Д-р Новица Аначков е завършил медицина през 2007г. в МУ-Пловдив. Придобива специалност по кардиология през 2017г. От 2011г. работи в Отделение по инвазивна кардиология с интензивен сектор в УМБАЛ “Пловдив” (гр, Пловдив, бул. “България” 234, тел. 032/906-171). Работи още в кардиологичен кабинет с договор с НЗОК (гр. Пловдив, ул. “Средец” 62, вх.Б, ет.1, тел. 0887/437-946).
–
Въпреки значителния прогрес в поведението при пациенти с предсърдно мъждене (ФА), тази аритмия остава една от главните причини за инсулт, сърдечна недостатъчност, внезапна смърт и сърдечно-съдова заболяемост в световен мащаб.
Електричните импулси в нормалното сърце се зараждат в синусовия възел, разположен в дясното предсърдие (естественият пейсмейкър на сърцето), преминават през проводната ситема на предсърдията, АV – възела (”граничният контрол” между камерите и предсърдията) и през проводната ситема на камерите достига до сърдечните мускулни клетки, осигурявайки изпомпването на необходимото за организма ни количество кръв.
С настъпването на предсърдно мъждене, електрическите импулси на сърцето губят правилния си равномерен ритъм. Импулсите, вече не идват от синусовия възел. Вместо това те се генерерат хаотично и с голяма честота над – 300 удара за минута от други части на предсърдията. В отговор на тези импулси, предсърдията се съкращават бързо и непостоянно.
АV възелът филтрира голяма част от тези високочестотни импулси, но въпреки това и камерните съкращения стават неритимични и по-неефективни и много често с честота над 100 удара за минута.
Каква е епидемиологията на състоянието?
Изчисленият брой мъже и жени с предсърдно мъждене през 2010г. в целия свят са били 20 милиона. Към 2030 година се очакват 14–17 милиона пациенти с AF в Европейския съюз. Съвременни проучвания показват, че 20–30% от пациентите с исхемичен инсулт имат AF, диагностицирано преди, по време на или след началното събитие.
При мъжете или жените се среща по-често тази аритмия?
Честотата на предсърдното мъждене е по-ниска при жените, но рискът от смърт при жени с ФА е подобен или по-голям отколкото при мъже с ФА.
Кои са причините за поява на предсърдно мъждене?
Промените в сърдечния мускул, които водят до предсърдно мъждене могат да са с различен произход – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, промени в резултат на вродени сърдечни или придобити клапни пороци, първично заболяване на самата проводна система, както и предходна сърдечна операция. Други причини са тиреотоксикозата, белодробни заболявания като пневмония, белодробен тромбемболизъм, емфизем, както и сънна апнея, хронична бъбречна недостатъчност, обезитет, захарен диабет тип 2, вирусни инфекции, дългогодишна употреба на стимуланти, включително тютюнопушене, кофеин и алкохол.
Съществува и идиопатично ФА, при което липсват потенциални етиологични фактори.
Симпатикусово медиирано предсърдно мъждене възниква при повишен симпатикусов тонус, например поява на ФА при физическо усилие и др.
Какви са симптомите при предсърдно мъждене?
Някои пациенти с ФА са без или с минимална симптоматика, но много пациенти съобщават за тежки или инвалидизиращи симптоми. Основните симптоми при тази аритмия са:
– задух;
– умора;
– сърцебиене;
– чувство за прескачане на сърцето;
– стягане в гърдите;
– сънливост, както и нарушение на съня;
– палпитации / силно биене на сърцето, което се усеща от болния.
Какво е нужно да се направи при среща с пациент с предсърдно мъждене?
Подробна анамнеза, която включва пълна оценка за придружаващи състояния, определяне на вида на ФА (пристъпно, персистиращо или хронично), оценка на риска от инсулт и симптомите свързани с ФА.
ЕКГ – с него потвърждаваме супектната диагноза ФА, определяме сърдечната честота, скрининг за проводни нарушения, исхемия.
Холтер ЕКГ – 24 часово наблюдение на сърдечния ритъм. Безценен в откриването на „тихо предсърдно мъждене“ при безсимптомни пациенти. Тихото ФА е често и има тежки последствия като инсулт и смърт.
Трансезофагеална ехокардиография – полезна за оценка на клапния апарат и за изключване на вътресърдечни тромби, особено в левопредсърдното ухо.
Селективна коронарна ангиография – при пациенти със симптоми или признаци на исхемия.
По какъв начин предсърдното мъждене води до инсулт и периферна емболизация?
Причината за възникването на емболичен мозъчен инсулт или перферни емболии се крие в това, че неравномерното и неправилно съкращанеие на предсърдията създава условие за задържане и завихряне на кръвта и образуване на съсиреци (тромби) в тях и на първо място в аппендикса (или “ухото”) на лявото предсърдие. Когато такъв тромб или парченце от него се откъсне от стената на предсърдието, кръвообращението го отнася в някои от периферните съдове (за съжаление, най-често в мозъка) и това предизвиква емболизация (запушване) на съда и развитие на исхемичен мозъчен инсулт (или критична исхемия на крайник, инфаркт на бъбрека или слезката – когато се запуши периферен съд).
Какви са възможностите за лечение и какво трябва да се направи за пациентите с предсърдно мъждене?
– Oсигуряване на участие и ангажиране на пациента с изискване за промяна в начина на живот и придържане към терапията.
– Информиране и обучение на пациентите, а често и техните партньори и роднини.
– При остро ФА с давност под 48часа се прилагат антиаритмични медикаменти за „фармакологична кардиоверсия“с цел възстановяване на синусов ритъм или електрическа кардиоверсия.
– Катетърна аблация на ФА е ефективно средство за възстановяване и поддържане на синусов ритъм, втори избор след неуспех или непоносимост към антиаритмичната медикаментозна терапия.
– Хирургично лечение – рядко е самостоятелна процедура, обикновено се прилага при пациенти подложени на други сърдечни операции.
– При персистиращо ФА (давност над 7дни) е задължителен 3-4 седмичен прием на антикоагулант преди опита за възстановяване на синусов ритъм.
– При перманентно (хронично) предсърдно мъждене пациента и лекуващия лекар приемат съществуването му и при него не целим възстановяване на синусов ритъм, а контрол на сърдечната честота и антикоагулация.
Каква е оптималната сърдечна честота при ФА?
Оптималната сърдечна честота при пациенти с предсърдно мъждене е < 80 уд/мин в покой и <110 уд/мин при умерено физическо натоварване.
Каква е терапията за превенция на инсулт при пациенти с предсърдно мъждене?
Терапията с орални антикоагуланти може да предотврати мнозинството от исхемичните мозъчни инсулти при пациенти с AF и може да удължи живота им. Те намалят риска от инсулт с 2/3, а смъртността с ¼ в сравнение с пациенти на терапия с аспирин или без терапия.
По-възрастните пациенти с AF са с по-висок риск от инсулт и така са с по-голяма вероятност за полза от OAC, отколкото по-младите пациенти, но въпреки това OAC все още се използва недостатъчно при по-възрастните.
Физическата активност подобрява сърдечно-съдовото здраве, което води до по-нисък риск от AF. Интензивното спортуване обаче, особено спортуване за издръжливост (>1500 h спортна практика за издръжливост), повишава риска от AF по-късно в живота. Бременни жени с AF трябва да бъдат лекувани като високо-рискова бременност при тясна колаборация между кардиолози, акушери и неонатолози.
Кои са най-честите грешки, които пациентите с ФА допускат?
Много често пациентите не спазват предписаната схема на лечение, също така при пристъп от предсърдно мъждене правят опити за самолечение и идват със закъснение при специалиста.
Масово спират антикоагулантната терапия за 4-5 дни преди зъболекарски процедури и малки хирургични манипулации, което е много рисковано и често води до инсулт и други периферни емболизации. Парадоксално е, че пациентите с най-висок емболичен риск – тези над 65 години, най-лесно спират антикоагулантната терапия поради страх от кървене.
Какви съвети и препоръки ще дадете на читателите на списание Аптеки 36.6?
Стриктно спазване на предписаната антиаритмичната и антикоагулантна терапия!
Съветвам всички читатели да контролират стреса, да спортуват и правят упражнения, да се откажат от тютюнопушене, да консумират алкохол умерено и да спазват здравословна диета. И задължително да са положителни и щастливи!
