(13 вота, средно: 2,62 oт 5) 
Loading...Няма човек, който може да живее без да диша. Без въздух никой не би оцелял. Дишането е най-естественото нещо и без здрави бели дробове е трудно, дори невъзможно.
Какво точно е емфизем на белия дроб?
Това е белодробна болест, която е крайно тежка и необратима. За съжаление, от емфизем на белия дроб страдат много хора и броят им продължава да нараства. По своята същност представлява заболяване на дихателните пътища с разширяване на бронхите /бронхиоли/ и на белия дроб /алвеоли/.
Най-простичко казано, това на практика е бял дроб, изпълнен с въздух. Така изречено изглежда съвсем в реда нещата. Все пак, точно това е ролята на белите дробове – да се пълнят с въздух. И то се случва при всяко вдишване.
Проблемът е, когато този въздух трябва да бъде издишан, а нещо му пречи, да бъде изтласкан. Погледнати отстрани, алвеолите наподобяват мехурчета. Колкото повече напредва заболяването, тези мехурчета променят сферичната си форма, стават големи, дори огромни и стените им опасно изтъняват.
Всичко това значително съкращава контактните пътища на белия дроб и кислородът не успява да стигне в достатъчно количество до кръвните клетки. Дишането закъсва, има опасност от появата на сърдечна недостатъчност, която е най-честата причина за смърт на пациенти с емфизем.
Какви са симптомите на емфизем?
Много страдащи от емфизем носят заболяването у себе си дълги години и съвсем не подозират за него. Те са почти по всяко време уморени, апатични, отмалели. Постепенно започват все по-трудно да дишат, задухът се откроява и онова задъхване, придружено с много характерното пъхтене.
В началото проблемното дишане възниква от време на време и основно през зимните дни. По-късно тръгва да се изявява постоянно и най-стряскащото е, че в един момент продължава и по време на пълен покой. Върви със свистящи звуци и хрипове.
Има и характерна кашлица, която става все по-продължителна и постоянна. Гръдният кош се разширява и задухът става непреодолим. Устните, езикът и цялото лице придобиват синкав оттенък, което означава, че пациентът е с цианоза. Тя е следствие от липсата на достатъчно кислород.
Всички, които често получават белодробни инфекции или просто изпитат някои от посочените проявления, следва да потърсят помощ. Белодробният емфизем, нелекуван навреме, е с фатален край.
Какво води до появата на емфизем?
Причините за появата и прогресията на болестта са предимно във въздуха, който се вдишва. Опасност №1 е тютюневият дим. Цигарите наистина са в състояние да нанесат най-смъртоносния удар върху белия дроб. Замърсен и прашен въздух също е предпоставка за заболяването.
Емфизем предизвикват и различни химически препарати, токсини и други вредители, които са част от някоя работна атмосфера. Редовният контакт със замърсители на местоработата или в домашна среда, също оказват влияние на горните дихателни пътища.
Колкото повече болести са били пренебрегнати и оставени без лечение, толкова по-голям е рискът от емфизем. Това се отнася за бронхити, бронхопневмонии, бронхиални астми и всякакви други увреждания на бронхите и дробовете.
Как се развива емфиземът?
В пулмологията емфиземът заема челно място. Той може да се прояви както в остра, така и в хронична форма. Обхваща цели 4% от населението на земята.
При него се наблюдава любопитна статистика. Повечето засегнати са мъже, като съотношението между тях и нежния пол е приблизително 60 на 30 процента. По-често боледуват възрастните мъже.
Вродените форми на емфизем пък са по-разпространени на територията на северно-европейската част. Тази форма е обвързана с недостатъчната наличност на суроватъчен протеин.
При пушачите опасността от развитие на белодробен емфизем е с 15 пъти по-висока в сравнение с тези, които не пушат. Тук не трябва да се пренебрегва и вредата за пасивните пушачи. Дори и да са заклети врагове на тютюна, ако прекарват дълго време на задимени места, те също са в риск.
Диагностициране на белодробен емфизем
Диагностицирането става след преглед и снемането на анамнеза. Използват се познатите образни диагностики – компютърна томография и рентгенова снимка. Прави се и специален тест, т.нар. функционално изследване. Тестът преценява до каква степен са намалели възможностите на белия дроб.
При диагностиката на емфизем винаги се установява поразяване на голяма част от дроба. Това е така, заради продължителното боледуване без явни симптоми и притеснения. Уврежданията се виждат по време на изследванията, когато вече е доста късно.
Знае се, че при всяко заболяване е важно неговото ранно откриване. При емфизема, за съжаление, това е трудно постижимо. Щом започне прословутата кашлица, съпътствана с тежък и постоянен задух, то това означава, че нещата са изтървани. Болестта се е развила и кухините в белите дробове вече са станали.
Живее ли се с емфизем?
Емфиземът е заболяване, което не може да бъде върнато назад и няма лечение, което да го изтрие като с магическа пръчка. Освен, че е необратимо, то прогресира постепенно и неизменно. Това, което могат да направят лекарствата, е да забавят развитието му. Поразените участъци и степента на увреждане, за жалост, се запазват.
Всеки пациент реагира различно на случващото се. Как ще се развие самата болест зависи от много фактори, но основните са: възрастта; начинът на живеене; наследствени причини; придружаващи заболявания; общото състояние.
Успешно се прилагат редица процедури и препарати, които повлияват болестното състояние, облекчават го и в много случаи забавят прогресията му.
Лечение на белодробен емфизем
За справяне с болестта, категорично и сигурно, възможността е една – белодробна трансплантация. Всичко останало е помощно лечение с цел забавяне на процесите и успокояване на различните проявления.
В медицинската практика се е наложил комплексният подход. Лекуването е насочено, освен към самия емфизем, така и към страничните прояви, като бронхити, астми, сърдечна недостатъчност. Добри резултати са постигнати и в разработването и прилагането на лекарства, които съхраняват еластичността на дробовете.
От значение за удължаване живота на болните е спазване на хранителен режим и здравословни навици, както и ранно откриване и бързо започване на лечебен курс.
На помощ идват и билките, които се прилагат за потушаване на кашлицата и като противовъзпалително средство. Подходящи билки, както самостоятелно, така и смесени в различно съотношение са: липа, листа от орех, мурсалски чай, пчелник, слез, лечебна ружа и други.
Какво още има значение за лекуване на белодробния емфизем:
Витамин А помага в лечението
Това е витаминът , нужен за нормалното съществуване на обвивката на белия дроб. Доказателствата са получени след проведени експерименти с мишки от лондонски учени. Те са установили, че Витамин А много често е в основата на мъчителната болест. На база техните открития става ясно, че витаминът не само стопира заболяването, но може да възстанови самите клетки.
Витамин А едва ли е търсената панацея, той няма да премахне напълно емфизема, но със сигурност може мощно да му въздейства. Включен като добавка към цялостния лечебен план, той наистина е полезен и ефикасен.
Никакви цигари
Ако съществува нещо, което може да бъде посочено като основен разрушител на белите дробове, това е пушенето.
Димът от цигарите атакува по много линии. Той пречи на т. нар. реснички да си свършат работата и да изхвърлят мръсотиите, като ги парализира. Заради него се натрупва излишна слуз, която е перфектната среда за размножаването на бактерии. Също така, цигареният дим е отговорен за възпаляване на белия дроб и унищожаване на имунната му защита.
Операция
Към хирургична интервенция се пристъпва, когато вредите са големи и съпътстващите симптоми не се поддават на никакво лечение. Операция се прави при наличие на силно инфектиране, кървави храчки, пневмоторакс, ракови образувания.
Операцията не се препоръчва, ако пациентът е много стар, крайно изтощен, с деформиран гръден кош или има тежка форма на бронхит.
За превенция на заболяването, както и за неговото облекчаване се прилага специална гимнастика за трениране на белодробната мускулатура. Същевременно трябва да се премине към щадящо хранене, включващо повече варено месо и риба, зеленчуци, без много сол и без какъвто и да е алкохол. Повече разходки на открито и избягване на замърсени и задимени пространства.
