БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

д-р Панайотис Христу: Синдром на Сухото Око

Рейтинг 1Рейтинг 2Рейтинг 3Рейтинг 4Рейтинг  5 (3 вота, средно: 4,33 oт 5)
Loading...

Д-р Панайотис Христу е специалист офталмолог, завършил Медицински Университет Пловдив. Член е на Българско Офталмологично Дружество и Европейското Общество по Катарактална Хирургия (ESCRS). Работи с пациенти в Очен Център “Optikhaus” в гр. Пловдив (ж.к. Тракия, бл. 45).

Нарушенията в качеството и количеството на сълзите (слъзен филм) водят до патологични промени, обединени в Синдром на сухото око. Субективните оплаквания от страната на пациента са дразнене, парене, сърбеж, усещане за чуждо тяло в окото, фотофобия (чувствителност към светлина), често мигане, зачервяване на конюнктивата и замъглено зрение. Наблюдава се сравнително по-често при жените след менопаузата и при хора в по-напреднала възраст. За да успеем да разберем произхода на заболяването, е хубаво да имаме предвид няколко анатомични и физиологични елементи.

Слъзният филм има три слоя – мукозен, воден и липиден. Всеки слой има важна функция и всяко нарушение в образуването му може да наруши качеството на слъзния филм. Мукозният слой като най-вътрешен към окото се произвежда от специфични клетки в конюнктивата и служи за омазняване на повърхността. Водният слой, среден и най-дебел, произхожда на 95% от слъзната жлеза, която се намира в горния външен ъгъл на очната ябълка, и на 5% от аксесорните жлези. Функцията му е да предоставя кислород на роговицата, да предлага антибактериално действие и да отмива попаднали малки чужди тела и бактерии в очната повърхност. Най-външният липиден (маслен) слой се секретира предимно от Мейбомиевите жлези, които са разположени по мигления ръб, и служи да предпази вътреочната течност от изпаряване. Така се получава слъзният трикомпонентен филм, който с помощта на клепачите и мигателния рефлекс се разпространява из цялата очна повърхност.

            За възникване на заболяването Синдром на сухото око са известни няколко механизма, които включват нестабилност на сълзата, изпаряването й, възпаление и нарушение на очната повърхност. Практично е да разделим тези механизми за възникване на две категории – намалена слъзна секрецияи ускорено изпаряване, макар че при някои пациенти може да има елементи и от двете категории.

            Слъзната секреция по принцип намалява с възрастта, но също така може да бъде намалена патологично при Синдрома на Сюгрен и при захарен диабет. Също така се наблюдава след изгаряне с химикали или прекарани сериозни възпалителни процеси на конюнткивата или роговицата. Една голяма субкатегория, известна като “рефлекторна хипосекреция”, включва дългогодишно и неправилно носене на контакти лещи, което би могло да причини хипоксия и неправилно окисляване – хранене на роговицата от страната на слъзния филм. Лазерните рефрактивни операции могат да доведат до рефлекторна намалена секреция, понеже се изгарят няколко сетивни нерни окончания на повърхността на роговицата и по този начин се нарушава мигателния рефлекс (по-рядко мигане, повече време за изпарение на сълзата). Разбира се, това не е правило и се твърди, че до шест месеца може да отшуми.

            От друга гледна точка причините, които биха могли да повлияят на ускореното изпаряване на слъзния филм, могат да бъдат ендогенни (вътрешни) или екзогенни (външни). От ендогенните с най-съществено значение е дефицитна продукция от страната на Мейбомиевите жлези на липидния слой, който както знаем служи точно за предотвратяване на изпарението на сълзите. Може да се прояви вследствие на възпаление на очната повърхност и клепачите като алергичен конюнктивит, блефарит или розацея. Друга субкатегория, водеща до нарушение в слъзното изпарение, е прекомерния престой пред компютърни екрани и дигитални устройства. Неправилната позиция на екрана срещу Вас, особено когато горният ръб на монитора е над нивото на очите, води до разширяване на клепачната цепка и следователно до по-рядко мигане поради концентрация при следенето на движещите се обекти на екрана. Подобно е въздействието на климатиците или наличие на климат със сух въздук и вятър. Безразборното използване на очни капки, съдържащи консерванти, и дефицитът на Витамин А също се причисляват към рисковите фактори. Сухо око рядко може да се получи при употреба на контрацептиви, бета-блокери и други лекарствени средства.

