Болест на Крон – симптоми, лечение и диета

Заболяването, известно като болест на Крон е хроничен възпалителен процес на стомашночревния тракт, с продължителност повече от 6 месеца. Болестта може да порази всяка част на храносмилателната система, но най-често се среща в долния край на тънките и/или в дебелото черво. Но не бива да се фиксира само като болест на дебелото черво. Възпалението обхваща вътрешната слизеста обвивка на червата, участъкът под нея и дори мускулатурата. Болестта протича на периоди от изостряне на симптомите и непълни ремисии. Заболяването е сравнително рядко. От него се разболяват 50-60 човека на 100 000 души. Наречено е на името на американския гастроентеролог д-р Бърил Крон. През 1932 г., той за първи път прави клинично описание на болестта.

Възпалението, засягащо три слоя от структурата на червата, е способно да причини много и сериозни усложнения, като болшинството от тях се лекуват само хирургически. Средната възраст на проява на болестта е от 20 до 40 години, но се диагностицира и при 14 -годишни. Поради подобната клинична картина, болестта на Крон често се бърка с язвен колит. Подобни са и симптомите на дизентерията, хроничния ентерит, неязвения колит и салмонелата.

Кои са причините за развитие на болестта на Крон?

Точните причини така и не са установени. Учените предполагат, че голяма роля за провокиране развитие на заболяването имат:

• Наследствеността: теорията за генетичния фактор се потвърждава от статистическите данни. Болестта се предава генетично в 70% от случаите. Генът CARD15 (NOD2) е идентифициран през 2001г., като фактор, свързан с възпалението на червата и потвърждава теорията за наследствеността. Наследствеността влияе на степента на изява на заболяването и на скоростта на развитие.
• Теорията за антигените: това са чужди вещества за организма на молекулярно ниво, образуващи се в червата, под влиянието на външни и вътрешни фактори. В отговор на антигените, организмът започва да изработва антитела. Дефектите в слизестата обвивка на червата способстват поглъщането на антигени и появата на локални възпаления, които се разпространяват из цялата храносмилателна система.
• Инфекциозната теория: базира се на възникване на патологическо състояние, вследствие атакуване на организма от патогенни микроорганизми. Отделени са 2 микроорганизма, които имат връзка с болестта на Крон. Потвърждение на тази теория е фактът, че някои от неразположенията могат да се лекуват с антибактериални средства и, че заболеваемостта е в пряка връзка и с имунната система на пациента. А имунитетът пада по време на стрес, така, че може да се каже, че болестта на Крон добре се развива и на „нервна почва”.
• Автоимунна теория: при автоимунните заболявания, антителата започват да разпознават собствените тъкани като антигени. При поява на такава автоагресия на имунната система, вероятността за възникване на болест на Крон се увеличава.

Симптоми

Според развитието на симптоматиката, болестта на Крон се разделя на три форми – остра, средна и хронична.
Острата форма започва с рязко повишаване на температурата, изразена болка в корема и диария, които са симптоми също на апендицит, на възпаление на яйчник и др.
Средната форма се изразява в периодична диария, периодични болки на различни места в корема и в общо изтощение на организма.
Хроничната болест на Крон се характеризира с бавно увеличение на симптомите и уврежданията, а именно:

• Болки на различни места в корема, които се засилват след хранене и изчезват след изхождане;
• Подуване на корема от много газове;
• Диария до 3 пъти дневно, последвани от спокоен период;
• Кръв в изпражненията;
• Повишена температура;
• Отслабване поради нарушения в усвояването на храната;
• Липса на апетит;
• Обща отпадналост, умора, лющеща се кожа, слаби нокти;
• Влошено зрение, болки в очите;
• Болки в големите стави;
• Обриви и пожълтяване на кожата;
• Рани в устната кухина;
• Болки от дясно, под ребрата.

Диагностика

Диагнозата за болестта на Крон не може да се постави на базата на стандартен преглед или лабораторен анализ на телесни течности. Изследването на кръвта позволява само да се предположи, че в червата има възпалителен процес. За точна диагностика трябва да се направи:

• Колоноскопия с визуално обследванне и биопсия;
• Гастроскопия за оглед на хранопровода и стомаха;
• Контрастна рентгенография на червата за да се установи има ли ерозия на слизестата обвивка;
• Компютърна томография, при подозрения за наличие на абсцеси и други усложнения;
• Ехография на червата за наличие на свободна течност.
  Лечението на болестта включва медикаменти, терапии за възпалителните процеси, диета, профилактика и лечение на усложненията.

Медикаментозна терапия

Използват следните основни медикаменти: производни на аминосалициловата киселина, антибиотици, имуномодулатори, цитостатици за подтискане на автоимунните реакции, антитела срещу некрози, пробиотици за нормализиране на чревната микрофлора, витамин D и други витамини и минерали, препарати срещу диария.

Диета при болестта на Крон

Диетата се изразява в избора на храни, които не дразнят стомаха и червата като консистенция, състав, температура. По същия начин се избират и напитките. Препоръчват се постни супи, слаби бульони, каши, кисели млека с ниска масленост, варени или приготвени на пара зеленчуци, месо, риба. Допустимите напитки са негазираните сокове, компоти и нектари, но с поносима киселинност. Вредни са пържените, мазните и консервираните храни, както и полуфабрикатите, гъбите, бобовите култури и пресните плодове и зеленчуци. Червата се раздразват лесно от шоколад и всякакви сладкарски изделия. Трябва да се ограничат силният чай, кафето и алкохолът.