Д-р Борис Стоилов
Център по майчино-фетална медицина
Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина, завършил престижния King’s College в Лондон, Великобритания. Той е управител на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински Университет-Пловдив. Можете да си запишете час за преглед на тел. 0876 222 711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/
Раждането на бебе е така очаквано, толкова емоционално и тържествено, но в същото време и притеснително. Когато раждането е забулено в неясноти, неразбиране и не знаем какво да очакваме, а сме чули какви ли не истории, този така велик момент на появата на нов живот е изпълнен със страх. Ще се опитам да Ви разясня процеса на раждането и се надявам, че след това единствените Ви мисли ще са за Вашата рожба и първите мигове с него/нея, първата милувка, прегръдка, целувка…
Има два начина на раждане – вагинално или чрез цезарово сечение. При вагиналното раждане също така може да се използват вакуум екстрактор и/или форцепс. Цезаровото сечение бива спешно и селективно/планово. За цезаровото сечение е необходимо наличие на определени медицински причини за извършването му.
Естественото раждане има няколко етапа: предвестници на раждането; първи период на скъсяване и разширение на маточната шийка; втори период на изгонване на плода; трети период на раждане на плацентата. Предвестници на раждането може да има, но може и да са доста деликатно представени или даже да отсъстват. Някои от тях са спадане на корема и ангажиране на предлежащата част на плода в малкия таз на майката, съпроводено с олекване на напрежението в горната част на корема, но съпроводено с повече притискане ниско, което може да доведе до по-често уриниране. Най-често това се случва около 2 седмици при първа бременност и около термина при второ, трето и т.н. раждане. Може да се наблюдава увеличаване на вагиналното течение. Бъдещите майки по-често усещат така наречените контракции на Бракстън Хикс, по-често нощно време, в часовете, в които няма други дразнения.
Преди началото на раждането, непосредствено или няколко часа, дори дни, бременните усещат отделянето на слузестата запушалка. Слузестата запушалка се намира в родовия канал и представлява бариера за навлизането на инфекции към вашето дете и детеродните ви органи. При наличие на този признак съпроводен с регулярни маточни контракции 2-3 на 10 минути е време да отидете в болницата. Важно е да спомена, че не само честотата на контракциите е важна, за да отбележим дали е започнало раждането. Сигурен съм, че това е нещо, което сте обсъдили с Вашия лекар, но все пак – контракциите трябва да продължават 20-30 сек. Няма място за паника, съберете си акъла, а може и на Вашия съпруг/партньор и отивайте в родилното, за да определят на какъв етап сте от раждането, ако то е започнало. В това число не включвам жени, които са претърпели конизация, имат скъсена шийка или раждат за пореден път и то бързо или други патологични състояния – в такъв случай вие трябва да имате изграден план от Вашия наблюдаващ гинеколог или да сте в болницата вече.
Ако шийката не е променена или е частично променена означава, че е фалшива тревога и трябва да изчакате още малко до заветния момент.
При характерни промени в консистенцията на шийката (част от родовия канал) – размекчаване, скъсяване, центриране – раждането е в начален етап. Тепърва предстои вашата шийка да се скъси и изчезне напълно под натиска на маточните контракции, които лека полека се засилват и стават болезнени. Вече дори през корема Ви може да се усети как матката ви се втърдява. Контракциите са болезнени, но не са стигнали кулминацията. Тепърва родовият канал започва да се отдръпва (разширява), за да направи на Вашето бебче път навън. В същото време матката натиска плода навън по време на контракциите, за да може то да се придвижи надолу в малкия ви таз. Разкритието, което трябва да достигнете е пълно или 10 см, т.е. пред Вашето бебе не трябва да има пречка, за да излезе от страна на маточната шийка. В определен момент може спонтанно да се отвори околоплодният мехур или ние да помогнем и да го отворим инструментално – това е манипулация, при която болка за вас и бебчето няма, единствено дискомфорта от вагиналния преглед. След достигане на пълно разкритие завършва първия период на раждането и следва периода на изгонването.
Вторият период на раждането започва от пълното разкритие и вече матката, под действието на контракциите, избутва плода през родовия канал. След навлизането на плода в малкия таз и преминаването му през него, той достига до изхода на таза. Тук е много важно да помогнете на Вашето дете със силни напъни. Изгонващите сили на матката трябва да бъдат подпомогнати от коремната преса и силните ви напъни, за да се роди детето. Именно в това положение, то е най-уязвимо поради силното притискане на главичката му във тесния таз, притискане на пъпната връв, намалелите вече околоплодни води, мощните маточни контракции, които намаляват притока на кръв към плацентата, а от там и към детето. Ето защо това е следващият важен момент, в който да се мобилизирате и се водите от напътствията на акушерката и доктора до Вас. Важно е синхронизиране на действията ви, представете си, че сте плувец на олимпийски игри и вашия златен медал е вашата рожба, за която сте се грижили 9 месеца през бременността, а колко преди това сте я искали, само вие си знаете…
Дишането е важно в този момент – когато настъпи контракция, вие трябва да вдишате дълбоко, така че да може да задържите дъха си 20-40 сек., но не само да го задържите без да го изпускате, а и да напъвате юнашката. Защо ви караме да поемете дълбоко въздух и да не го изпускате? Освен наличието на силна коремна преса при напъните, ние искаме да намалим обема на коремната празнина като поемете дълбоко въздух, Вие пълните белите си дробове с въздух, те от своя страна натискат диафрагмата (мускул, разделящ коремните и гръдните органи). След като диафрагмата е натиснала надолу, тя се допира в дъното на матката и не му позволява, както и на плода да се изкачват нагоре вместо надолу. Следвайте стриктно инструкциите на акушерката кога да поемете въздух и кога да напъвате. Ние ви караме да напънете 2-3 пъти силно с една контракция и едно поемане на въздух, след което ви подканяме да издишате и да дишате нормално, така че да успокоите дишането си. Не се напъвайте без да имате контракции и без да са ви подканили, това е излишен разход на енергия, която не Ви е излишна. Всичко трябва е добре премерено и координирано, без координация на действията няма да може да плувате, нали така!?
И след тежък физически труд идва и най-щастливия момент на раждането на вашата рожба!!! Сега акушерката ще Ви покаже Вашето бебче и после ще го вземе, за да може тя и неонатолога да го/я прегледат, изкъпят и облекат.
Вашето раждане все още не е приключило. Следва последният етап на раждане на плацентата. Тя обикновено се отделя скоро след раждането на бебчо, но понякога трябва да я изчакаме. Следва да се огледа плацентата. Трябва да ви прегледаме за разкъсвания, охлузвания и кървене. Ако има наличие на кървене трябва да се направи внимателен оглед и да се установи причината. При разкъсвания се налага да зашием тези места.
Предполагам, че Ви е направило впечатление вече, че до този момент не споменах съществено ролята на акушерката и акушер-гинеколога, както и какво правят те. Сега ще ви разясня какви интервенции да очаквате и защо. В повечето родилни домове при започване на раждането се прави клизма или се дава свещичка за изпразване на дебелото черво. Аз предпочитам да използвам свещички, а даже смятам, че това може да се случи и вкъщи преди да пристигнете в болницата.
Акушерката ще вземе кръв за изследвания, които са ни необходими да съпоставим след раждането. Ще Ви постави абокат, за да имаме бърз достъп при необходимост от въвеждане на течности и медикаменти. Когато ви настаним в родилната зала ще Ви закачим на мониторен запис, с който целим да проследим интензитета, силата и продължителността на контракциите ви, а също така да проследим сърдечните тонове на вашето дете.
И тук идва спорният за доста хора въпрос – до колко да се месим ние, медицинският екип във Вашето раждане. Напоследък има определени движения и вярвания, че с нашата намеса само вредим и раждането трябва да се остави на собствения си ход. Скъпи бъдещи родители, аз ще Ви изложа моите аргументи защо искам да се намесвам във Вашето раждане, ако е необходимо, разбира се. Тук е момента да Ви разясня какво означава дирижираното раждане. Целите на дирижираното раждане са да съхрани физическите и психическите сили на родилката, да съкрати периода на раждането, да намали родовия травматизъм за плода и родилката, да намали кръвозагубата, да намали болката. Разбира се, че при едно раждане, което протича гладко, намесата би била минимална. Има много жени, които търпят на болка и въпреки всичко са изключително малко тези, които могат да изтърпят до края, дори и въпреки силните внушения на близките им. Разликата в едно добре водено раждане, с добро обезболяване е изключително голяма от продължителното и болезнено раждане без наша намеса. То ви изтощава и обезводнява до голяма степен и вие дори нямате сили и желание да се насладите на най-важния момент в живота ви.
Според мен нашата намеса и екипната работа с анестезиолога, който ще ви обезболи с епидурална или спинална упойка, скъсява значително процеса на раждането, ние контролираме разкъсванията с епизиотомия (контролирано разширяване на родовия канал), а също така и кръвозагубата. Целите са ясни, резултатите са контролирани от професионалисти с опит и много знания.
Другият метод на раждане е чрез операция. Цезаровото сечение (ц.с.) е оперативен начин за родоразрешение, който може да e в планов и спешен порядък. Плановото ц.с. се извършва поради определена медицинска причина, за която сме запознати още по време на бременността. Причини могат да са от страна на майката, на плода или плацентата. Спешно ц.с. се извършва в хода на нормално раждане поради различни причини, най-вече застрашаващи живота и здравето на плода. Спешно ц.с. може да се извърши във всеки един етап на раждането.
Като всяка оперативна интервенция и цезаровото сечение има своите рискове. Ето защо преди интервенцията трябва да се премерят ползите и рисковете от тази интервенция. Напоследък се наблюдава значително увеличаване на броя на оперативните родоразрешения, които не са индицирани. Има множество опити този процес да се намали, но за сега неуспешни. Според мен, единственият начин за това да стане е пряк и откровен разговор между бременната жена и акушер-гинеколога й. Според покойния професор Милчев – лекар, който има висок процент цезаризъм е слаб акушер! И аз мисля, че е прав. Уплахата от болката, неясното и непознато са лоши съветници! Не се поддавайте на тях, а водете открит разговор с наблюдаващия Ви акушер-гинеколог, задавайте въпроси и разяснете всичко неясно.
