Проф. д-р Тодор Кантарджиев завършва Медицинска Академия София през 1981 г. като лекар. През 1986г. придобива специалност Микробиология, през 2001г. придобива специалност Клинична имунология и през 2004г. специалност Епидемиология на инфекциозните болести. Доктор по медицина е от 1991 с дисертация на тема „Имунологични методи за диагностика на системната кандидоза“. Доктор на медицинските науки е от 2008 г. на тема ”Проучвания върху етиологичната диагностика и етиотропната терапия на микозите в България”.
Доцент е от 1995г., а професор от 2009г. През 2004г. придобива магистърска степен по Здравен мениджмънт в Медицински университет София с дипломна работа “Мениджмънт на клинична микробиологична лаборатория”.
През 1995 г. е назначен за Национален консултант по микробиология към Министерството на здравеопазването. От 2010 г. заема поста на заместник-директор на НЦЗПБ, а от 2012 година до 2021г е директор на Центъра. Като преподавател изнася редица лекционни курсове на лекари, биолози и специализанти по клинична микробиология, лекции по лабораторен мениджмънт и управление на качеството в микробиологични лаборатории и други. Научен ръководител е на десетки докторантури, на осем дипломанта, води десетки специализации по микробиология. От 2021 г. проф. д-р Тодор Кантарджиев е съветник на Столична община по здравни въпроси и на Министерство на здравеопазването.
Проф. д-р Кантарджиев е председател на Българската асоциация на микробиолозите (БАМ) и членува в множество международни организации.Специализирал е в Роберт Кох институт и медицинските университети на Фрайбург, Мюнстер и Абърдин.
____________________________________________________
Какви са симптомите на скарлатина?
Скарлатината е една от проявите на инфекция причинена от Стрептококус пиогенес. Скарлатината е заболяване, което започва по характерен начин – висока температура, проява на зачервено лице и бледост около устните. Има характерен дребен петнист обрив. Хората със скарлатина обикновено имат и възпаление на гърлото. Наличен е яркочервен език с малки подутини по него – така наречения, ягодов език. Може да се появи и общо неразположение, дори болка в корема.
Как се предава заболяването?
Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков – най-често чрез говор или кихане от страна на заразоносителите. Предаването може да настъпи и поконтактно-битов механизъм, чрез детски играчки или повърхности и предмети от бита. Инкубационният период е 2-5 дни.
При случай на скарлатина в учебно/детско заведение се предвижда период на обсервация – наблюдава се класа/групата, в който има заболели, и не се допускат нови деца. Проследява се някое дете да не развие ангина или обрив. Заслужава си, когато има случай в групата или класа, да се направят бързите тестове на децата – да се види има ли Стрептококус пиогенес в гърлото им. При наличие на такива да се предприеме необходимото лечение.
Как се лекува скарлатината?
Действащите антибиотици при скарлатина са пеницилини и цефалоспорини първа генерация, други се използват само по медицински показания. Скарлатината не е ваксинопредотвратима инфекция. Преди наличието на антибиотици стрептококите са били най-смъртоносните бактерии, били са причина за болшинството вътреболнични инфекции и значителен брой от раневите инфекции по време на война. В днешно време смъртните случаи в следствие на скарлатина се дължат на закъсняло антибиотично лечение.
Какви усложнения могат да настъпят вследствие на преболедуване на скарлатина?
20 дни след скарлатина или ангина, причинена от стрептококи, могат да се появят усложнения. Едно от тях е забравеният у нас ревматизъм, при който при 60% от болните се засяга сърцето, а при 80% – ставите. Може да бъде засегнат и мозъка. Друго потенциално усложнение е гломерулонефрит, който уврежда тежко бъбреците.
Майките трябва да бъдат бдителни и да обръщат специално внимание на здравословното състояние на децата след прекарана инфекция, да се търси контакт с квалифициран лекар.
Как може да се ограничи разпространението на скарлатина?
Най-уязвимата от скарлатина група са децата в детските градини и в началните класове в училищата. От изключителна важност е превенцията и контрола в детските заведения – осъществяването на дезинфекция, както и честото проветряване и почистване. Най-хубаво е децата да са навън, когато метеорологичните условия позволяват. Препоръчвам направата на скрининг с бързи тестове в началните класове на училищата, защото между 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която причинява скарлатина, без да развиват болестта. Носителите на бактерията могат да заразяват други деца, макар да нямат проява на заболяването.
Задължително е честото миене на ръцете. Препоръчително е и укрепване на имунната система, която е отслабена след пандемията и множеството вирусни инфекции след нея.
На какво се дължи ръстът в заболеваемостта на скарлатина в Република България?
Специално за скарлатината в Република България повече от 120 години се води официална статистика на заболеваемостта. Трябва да отбележим, че през 1952 година е имало 23 000 болни от скарлатина, през 1956 година – 25 000 заболели, а през 1972 година се наблюдава рекорд в заболеваемостта – 28 500 регистрирани случая. През седемдесетте години на миналия век ръстът на заболяването се дължи на неправилната практика ангини при децата да се лекуват със сулфонамиди, на които пиогенният срептокок е резистентен.
Тази година заболеваемостта донякъде се връща, но е по-честа от предпандемичните нива (около 5000 случая до този момент за 2023 година) и е много по-висока от средното за предходните години, което е между 2000-3000 болни от скарлатина годишно.
Основните причини за увеличения брой случаи в момента са три на брой.
– На първо място са дефицитът на лекари и липсата на продължаващо обучение – много от тях за първи път се сблъскват с болестта.
– На второ място е занемарената ни антибиотична политика – за последните две години България премина от 18-о на второ място по употреба на антибиотици, което буди у знаещите силно безпокойство. Това означава, че се използват неправилно.
– И не на последно място по важност е ограничаването на много от заболяванията по време на пандемията от COVID-19 в следствие на ефективните противоепидемични мерки.
Какви други инфекциозни заболявания са актуални на територията на Република България?
След коронавируса се наблюдава бум на варицела. Варицелата е остро инфекциозно заболяване, причиняващо се от варицела-зостер вирус. Протича с характерен сърбящ обрив по тялото, лицето и крайниците. Наблюдава се повишена температура.
Варицелата при неболедувалите е по-заразна от скарлатината. Тя не е опасна с протичането си за децата, но е опасна, ако се заразите от нея като възрастен. Бих искал да обърна специално внимание на непреболедувалите от варицела възрастни, че на пазара съществуват лекарства срещу вируса на варицела под формата на хапчета за възрастни. На пазара има и ваксина срещу варицела, която е в препоръчителния имунизационен календар на децата. Тя е с доказана много висока ефективност и безопасност. Одобрена е за приложение от 13 месечна възраст. На този етап ваксината срещу варицела се заплаща от пациентите, но нейната цена е достъпна за всяко средностатистическо българско семейство.
След като човек се е разболял от варицела, вирицелният вирус продължава да живее в нервните ганглии на организма, без да предизвиква симптоми. При стрес или имунен дефицит на по-късна възраст може да се развие херпес зостер. До 20% от хората ще развият херпес зостер през живота си. Затова варицелата не бива да бъде подценявана!
