Маг. фарм. Васил Маджаров, дф е собственик и управител на АПТЕКИ 36.6. Основава първата аптека от веригата през 2002г. в град Пловдив – Аптека 36.6 Мега Марина. От 2007г. е преподавател към Катедра “Фармацевтични науки” на Медицински Университет – Пловдив. През 2012г. придобива специалност „Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика“. През 2014г. защитава дисертационен труд на тема „Анализ на законодателните и пазарните механизми на търговията на едро с лекарствени продукти у нас“. През 2020г. придобива втора специалност „Болнична фармация“. Има издадена монография на тема „Регулаторни подходи за разрешаване на лекарства за употреба“. От 2020г. е член на комисията по качеството в Български Фармацевтичен Съюз.
През 2021, 2022 и 2024 година списание Forbes България отличи маг. фарм. Васил Маджаров, дф в престижната класация “Мъже на върха – Men4Health”.
Сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смъртност в България, като по данни на Националния статистически институт (НСИ) те отговарят за над 60% от всички смъртни случаи годишно. Само инфарктът на миокарда причинява около 15 000 хоспитализации всяка година – тревожна статистика, която подчертава нуждата от превенция и поддържане на добро сърдечно здраве.
Kакво можем да променим?
Според мащабното проучване INTERHEART девет основни фактора обясняват над 90% от риска от първи сърдечен инфаркт.
- Алкохол – Редовното пиене в големи количества повишава кръвното налягане и риска от аритмии и кардиомиопатия. Ако вече имате високо кръвно или друго сърдечно страдание, най-добре сведете алкохола до минимум или го избягвайте.
- Диабет – Захарният диабет (особено тип 2) е един от най-сериозните рискови фактори за сърцето. Повишената кръвна захар уврежда постепенно кръвоносните съдове чрез възпаление и гликация на тъканите, ускорявайки атеросклерозата. Хората с диабет имат 2–4 пъти по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти (инфаркт, инсулт) в сравнение с недиабетици.
- Заседнал начин на живот – Липсата на достатъчно движение отслабва сърдечно-съдовата система. Аеробните упражнения подобряват кръвообращението, понижават пулса и кръвното в покой и увеличават „добрия“ HDL холестерол – обратното, заседналият живот прави сърцето „лениво“. Данните показват, че физическата неактивност увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания с около 65% – сходно по влияние с тютюнопушенето! В допълнение, при обездвижване кръвотокът се забавя и лесно се натрупват мастни частици по съдовете
- Нездравословна диета – Храната е горивото на организма – и ако тя е с лошо качество, страда и сърцето. Диета, богата на наситени мазнини, трансмазнини, холестерол и сол, допринася за висок холестерол и високо кръвно, които ускоряват сърдечно-съдовите заболявания. Недостатъчният прием на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни лишава тялото от фибри и антиоксиданти – те нормално защитават съдовете от атеросклеротични плаки.
- Артериална хипертония (високо кръвно налягане) – Кръвното налягане представлява налягащата сила на кръвта върху стените на артериите. Когато то е хронично повишено, сърцето и съдовете търпят постепенно увреждане. Хипертонията често е безсимптомна („тих убиец“), но нанася поражения – ускорява атеросклерозата, уврежда бъбреците, очите, мозъчните съдове. Контролът на кръвното е критичен!
- Затлъстяване – Излишните килограми (особено в областта на талията) поставят сериозно бреме върху сърцето. Висцералните мазнини (тези около органите в корема) действат като ендокринен орган – отделят възпалителни вещества и хормони, които увреждат съдовете и предизвикват инсулинова резистентност. Резултатът е ускорено развитие на атеросклероза и повишен риск от инфаркти, инсулти и сърдечна недостатъчност.
- Стрес и депресия – Психическото здраве е дълбоко свързано със сърдечното. Хроничният стрес активира постоянно осите на „борба или бягство“, отделяйки хормони като адреналин и кортизол. Те ускоряват пулса и вдигат кръвното налягане, повишават кръвната захар и допринасят за възпаление в съдовете. С времето това увеличава риска от атеросклероза и сърдечни инциденти. Депресията и тревожността пък често водят до лоши навици (липса на активност, преяждане, тютюнопушене) и повишават нивата на възпалителни маркери в организма.