            Важно е да подчертаем, че много пациенти със Синдром на сухото око имат нормално, дори повишено количество сълзи, но тяхното качество е нарушено. Затова е важно да се проведе изследване на слъзния филм за поставяне на правилната диагноза и провеждане на подходящо лечение.

            Количественото изследване на слъзния филм се извършва посредством Теста на Ширмер без или с поставяне на анестетик. Измерва се дължината на намокрения участък на специална тест лента. Резултатът се отчита след 5 минути. Нормата е над 15мм, а за нарушена слъзна секреция се считат показатели под 5 мм.

            Качественото изследване пък включва определяне на време на разкъсване на слъзния филм, установяване наличието на сухи и липидни петна по очната повърхност и лаборатнорно изследване на сълзата, което е по-малко приложим тест в практиката.

            След клинично установяване на оплакванията на пациента основната цел е да се намалят субективните симптоми, да се запази гладкостта на очната повърхност и да се предпази пациента от необрадими роговични усложнения (които често са много тежки и могат да имат драматични последици за зрението). Няколко неспецифични мерки за подобряване на състоянието са регулиране на стайната температура и влажност; по-често мигане и периодично отместване на погледа по време на четене, гледане на телевизия или работа с компютър; правене на редовни почивки при изпълнението на продължителни задачи с визуална концентрация; при излагане на сух въздух (например, в самолети) затваряне на очите за няколко минути и редовно мигане. Прекратяване на употребата на някои лекарства също може да има положително влияние.

            Слъзните препарати, известни като “изкуствени сълзи”, заместват предимно водната фаза на слъзния филм, предлагайки често и допълнителни съставки, които целят подхранване и съхраняване на очната повърхност. За предпочитане са тези без консерванти заради токсичното действие, което се наблюдава при препарати с такива. Също така гелообразните капки са по-добрата опция заради самата консистенция, която запазва капката за по-дълго време в очната повърхност и намалява нуждата от накапване по няколко пъти (3-4) на ден. Всяка една фирма производител се опитва да постигне оптимален резултат чрез използване на различни съставки като содиум хиалуронат, метил целулоза, глицерин, пропилен гликол, хипромелоза и парафин в различни концентрации. Различната генеза обаче на проблема прави тези препарати за някои пациенти подходящи, а за други – не чак толкова. Успеваемостта на лечението изисква сериозна упоритост от страната на пациентите като правилното накапване на капките е от огромно значение. То най-лесно става пред огледалото, винаги с измити ръце, с вдигната глава нагоре, с едната ръка се издърпва долния клепач надолу и се накапва минимум една капка в образувалата се “торбичка”.

            Хирургично лечение или по-правилно облекчение на симптомите може да се постигне с оклудори или запушалки на слъзните точки с цел да се намали до минимум изтичането на малкото произведени сълзи от слъзните отводящи пътища.

            В общи линии Синдромът на сухото око е състояние, което нарушава в различна степен качеството на живот на пациентите. Факторите, водещи до него, са многобройни, но все пак може да се вземат реални и практически мерски за тяхно предотвратяване. При установени клинични признаци съществуват методи за третиране на симптоматиката, които облекчават оплакванията, водят по чувство на по-голям комфорт в очите, а понякога и подобряват зрението. Тази диагностика може да се случи във всеки добре оборудван и модерен офталмологичен кабинет. Доверете се на Вашия очен лекар!

Свързани продукти

Също може да прочетете за...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *