Д-р Ана Миовска завършва „Медицина“ и специализира „Неонатология“ в Медицински университет Пловдив. Има 8-годишен опит като специалист-неонатолог, а от 2016 година е част от екипа на най-голямата специализирана АГ болница в Южна България – АГ „Селена“. Участвала е в множество международни конгреси и обучения. Има завършени два курса по трансфонтанелна ехография и обучение по апаратна вентилация в чужбина. Член e на Асоциацията на неонатолозите в България.
–
Какво означава да бъдеш неонатолог?
Ако в буквалния смисъл да си неонатолог, означава да се грижиш и да лекуваш новородени, то в другия смисъл е любов в най-чистия си вид към най-крехките създания. За да работиш тази професия, трябва да обичаш живота, защото неговото начало е свързано с нея. През първите седмици след раждането у новороденото настъпват много промени. Важно е да се отличи кои от тях са физиологични и кои са свързани с евентуално болестно състояние. Трябва да реагираш много бързо и адекватно и в двете ситуации.
С какви предизвикателства се сблъсквате най-често в работата си?
Всеки ден предизвикателствата са различни като случаи и тежест. Нашето отделение е с най-високото трето ниво на компетентност, което означава, че се сблъскваме с различна патология в неонаталния период. Често новородените се раждат прекалено рано или с много ниско тегло. В други случаи се раждат на вероятния си термин, но с критични за живота заболявания, налагащи бърза диагностика и незабавно подпомагане на основните им жизнени функции. Тук включваме най-често срещаните – белодробна патология, инфекциозни, вродени сърдечно-съдови или неврологични заболявания, вродени аномалии и много други. А понякога най-голямото предизвикателство са родителите, които често не са готови за новата си роля или за евентуално появил се здравословен проблем у детето им.
Какъв е процентът на недоносените бебета в АГ „Селена“ и според Вас на какво се дължи увеличаването на броя на недоносените деца?
В нашата болница процентът е между 9 и 10% в последните години. Но е важно да отбележим факта, че през последното десетилетие не броят на недоносените деца се увеличава, а тяхната преживяемост. Живеем във време с големи възможности за диагностика и лечение, модерна апаратура и фармацевтични проучвания в тази насока. Неонатологията е сравнително млада, но бързо развиваща се специалност. Но да се върнем на факторите, водещи до преждевременно раждане – те са много и могат да бъдат разделени на социално-икономически и медицински. Първите са свързани с икономичния статус на една страна – лоши здравни грижи и битови условия, непълноценно хранене. Останалите се свеждат до здравословни състояния, придружаващи бременността. Статистиката показва, че в най-голям процент това са острите или хронични инфекциозни заболявания.
Кое е важно, за да се развие едно недоносено бебе нормално?
За начало най-важен е изборът на родилен дом от бъдещите родители. Раждането при една рискова бременност или очакващо се преждевремнно раждане, а дори и при една нормално протичаща бременност, е задължително да стане в болница, разполагаща с неонатологично отделение с трето ниво на компетентност и високо квалифициран персонал и апаратура. Защото най-добрият транспорт за едно бебе е „ин утеро“ или в превод – докато е в коремчето на майката. Следващата стъпка след раждането са адекватните реакции от страна на екипа – първична реанимация, когато се налага такава, поддържане на стабилни основни жизнени показатели. Последните години се насочва вниманието върху минимално инванзивните диагностични и лечебни процедури. Ключов момент е подсигуряване на условия, наподобяващи майчината утроба с оглед стресовата обстановка за това новородено, появило се преждевремнно на бял свят. Затова им осигуряваме топлинен комфорт и влажност, поставяйки ги в кувьоз, и от в т.нар. гнезда с цел запазване на ембрионалната им позиция. Във връзка с това е важно и свеждането до минимум на звуковите и светлинни дразнения, използвайки покривки върху кувьозите и звукови сензори. Контактът с родителите е задължителен по време на престоя на детето в интензивен сектор, особено когато той отнема и по 2-3 месеца. Майчиният глас въздейства изключително благоприятно и успокояващо с доказан стимулиращ ефект върху неонатологичното развитие. По отношение на храненето държим то да бъде с майчина кърма, поради добре познатите и ценни качества. И когато говорим за всички тези денонощни грижи, няма как да не споменем, че това би било невъзможно без екипната работа с високо квалифициран персонал от акушерки и медицински сестри. Грижите на тези деца не спират дотук, особено за най-рисковите новородени, които често имат различни усложнения, вследствие преждевременното раждане и наложилото се лечение, като бронхо-пулмонална дисплазия, различно по степен неврологично засягане, ретинопатия на новороденото. С оглед на това освен от неонатолог, те се проследяват и от детски пулмолог, кардиолог, офталмолог, невролог, рехабилитатор и други специалисти. Вече се говори и за национална програма за проследяване на преждевременно родени деца до 7-годишна възраст. Иска се много кураж и търпение както от наша страна, така и от страна на родителите. Но децата си заслужават – те са изключително борбени, те са нашите малки герои.
Какво представлява коригираната възраст при недоносените деца?
Ако се сравняват физическото и нервно-психическото развитие на едно недоносено и други напълно здраво и доносено дете, е напълно нормално първото да ни се струва изостанало. Но това е така само защото при изчисляване на възрастта от рождената дата на същото дете не е отчетен пропуснатият период на вътреутробно развитие. Това всъщност представлява коригираната възраст – изчислява се спрямо датата на вероятния термин на раждане, т.е. кога е трябвало да се роди детето, не кога се е родило. Но грижата за недоносените деца в днешно време, рехабилитациите водят до бързо наваксване с връстниците им. Родителите трябва да се запознаят с тази важна информация, за да няма тревога, че детето им изостава както физически, така и психически.
Какви са Вашите съвети към родителите по време на Коледните празници?
Бих ги посъветвала единствено да вярват в чудеса, защото те се случват и ние сме свидетели на това ежедневно.
