
Loading...

Мария Владимирова е психолог и психотерапевт със специализации в областта на семейната терапия и клиничната психология. Работи в най-голямата за южна България акушеро-гинекологична болница и ин витро център „Селена“. Член е на Българската асоциация по репродуктивна психология (БАРП) и Интернационалната оргазнизация – психосоматика в акушерството и гинеколкогията (ISPOG).

Много ли са пациените, които търсят помощ по повод следродилна депресия?

Съвсем не. Всъщност са много малко и до скоро често размишлявах над въпроса защо това е така. Счита се, че следродилната депресия в наши дни засяга между 10 и 20% от жените, a в моята практика като психолог в акушеро-гинекологична болница тези случаи са почти прецедент. Започнах да получавам по-голяма яснота относно този въпрос по време на един от най-интересните международни форуми, които съм посещавала – „Психосоматика в акушерството и гинекологията“. Голяма част от присъстващите там акушер-гинеколози споделяха, че често им се случва да забележат признаци на депресия при работата си с бременни жени, както и при профилактичните им прегледи след раждането и разбира се, в повечето случаи дават препоръка на пациентката за психологична консултация, но техните наблюдения съвпадаха с моите – а именно, че тези жени не търсят помощ за депресията си. Тоест, дискутираше се проблемът за големия брой пациени със следродилна депресия, която остава недиагностицирана и нелекувана. Всъщност непрекъснато получавам въпроси „Какво е следродилна депресия“ и „Как да я избегнем“ по време на лекцията си в Училище за родители „Селена“. Хората днес все повече се интересуват от това как да се грижат за психичното си здраве, но въпреки това, когато става въпрос за следродилна депресия, подозирам, че от засегнатите 10% – 20% едва половината търсят професионална помощ.

Защо според вас тези жени не търсят професионална помощ?

Причините са много и различни: чувството за срам, вина, провал и т.н., но най-често срещаната е липса на подкрепа от близките. За да потърси психологична помощ, майката на новородено бебе се среща с предизвикателство още при осигуряването на време за себе си. Ако семейството и близките ѝ квалифицират състоянието ѝ като: „лиготии“, „прищевки“, „детинщини“ или „лошо майчинство“, възможностите ѝ да стигне до психологичния кабинет са сведени до минимум. Ето защо е важно и бъдещите татковци да знаят основната симптоматика на това състояние, за да подкрепят партньорката си в грижите за себе си, когато те са наложителни, и да не я оставят с ужасяващите мисли, че е лоша или несправяща се майка.

Какви са симптомите на следродилната депресия?

Симптомите включват проблеми със съня, загуба на апетит или преяждане, честа внезапна смяна на настроението, трудно свързване с бебето и разпознаване на нуждите му, загуба на енергия, липса на радост, прекомерен страх и чести мисли „не съм добра майка“, чувство за безнадеждност, страх, срам, вина и суицидни мисли.

Как се диагностицира?

Клиничната картина на следродилната депресия е идентична с тази на депресията по принцип, но диагностицирането ѝ в периода след раждането е доста усложнено, тъй като симптомите са подобни на типичните адаптационни предизвикателства, пред които се изправя всяка майка на новородено – недоспиване, промяна на хранителния режим и емоционална лабилност. Диагностицирането става чрез стандартизиран тест или чрез интервю със специалист в сферата на психичното здраве – клиничен психолог или психиатър. Много е важно да отбележим, че диагностицирането следва да стане не по-рано от две седмици след раждането, тъй като през първите две седмици над 75% от жените изпитват подобни на депресивните симптоми – състояние наречено „родилна тъга“ (blues baby). В повечето случаи то отшумява от само себе си, след адаптацията на майката към новия ритъм на живот. Това състояние не е повод за притеснение тогава, когато въпреки изтощителните промени, майката успява да се грижи за бебето без това да ѝ коства извънредни усилия.

Какво е лечението?

За избора на лечение е важна добрата оценка на случая. Разглеждане на степента, в която се проявява симптоматиката, след това история на предишни депресивни периоди, психосоциални фактори и т.н. Правилната оценка на случая може да включва две или три консултации и повече от един специалист. При високите форми на депресия се препоръчва комплексно лечение – медикаментозно, което е в професионалните компетенции на психиатрите, и психотерапевтично, което е част от работата на клиничните психолози и психотерапевтите. Има много случаи, в които се предпочита само единия подход, но пак казвам, всичко започва от правилната оценка на емоционалното състояние.

Какви са последствията при жените, които не лекуват следродилна депресия?

Последствията са свързани с достойнството, качеството на живот и междуличностните отношения на майката. След шест до дванадесет месеца така или иначе леката до умерена форма на депресия най-вероятно ще отмине и в повечето случаи жената отново ще се чувства добре. По-сериозните последствия обаче са за бебето. Бебето се нуждае от интензивните грижи на своята майка най-вече в първите месеци на своя живот, а майката с депресия много трудно се справя дори със собствените си нужди, а какво остава за потребностите на новородено. Отчуждението на майката от бебето или връзката ѝ с него с цената на интензивни негативни емоции се отразява на психичното, а според някой нови изследвания и на когнитивното развитие на новороденото.

Свързани продукти

Също може да прочетете за...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *