БЛОГ ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА

Евелина Чанева – Как да намерим път към затвореното дете?

Рейтинг 1Рейтинг 2Рейтинг 3Рейтинг 4Рейтинг  5 (Още няма оценка)
Loading...

Евелина Чанева

Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. 

Налага ли Ви се да подканяте детето си да бъде по-общително на площадката, да се сприятелява с децата и да отговаря на възрастните, когато го заговарят? Иска ли Ви се то да подхожда към новите неща с любопитство, а не – със страх? Детето Ви се срамува, а не знаете как да му помогнате. Ето как да намерим път към затвореното дете:

Как да разберете срамежливо или интровертно е Вашето дете?

Интровертите са по-тихи и затворени и остават често незабелязани от учители и съученици. Обаче те имат своите предимства. Техният принос може да се изразява в едно тихо лидерство и методичен начин на работа. Колкото по-добре учителите, родителите и околните разбират гледната точка и представа за света на едно интровертно дете, толкова по-ефективно ще могат възрастните да намерят точните подходи, за да подхранват силните страни на това дете.

Те може да избягват да участват в големи дискусии, но работят добре самостоятелно и често се справят чудесно, когато са част от малък екип. За разлика от екстровертите, интровертите се презареждат като остават някъде насаме, за да обмислят въпрос или преживяване. Тяхната способност да размишляват върху различни теми е значителна сила, защото им осигурява задълбочена гледна точка. Ето и някои от техните качества:

  • познават себе си
  • внимателни наблюдатели са
  • харизматични лидери са и на тях може да се разчита; надеждни са, изпълняват поетите ангажименти
  • добри са в решаването на проблеми, имат развито аналитично мислене
  • имат чудесни, оригинални и добре обмислени идеи
  • миролюбиви, честни, грижовни и добросъвестни са
  • сективни са, но изграждат стабилни и отдадени приятелства
  • често стават добри читатели и писатели

За разлика от тях, срамежливите деца са в друга позиция.

Срамът е една от най-болезнените емоции. Срамежливите деца изпитват затруднения в общуването. Те се страхуват от срещата с другите, чувстват се плахи, неуверени, без инициатива, склонни да изоставят всичко, което може да доведе и до най-малкия неуспех. Те са прекалено ангажирани от мисълта какво другите мислят за тях, какво впечатление са оставили.

Характерно за срамежливите деца е, че избягват инициативата в общуването и предпочитат да останат в мълчание и да не прекъсват другите, а когато трябва да поемат инициатива при започване на разговори с другия пол, те изпитват трудности. Като цяло са нерешителни в инициативите за разговори, за активности, при предлагане на нови идеи, към задаване на въпроси. Дори и да възникне неясна за тях ситуация, те нямат желание да я структурират. Предпочитат да остават незабелязани, особено, ако знаят, че ги очакват неприятности.

Срамежливите деца поддържат по-слаби връзки с другите деца, но не винаги слабите връзки са израз на срамежливост. Те предпочитат да бъдат сами или, ако са включени в съвместни дейности, желаят да са слабо представени, да останат в пасивна позиция. Когато трябва да предложат алтернативни решения, те изпитват затруднения.

Коя е причината за възникването на срамежливостта?

Срамежливостта е тясно свързана с:

  • появата на чувствителност към оценката на другите
  • различаването на реален и идеален Аз
  • осъзнаването на собствения Аз
  • откритието на неуместни саморазкрития.

Отделят се два вида срамежливост: свързана със страха и срамежливост, свързана със самосъзнанието. Първият вид срамежливост се открива още през първата година и тя е свързана с присъствието на непознатия, с притесненията, породени от необходимостта да бъдеш с другия. Тази срамежливост се появява също, когато някой непознат или относително непознат навлезе във вътрешното пространство. Вторият вид срамежливост е свързана с появата на самосъзнанието и усещането за неповторимост при сравняването с другите, с усещането за публичност. Този тип срамежливост се изразява в стремежа да се избяга от дадената ситуация, с актуализирането на минали страхове по повод на подобни ситуации и страх от бъдещи неуспехи, свързани с тях, с телесна възбуда и изчервяване. Този тип срамежливост се появява между 4 и 5-тата година.

Ситуационната срамежливост се свързва с две причини: срещата с непознат и позицията да бъдеш в центъра на вниманието на другите, и особено при сблъсъка с връстниците. Ситуационната срамежливост е непродължително обвързано с конкретната ситуация състояние. Този тип срамежливост се разглежда като нормално състояние, като защита срещу новите преживявания. Децата не могат като възрастните да прикрият срамежливостта по различни начини и изразяват това състояние непосредствено чрез поведение. Този тип срамежливост може да се определи още и като амбивалентно състояние, проявяващо се по време на срещите с другите. Децата проявават смесени чувства – едновременно интерес и неувереност или тревожност.

Как да помогнем на детето си?

  • Всички деца, не само срамежливите, имат нужда от спокойна и подкрепяща среда, за да се разкрият.
  • Трябва да говорим често с детето си, да следим за признаци на ниска самооценка и да помогнем да изгради реалистична самооценка, опознавайки своите силни страни.
  • По-затворените деца имат нужда от време за себе си. Когато са малки, стават особено неспокойни, ако прекарат дълго време сред много хора. Трябва да търсим баланс в социалното ни общуване.
  • Срамежливите деца изпитват трудности да се аргументират или защитят. Ако се опитвате да развиете това качество у тях, не ги прискайте и не ги оставяйте да се чувстват нападнати. Постарайте се да разберете тяхната гледна точка, като слушате активно. Ако детето се притеснява, разберете какво точно го безпокои.
  • Когато детето прояви интерес към групова дейност или игра, оставете го първо да наблюдава. Нека сàмо реши да се включи, когато се чувства готово.
  • Насърчавайте самостоятелността. Колкото по-самостоятелно е детето, толкова по-уверено е то в собствените си умения и трупа повече позитивен опит. А колкото е по-уверено детето, токова по-вероятно е да подхожда по-смело към непознатите неща.
  • Развивайте актьорски умения. Това ще помогне на детето да „излезе“ от своята срамежливост и да опита нов образ, да се усети по различен начин. Бихте могли да разиграете една нова ситуация – попитайте детето „Какво би направил, ако се събудиш и вече не се срамуваш?“.
  • Подготвяйте го много подробно за всяка предстояща ситуация или промяна.
  • Развивайте емоционалната интелигентност. Помогнете на детето си да разпознава чуждите и своите чувства и да ги изразява по подходящ начин. Това умение е изключително важно за превръщането му в пълноценна личност.
  • Помогнете на детето си да си намери приятели: поговорете за приятелството и му покажете нагледно как да започва разговор, да се представя пред група връстници и как да реагира, когато нещо не е според неговите очаквания. Не пропускайте да му обясните, че другите деца и възрастни не знаят, че го е срам. Това ще го успокои, ако смята срамежливостта си за недостатък и ще го мотивира да не остави другите с грешно впечатление.
  • Бъдетете пример за всичко, на което учите детето си.
  • Не се сърдетете и не се карайте на детето си, че го е срам и не слагайте обидни етикети. Не обсъждайте и не критукувайте неговата срамежливост в негово присъствие.

Срамежливостта може да е адаптивен механизъм или част от темперамента на човек. Няма нужда да я „поправяме“, а да опознаем качествата на детето си и да го подкрепим в това да бъде себе си.

Свързани продукти

Също може да прочетете за...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Вижте всички коментари