Венелина Станева е завършила Медицински университет – Пловдив, специалност „Медицинска
езикова и речева патология“. Преминала е през редица практически обучения в
Италия, както и специализиран стаж в УНГ отделение и отделението по инсулти в
болница „Сан Джузепе“ – Емполи (Флоренция) относно логопедичната рехабилитация
на пациенти с тотални и парциални ларингектомии (OPHL), дисфагии, дисфонии, парализа
на гласните връзки, афазии и дизартрии. В момента практикува в гр. Пловдив. За
контакти: 0887842423
Преглъщането е сложен физиологичен процес, управляван от централната нервна система, който се състои в преминаването на храна от устата към стомаха. Той може да бъде описан в съответствие с 4 основни фази:
1. Подготвителна фаза (волева), наричана още „фаза на очакване“, визуалният и обонятелният стимул на храната предизвиква увеличаване на производството на слюнка в устата.
2. Орална фаза (волева), при която храната се приема и дъвчи, за да се образува болус. Езикът почиства устната кухина от остатъци, контролира храната и чрез дъвчене образува болуса, който след това се изтласква към фаринкса.
3. Фарингеална фаза (неволева или автоматична), характеризира се с поредица от сложни събития, целящи да предпазят дихателните пътища и да позволят придвижването на болуса във фаринкса, тъй като болусът преминава през точката, където се срещат храносмилателният и дихателният път. Настъпва моментно прекъсване на дихателния акт (апнея), едновременно спускане на епиглотиса и затваряне на гласните връзки.
4. Езофагеална фаза (неволева), започва с отпускане на горния езофагеален сфинктер и перисталтика, която придвижва болуса към стомаха.
Когато този механизъм не функционира добре, говорим за дисфагия, тоест загуба или намаляване на способността за дъвчене и/или преглъщане на твърда храна и/или течности (включително слюнка). Дисфагията може да се прояви като:
- Орофарингеална дисфагия: затруднението в преглъщането е на нивото на фаринкса. Обикновено се дължи на неврологични причини.
- Езофагеална дисфагия: засяга хранопровода и обикновено се дължи на проблеми с моториката на хранопровода или механична преграда.
Дисфагията е чест симптом, който се проявява във връзка с различни патологии:
- Неврологични: черепно-мозъчни травми, инсулт, деменция, Паркинсон, амиотрофична латерална склероза, церебрална парализа и др.
- Миопатични: вследствие на миастения гравис, полимиозит, мускулна дистрофия и др.
- Онкологични: тумори в областта на главата и шията
- Инфекциозни: след контакт и инфекция с ботулизъм, мукозити и др.
- Ятрогенни: употреба на невролептични лекарства, химиотерапия, лъчетерапия, и др.
Въпреки че дисфагията е много често срещано състояние, до момента няма окончателни епидемиологични данни. Смята се, че разпространението ѝ варира между 15-20% сред общото население, и по-специално от 15% до 40% при хората над 65 години. В частност, се наблюдава между 37% и 78% при пациентите с инсулт. При тези пациенти дисфагията обикновено се подобрява спонтанно в рамките на две седмици след острия инцидент, но при малък процент от пациентите тя продължава дълго време. В 33% от случаите тя може да предизвика аспирация и по този начин да доведе до пневмонии с възможно тежко клинично увреждане, което да доведе до смърт.
Дисфагията може да се прояви не само със затруднено преглъщане, но и с кашлица по време и след преглъщане; усещане за задушаване; прекомерно слюноотделяне с възможно изтичане на слюнка от устата; назална регургитация; гадене; многократно преглъщане на един и същ болус; умора по време на хранене.
Пациентите с дисфагия трябва да бъдат оценени от оториноларинголог или фониатър. Те трябва да преминат и през изследване на гълтането с помощта на ендоскопска трансназална фиброскопия (FEES). Целта на FEES е цялостна функционална оценка на преглъщането с цел да се дадат препоръки относно:
- адекватността на преглъщането
- възможността за хранене през устата
- използването на подходящи интервенции за улесняване на безопасното и ефективно преглъщане.
След това специалистът ще насочи пациента за инструментални изследвания от второ ниво, като например видеофлуороскопия, рентгенография и др.
Лечението на дисфагията зависи от първопричината, така че не съществува универсален протокол за лечение, то е специфично за всеки отделен случай.
Независимо от първопричината, дисфагията като симптом може да бъде овладяна или подобрена чрез рехабилитация. Рехабилитацията на гълтането се провежда от обучен речеви езиков патолог (логопед) и се фокусира върху три основни аспекта: диетични препоръки, компенсаторни пози, упражнения за гълтателните мускули и почистване на фаринкса.