- Тютюнопушене – Пушенето на цигари е един от най-разрушителните навици за сърдечно-съдовата система. В цигарения дим се съдържат над 7000 химикала, много от които токсични. Никотинът учестява сърцебиенето и свива кръвоносните съдове, а въглеродният оксид понижава кислорода в кръвта. Тютюнопушенето увеличава риска от исхемична болест на сърцето 2–4 пъти в сравнение с непушачите. То директно уврежда вътрешния слой на артериите, правейки ги по-податливи на натрупване на плака. Резултатът – ранни инфаркти, инсулти, стеснени периферни артерии (сърдечна недостатъчност и гангрени).
- Дислипидемия – повишени LDL-C, триглицериди и липопротеин(a), както и понижени HDL-C. Под това понятие разбираме неблагоприятни нива на липидите в кръвта – повишен „лош“ LDL холестерол, повишени триглицериди, повишен липопротеин(a) и/или понижен „добър“ HDL холестерол. Дислипидемията е най-мощният рисков фактор за атеросклероза – натрупване на холестеролни плаки по стените на артериите, което води до стеснения и запушвания. LDL холестеролът се отлага в съдовете и образува плаки, затова е наричан „лош“. HDL холестеролът, от друга страна, помага за изчистване на излишния холестерол – ниските му нива са рискови.
Хранителните добавки като част от превенцията
Макар здравословният начин на живот да е в основата на сърдечното здраве, редица хранителни добавки могат да подпомогнат работата на сърдечно-съдовата система и да намалят влиянието на определени рискови фактори. Ето някои от най-добре проучените:
- Омега-3 мастни киселини (EPA и DHA)
Омега-3 мастните киселини, съдържащи се основно в рибата и рибеното масло, са сред най-ефективните добавки за сърдечно-съдово здраве. Те понижават триглицеридите, леко повишават HDL (добрия холестерол) и имат противовъзпалителни свойства.
Препоръчителен дневен прием: 1000–2000 mg комбинирани EPA и DHA за поддържане на здраво сърце. Американската асоциация по сърдечни заболявания (AHA) препоръчва редовен прием на Омега-3, особено при пациенти с висок триглицериден профил.
Пушенето е сред най-силните рискови фактори за инфаркт, но изследвания сочат, че приемът на Омега-3 мастни киселини при пушачи може да подобри гъвкавостта на съдовете, намали оксидативния стрес и поддържа по-добро съдовото здраве. Това означава, че при пушачи, които приемат Омега-3, рискът от сърдечносъдови инциденти се доближава до този при хора, които не пушат, но не приемат Омега-3. Това не замества отказа от тютюнопушене – добавките могат да допълнят здравословния начин на живот, но не и да заместят основните превантивни мерки. Също така, приемът на Омега-3 не отменя вредата от тютюнопушенето, но подчертава потенциала на хранителната добавка да намали щетите върху сърдечно-съдовата система.
- Коензим Q10 (CoQ10, убихинон)
Натурално вещество, което участва в производството на енергия в клетките и има антиоксидантен ефект. CoQ10 може да подобри симптомите (умора, задух) и да увеличи преживяемостта при сърдечна слабост. Полезен е при пациенти с хипертония и хора, приемащи статини.
Препоръчителна доза: 100–300 mg дневно, разделени на дози с храната, могат да понижат артериалното налягане и да подобрят сърдечната функция при хронична сърдечна недостатъчност. Важно е да се приема продължително, тъй като ефектът настъпва бавно, за 2-3 месеца.
- Екстракт от чесън
Чесънът не е полезен само в кухнята, но и за сърцето. Активните вещества в чесъна – най-вече алицинът и серните съединения, образувани при смачкване на скилидките – имат съдоразширяващо, противовъзпалително и холестерол-понижаващо действие. Най-убедителни са данните за ефекта на чесъна върху кръвното налягане и холестерола.
Препоръчителна форма и доза: Много хора не биха изяждали по 3-4 скилидки суров чесън дневно заради вкуса и мириса. ~600–1200 мг мирис-ниски чесън добавки на ден са подходящи за хора с лека хипертония или гранично високо кръвно.
- Червен ориз (екстракт от Monascus purpureus)
Това е ферментирал ориз с червен мицел от определени дрожди, традиционно използван в китайската медицина и кухня. Червеният ориз съдържа монаколини – естествени вещества, идентични по структура и действие с фармацевтичните статини. Смята се за най-ефикасната „натурална“ алтернатива на статините за понижаване на холестерола
Препоръчителна доза: Обичайните добавки с червен ориз са в дози 1200–2400 мг дневно. Подходящ е за хора с умерено повишен холестерол, които предпочитат „натурални“ средства или не понасят добре синтетичните статини. Също при леко повишен LDL на границата за медикамент, може първо да се опита с диета + червен ориз.
- Ниацин (витамин B3, никотинова киселина)
Ниацинът е витамин, който във фармацевтични дози действа като мощен липидопонижаващ агент. Той е едно от най-старите средства за лечение на дислипидемия, още отпреди ерата на статините. Неговият прием води до понижен LDL и триглицериди, и повишен HDL.
Препоръчителна доза: Терапевтичните дози са високи – обикновено се почва с 500 мг/ден и се ескалира постепенно до 1500-2000 мг дневно. Приемът на ниацин трябва да се съгласува с лекар, защото дозите са лечебни и може да има нежелани реакции – например зачервяване, парене и сърбеж по кожата на лицето и горната половина на тялото, скоро след приема.
В заключение, сърдечно-съдовото здраве изисква цялостен подход. Никой суплемент сам по себе си не е панацея, но комбиниран със здравословен живот – правилно хранене, редовно движение, контрол на стреса и отказ от вредни навици – може значително да наклони везните в полза на здравото сърце. С правилните действия – както и с мъничко помощ от природните добавки – можем да поддържаме сърцето си силно, съдовете си чисти и да се радваме на дълъг живот с по-малък риск от инфаркти и инсулти.
Използвани източници:
Yusuf S. et al. (2004). Effect of potentially modifiable risk factors associated with myocardial infarction in 52 countries (the INTERHEART study): case-control study. Lancet, 364(9438), 937–952.
World Health Organization (WHO). Global status report on noncommunicable diseases 2014. Geneva: WHO; 2014.
American Heart Association (AHA). 2021 Heart Disease and Stroke Statistics Update.
Mozaffarian D. et al. (2005). Cardiac benefits of fish consumption may depend on dose and on type of fish oil consumed. Circulation, 111(12):157–164.
Bhatt DL. et al. (2019). Cardiovascular Risk Reduction with Icosapent Ethyl for Hypertriglyceridemia. NEJM, 380:11–22.
Mortensen SA et al. (2014). The effect of Coenzyme Q10 on morbidity and mortality in chronic heart failure: results from Q-SYMBIO. JACC: Heart Failure, 2(6):641–649.
Ried K. et al. (2016). Effect of garlic on blood pressure: A systematic review and meta-analysis. BMC Cardiovascular Disorders, 16:13.
Zhou Y. et al. (2019). Lipid-lowering efficacy of red yeast rice preparations: a meta-analysis of randomized controlled trials. Complementary Therapies in Medicine, 45:22–28.
Capuzzi DM et al. (2000). Niacin in the treatment of hyperlipidemia in the coronary drug project: A 15-year follow-up. JACC, 36(1):22–30.
Keene D. et al. (2014). Effect on cardiovascular risk of high density lipoprotein targeted drug treatments: meta-analysis of randomised controlled trials including niacin. BMJ, 349:g4379.
Katz DL. et al. (2011). Lifestyle and nutritional strategies for cardiovascular health. Circulation, 124(8):967–976.
U.S. Surgeon General Report (2010). How Tobacco Smoke Causes Disease: The Biology and Behavioral Basis for Smoking-Attributable Disease.
National Institutes of Health (NIH). Dietary Supplements Fact Sheets: https://ods.od.nih.gov/
EFSA (European Food Safety Authority). (2011). Scientific Opinion on the substantiation of health claims related to monacolin K from red yeast rice and maintenance of normal blood LDL-cholesterol concentrations. EFSA Journal, 9(7):2304.
