Д-р Йовко Червенков е специалист ортопед-травматолог. Специализирал е във Военномедицинска академия (ВМА), гр.София. Участвал е в над 20 обучения от най-големите ортопедични дружества в световен мащаб. С особен интерес и насоченост в областта на ходилната хирургия. Кариерата му продължава в гр. Пловдив, където участва в основаването на Foot Clinic – първата в България високоспециализирана частна клиника по реконструктивна и естетична хирургия на ходилото (бул “Освобождение” 79). Можете да си запишете час за преглед на тел. 0888444443
–
Човешкото ходило е една от най-натоварените части на тялото ни. За разлика от ръката, ходилото в най-голяма степен носи тежестта на тялото и структурата му отговаря напълно на тази роля. За да бъде равномерно разпределена тази тежест, костите на ходилото оформят сводове, поддържащ се както от формата на костите, осигуряваща плътен контакт между тях, така и от мускулите и връзките на ходилото. Конструкция, осигуряваща еластичност и поемаща сътресението при резки промени в натоварването – например при елементарни движения, каквито са ходенето, тичането и скачането. Минимални отклонения във формите и размерите на ходилото могат да доведат до сериозни проблеми.
Кои са патологичните изменения на ходилата, с които най-често се сблъсквате?
Едни от най-често срещаните деформации са деформитетите в предния отдел на ходилото. Една от най-честите деформации в предното ходило е халукс валгус. Това е сложна и комбинирана деформация на костно-мускулния апарат в ходилото, водеща до козметичен дефект, а по-късно и до функционален проблем. Значително по-често срещана при жени 8:2, тази деформация има няколко основни фактора за развитието си. Несъмнено най-ярък е наследствения – в около 70% от пациентите. Травмите на долните крайници, носенето на обувки с неестествена форма, хипереластичността на ставите са само част от възможните причини.
Какво представлява деформация от типа “Халукс Валгус”?
Диагнозата „халукс валгус“ (HALUX VALGUS), „кокалчета на пръстите на краката“ или „бунион“ e добре познат проблем за съвременната жена. Представлява триизмерна деформация в предното ходило, при което има изкривяване на палеца на ходилото в посока малките пръсти, като в последствие се оформя костна издутина по върешната повърхност на стъпалото. Палецът може да се завърти, а притисканите от него малки пръсти също да се деформират, даже да го възкачат. Факторите за развитие на деформацията са наследствени в над 70% от случаите. Травмите също могат да доведат до деформации в предното ходило.
Освен козметичен проблем често състоянието се превръща и във функционален. Пациентите се оплакват от болки, зачервяване в основата на палеца. Намирането на удобни обувки става сериозно предизвикателство, а в по-късните етапи обувките като цяло са сериозен проблем. Това кара хората с тежки деформации да импровизират, правейки компромис с вида, номера, а някога дори и с типа обувки. Ходенето на дълги разстояния и по неравни терени се превръща в задача с тежестта на експедиция. Такива деформации налагат грижа и вземане на мерки, предотвратяващи задълбочаването на състоянието и симптомите.
В зависимост от стадия и степента на заболяването решенията могат да варират от пасивни стелки за повдигане на сводовете до оперативна корекция и реконструкция на предния отдел на ходилото. Правилното лечение изисква на първо място детайлно познаване на анатомията и функцията на структурите изграждащи ходилото. Не по-малко важно е добре запознат със състоянието си пациент, работещ заедно с доктора за собственото си подобрение. Само когато има комбинация от двете резултатите са добри и трайни. Всеки пациент е индивидуален, самостоятелен казус и лечението на двама пациенти никога не си прилича!
Какви са терапевтичните методи при деформация от типа “Халукс Валгус”?
Една от възможностите за лечение е неоперативна. Тя се изчерпва с носенето на различни видове ортези , ортопедични обувки и стелки. Резултатите при него за съжаление са нетрайни и водещи до задълбочаване на деформациите. Неоперативното лечение е подходящо за хора с намалена активност и изисквания към крайниците си, също и за хора с тежки придружаващи заболявания, при които е противопоказано прилагането на оперативно лечение. Целта при тези пациенти е подобряване качеството на живот до колкото това е възможно.
Оперативното лечение е далеч по-разннообразно и “цветно”. В ортопедията има над 200 вида операции, модификации и рационализации на оперативните методи на лечение на “кокалчето” в основата на палеца. Тази широка палитра само показва колко е важен изборът на оперативна техника и че няма универсална или “най-добра”. Правилната следоперативна грижа може да подобри и ускори резултатите. Пренебрегването, дори за момент на показанията на дадена техника и прилагането й при неподходящ пациент може да доведе до печални резултати. Лекарят ортопед трябва да бъде като склуптор , извайващ шедьоврите си с любов и задълбочени познания.
Познавайки биомеханиката на ходилото и спазването на наложени и изпитани с времето оперативни техники, съобразени с индивидуалните особенности на пациентите ни, позволяват моментално натоварване и максимално малко нарушаване на качеството на ежедневието Ви. Гипсовете и обездвижванията са оставили следа в исторически план на развитието на лечението на деформациите. Сега те са заменени с много по-иновативни и осигуряващи комфорт на пациента методи. Ходенето е възможно благодарение на постоперативна обувка. Тя ще бъде незаменим аксесоар в продължение на 35-45 дни след операцията. След този период обувката се заменя с широка и удобна маратонка или подобна обувка. След като сме сигурни, че сме постигнали трайни резултати, се позволява ползване на обувки с високи токове и тесни върхове. Ползването на висококачествени импланти, с вложени инженерни рационализации в тях, позволяват задържането на постигнатата корекция докато природата си свърши работата.
Какви рискове крие оперативното лечение на “Халукс Валгус”?
При всяка една операция, колкото и малка да е тя, съществува риск от:
- Инфекция. Има риск да се увредят малки съдове и нервчета и палеца или останалите пръсти да са леко “изтръпнали” за известно време.
- Деформацията е възможно да се върне, литературните данни сочат, че в период от 10г риска от рецидив е 10-15%. Има риск от несрастване на костта, особено при пациенти с остеопороза и в напреднала възраст. Всички рискове се коментират подробно и многократно с пациентите. Познаването на рисковете и добрата предоперативна подготовка свеждат рисковете до минимум.
- Отокът в ходилото може да остане за около 4-6 месеца в зависимост от тежестта и обема на корекцията. Режимът, ранната рехабилитация и кинезитерапия биха довели до по-ранно разнасяне на отоците в ходилата и около глезените. И все пак водещи фактори са възрастта и активността на пациента, придружаващите заболявания, оперативната техника, която е използвана, тежестта на деформацията, костната плътност и регенеративните способности на организма.
- Болките след подобна корекция са може би най-дискутираната тема. Болката е умерена и най-интензивна през първите 24 часа следоперативно и се повлиява от стандартните обезболяващи средства. Работи се и с локална блокада на крака, която прави престоя Ви в клиниката безболезнен.
Мокренето на раната се позволява след около две седмици, когато конците се свалят. Преди това къпането става с изработени специално за целта калъфи за къпане. Всеки пациент индивидуално, според степента на корекцията си получава насоки за лечебно-хранителен режим. Изготвя се и индивидуална програма за олеснение в ежедневието му.
Разкажете повече за т. нар. “пръст-чукче”. Как може да бъде третирана тази деформация?
Пръст-чукче е пръст, който е сгънат при средната става, което може да доведе до силен натиск и болка. Опъването на сухожилията и връзките е причина ставите на пръста да се извият надолу. Пръст-чукче може да се появи на всеки пръст, с изключение на палеца. Често това състояние е свързано с дискомфорт в горната част на пръста, поради триенето в обувката. Деформации тип пръст-чукче на пръстите на крака (придобити) се класифицират според подвижността на ставите. Добрата новина е, че могат да се коригират и нормалното ежедневие може да се завърне в пълна степен.
Как се получава плоскостъпието и може ли да бъде предотвратено?
Плоскостъпието представлява спадане на свода на стъпалото. При него мускулите и сухожилията отслабват и се отпускат, а костите в изправено положение се смъкват към земята. Последствията от това са болки, изтръпване и бърза умора при ходене и натоварвания, както и значителни нарушения в походката. Най-честата последица от плоското стъпало е свръхпронацията (стъпването навътре), която предизвиква и най-много медицински проблеми. Ако не се лекува, плоскостъпието може да доведе до други болезнени състояния – плантарен фасциит, шипове в петата, чести травми на глезена, проблеми с коленните и тазобердените стави и дори дискови хернии. Плоскостъпието може да бъде вродено и придобито след време поради други фактори. Само по себе си, състоянията с отклонения от нормалните форми не налагат лечение, докато не станат причина за появата на болки, отоци и други оплаквания. Лесната уморяемост в ходилата, неправилното износване на обувките са начални белези, които трябва да не се пренебрегват. Тук е моментът да се срещнете с нас лекарите и да обсъдим различните подходи и възможности.
За кои други състояния предлага решение ходилната хирургия?
Освен за гореизброените състояния, ходилната хирургия предлага възможности за профилактика и лечение на всички проблеми свързани с ходилото. Като ортопед-травматолог се занимавам с цялата гама заболявания на опорно-двигателния апарат, но ходилната хирургия е нещо като хоби, дори на моменти страст!
Какви са съветите Ви за профилактика здравето на ходилата?
Профилактиката и ранната диагностика на заболяванията в медицината водят до по-леки, по-бързи и икономически по-изгодни състояния. Занемаряването на всяко едно състояние влошава прогнозата за добър изход! Ходилата Ви не правят изключение. Редовните прегледи при ортопед-травматолог могат да Ви спестят много грижи и проблеми!
Kога е удачно едно новороденото дете да бъде заведено за първи път на профилактичен преглед на ходилото?
Детето не е изключение от правилата за профилактика. Посещение на ортопед в първите 20-45 дни след раждането може да разкрие проблеми, които се повлияват с мануална терапия и упражнения. Защото същите такива пренебрегнати състояния открити след прохождането вече се лекуват по доста по-различен и травматичен начин. Консултациите се повтарят няколкократно през детско-юношеския период.
