Ендометриозата е хронично гинекологично заболяване, което засяга около 200 милиона жени по целия свят. Една от десет у нас на възраст между 15 и 44 години е с ендометриоза. Това е състояние, при което клетки, подобни на ендометриума (лигавицата на матката) се разпространяват извън матката. Най-често тъканта обхваща яйчниците, фалопиевите тръби или други органи в таза и причинява хронично възпаление и сраствания. Въпреки че заболяването е често срещано, информацията за него е ограничена, а диагностицирането му – трудно. В световния месец на ендометриозата, с нас е гинеколога д-р Даниел Ставрев от УСБАЛАГ „Селена“, за да ни разкаже малко повече за това често срещано, но все още малко известно женско заболяване.
__
Д-р Ставрев, фокусът върху ендометриозата през последните години е доста силен. Защо се наблюдава тази тенденция?
Действиетелно ендометриозата е тема на голяма част от световните гинекологични конгреси през последните години. Причината е, че заболяването се среща често – при средно една на десет жени като оказва силно въздействие върху живота на пациентите. Ендометриозата причинява болка, безплодие, влияе върху ежедневието като намалява качеството на живот. Симптомите са продължаващи и прогресиращи. Същевременно пътят до диагностицирането на проблема е дълъг и често преминава през грешни диагнози.
Кое затруднява диагностицирането на ендометриозата?
Няма специфични за заболяването симптоми или биомаркери, необходими и достатъчни за определяне на състоянието. Така почти 70% от жените с ендометриоза са минали през поне една грешна диагноза. Ключовите симптоми на заболяването са болка и безплодие, но за тях може да има множество причини. Ендометриозата обикновено се открива чрез хистологията и наличието на извънматочни лезии. Наличието на лезии обаче не изключва други причини за симптомите, а липсата на лезии не елиминира възможността за ендометриоза. Тук трябва да обърна внимание и на факта, че много от жените с ендометриоза не предполагат, че имат това заболяване и не търсят лекарска помощ за симптомите си. За болката по време на полов акт обикновено не се споменава в лекарския кабинет, а менструалните болки се смятат за нещо нормално.
Как все пак се открива заболяването?
Използват се различни методи за диагностициране. Възможно е при гинекологичен преглед да се открият аномалии като киста на яйчниците или ендометриоми на маточната шийка. Този метод обаче не е сигурен, тъй като често образуваните малки участъци от ендометриоза не могат да бъдат усетени, освен ако не са причинили образуване на киста. Ехографията също може да открие кисти, свързани с ендометриозата, но отново не може да се използва за окончателно диагностициране на състоянието. Най-сигурният метод е диагностичната лапароскопия. Тя дава възможност да се вземе биопсия – тъканна проба за последващо изследване. При всички положения редовните срещи с гинеколога и споделяне на всичко с него, дори нещата, които си мислите, че са нормални, би помогнало много за ранно диагностициране не само на ендометриозата, но и на много други заболявания на жените.
Казахте, че ендометриозата повлиява качеството на живот на жената. Кои са симптомите на заболяването?
Най-вече силните болки по време на менструация и по време на овулация. Менструалният цикъл при повечето жени е свързан с известно неразположение и лека болка. Когато обаче болката е такава, че прави жената неспособна да извършва ежедневната си рутина, консултацията с лекар е задължителна. Болки при ходене до тоалетна (особено в периода на месечния цикъл), болки по време и след полов акт, твърде обилно кървене или кървене между менструалните периоди са неразположения, които трябва да бъдат споделени с гинеколга. Насочващи за нас са и индикации като хронична умора, диария или констипация (запек), подуване на корема или гадене, особено по време на менструалния цикъл.
А кои са причините, които водят до заболяването?
Има няколко различни теории за това какво води до ендометриоза.
Ретроградната менструация е една от потенциалните причини. Според тази теория виновник за появата на ендометриалните клетки е обратното изхвърляне на кръв в коремната кухина през фалопиевите тръби по време на менструация. Тази кръв съдържа ендометриални клетки, които се прикрепят към тазовите стени и тазовите органи. Там те започват да растат и да се уплътняват при всеки менструален цикъл.
Според друга теория един тип тъкан може да се изроди в друг. Епителните клетки от стената на перитонеума могат да се трансформират в ендометриални под въздействието на хормонални или имунни фактори.
При нарушения в имунната система пък е възможно тялото да не може да разпознае и унищожи ендометриалната тъкан, която расте извън матката.
Има ли рискови фактори, които ни правят по-уязвими за ендометриозата?
Няколко са факторите, които предполагат по-висок риск за заболяване от ендометриоза. Състоянието се среща по-често при жени, които не са раждали. Има група от фактори, свързани с менструалния цикъл като ранна първа менструация – преди навършване на 12 години, менструални цикли с продължителност по-малка от стандартните 28 дни или менструално течение с продължителност повече от 7 дни. Близка родственост с друга жена с еднометриоза също е фактор за възможно предразположение към заболяване.
Един от симптомите на еднометриозата казахте, че е безплодието. Как влияе състоянието върху фертилността на жената?
Всъщност най-тежкото усложнение, до което може да доведе ендометриозата, е именно безплодието при жената. Половината от диагностицираните с ендометриоза жени изпитват затруднения при зачеването. За да настъпи бременност зрялата яйцеклетка трябва да се освободи от яйчника, да премине през близката фалопиева тръба, да се оплоди от сперматозоида, и да се прикрепи към маточната стена, където започва развитието на ембриона. Ендометриозата може да попречи на придвижването по фалопиевата тръба и на оплождането на яйцеклетката.
При наличие на лека до умерена ендометриоза все още е възможно жената да забременее и да износи здраво бебе. Затова при диагностициране с ендометриоза е препоръчително раждането да не се отлага, тъй като състоянието може да се влоши с времето.
Всъщност ендометриозата често се дианостицира именно в хода на търсене на причина за невъзможност за забременяване.
Как се лекува заболяването?
Лечението обикновено е медикаментозно или оперативно. Подходът зависи от тежестта на симптомите и от плановете за забременяване. Медикаментозното лечение включва обезболяващи препарати и хормонална терапия. Приемът на хормонални препарати понякога може да намали или да премахне болката, причинена от ендометриозата. Хормоналните колебания по време на менструалния цикъл карат ендометриалните огнища да се удебеляват, разграждат и кървят. Хормоналните медикаменти могат да забавят растежа на ендометриалната тъкан и да предотвратят появата на нова такава. Това обаче не е постоянно решение на проблема.
Ако имате ендометриоза и планирате бременност, операцията за отстраняване на ендометриалните огнища като същевременно се запазват матката и яйчниците, може да увеличи шансовете за успех. Знам, че думичката „операция“ звучи стряскащо, но за щастие и при най-тежките случаи на ендометриоза е приложима лапароскопията. Лапароскопските операции, които правим в УСБАЛАГ „Селена“, са най-щадящия метод за интервенция като кръвозагубата и следродилната болка са минимални, а възстановяването – много по-бързо от това след класическа операция.
