Проф. д-р Людмил Пейчев, дм, мзм
Клиника “Медикус Алфа”
Проф. д-р Людмил Пейчев, дм, мзм има над 39 години опит като лекар, хомеопат, фито- и апитерапевт. Той е ръководител на катедра по Фармакология, токсикология и фармакотерапия в Медицински Университет Пловдив. Едновременно с това е преподавател в Европейската школа по клинична хомеопатия и представител на България в работната група по хомеопатия към Европейската агенция по лекарствата (HMPWG). Бил е активен член на New York Academy of Sciences и National Geographic Society. Носител е на званието „Outstanding People of the 20-th Century“ на Международния биографичен център в Кеймбридж. Ползва се с уважение от академичната общност у нас, признателността и любовта на стотици пациенти от амбулаторната му практика в клиника „Медикус Алфа“, Пловдив. За планов преглед тел.: +359 32 634463.
__
Как решихте да се занимавате с хомеопатия?
Две случки в живота ми преди много години станаха причина да се заема с изучаване на хомеопатия. Ето първата. Единият от синовете ми имаше чести алергични проблеми, за които съпругата ми – аптекар по професия, му даваше Apis mellifica 30 СН и Histaminum 15 СН. Аз не бях убеден в ползата от хомеопатията и оспорвах това лечение. Държах медикаментите в колата си, за да има мир и спокойствие, когато излизахме на разходка с децата. Един ден се наложи да взема майстор за ремонт на вилата ми в Родопите. По време на ремонта от счупена греда изскочиха оси и нажилиха майстора, който се оказа силно алергичен. За кратко време започна да се задушава и пребледня. Животът му беше в опасен риск от алергичен шок. Нямаше никакво време за губене. В селото нямаше здравен пункт, а най-близсият град беше на повече от половин час път с кола. Нямах никакви лекарства освен двата хомеопатични медикамента. Започнах да му ги давам. И чудото стана. Още по пътя дишането се възстанови и проявите на алергия изчезнаха. Когато пристигнахме в поликлиниката освен зачервяване и лек сърбеж в местата на ухапване нямаше други оплаквания. Не вярвах на очите си!
Второто събитие, което ме подтикна да се заема сериозно с изучаване на хомеопатия беше Национална научна конференция в края на миналия век, посветена на новостите в медицината. Пред събралите се учени проф. д-р Иван Крушков (1935-2010) представи доклад за получаване на хомеопатичните лекарства чрез разреждане на изходните съединения. За мое голямо учудване той твърдеше, че след 12-то стотично разреждане в крайния продукт няма нито една молекула от изходното съединение. В заключение професорът подчерта, че хомеопатичните лекарства нямат странични действия. Това последното ме изкара напълно от равновесие. В мен се породи силното желание да оборя проф. Крушков, когото познавах и уважавах като един от най-изтъкнатите за времето си български фармаколози с международна известност. И така през 1999 година се записах в курс, организиран от френския център за изучаване и развитие на хомеопатията в Европа – CEDH. След двугодишно обучение осъзнах, че професорът е бил прав и започнах да практикувам хомеопатия в кабинета ми по фитотерапия към клиника “Медикус Алфа” в Пловдив. Разбира се, не забравих да благодаря на проф. д-р Крушков за предизвикателството, което отгърна нова страница в моя живот. Не след дълго бях поканен за преподавател по хомеопатия към френския център CEDH, а през 2010 година българските лекари-преподаватели към този център основахме самостоятелна школа у нас за обучение на лекари, дентални медици и фармацевти под названието Европейска школа по клинична хомеопатия (ЕШКХ).
Какво всъщност представлява хомеопатията и хомеопатичното интервю?
Може би най-напред трябва да кажа какво не е хомеопатията. Хомеопатията не е баене, нито сугестия, нито шарлатонство! Хомеопатията не е фитотерапия, нито ароматерапия, както много хора си мислят. Хомеопатията не е древна наука. Хомеопатията е терапевтичен метод, създаден преди повече от 200 години от немския лекар и химик д-р Самуел Ханеман. Този метод се различава от други подходи за укрепване на човешкото здраве по използването на лекарства в “Безкрайно малки дози” на Принципа на подобието. Хомеопатията е призната от българското законодателство със Закон за лекарствените продукти в Хуманната медицина, който регламентира хомеопатичния метод на лечение (ДВ бр.31, 2007 г.).
Относно хомеопатичното интервю. Неговата продължителност зависи от това дали заболяването е възникнало остро, внезапно на фона на добро здраве или е хронично страдание, което се повтаря от години. В първия случай, както е примерът, който ви дадох с ухапването от оса, интервюто е много кратко и трябва да се приложат бързо действащи хомеопатични лекарства. Колкото по-интензивни са симптомите на болестта, толкова по-често се прилага хомеопатия. Например остро възникнала лятна диария у кърмачета или при никнене на зъбки, диария при злоупотреба с плодове от възрастни. Във всички тези случаи използваме Podophyllum 9 CH, по 5 гранулки под езика 3-4 пъти дневно и допълнителен прием при всяко ново изхождане. Друг пример е повръщане при пътуване. Не се изисква продължително интервю, използват се бързо действащи симптоматични лекарства – Ipeca 9 CH през половин час или Cocculine по 2 таблетки за смучене на всеки час. Тези примери развенчават един от митовете, че хомеопатичните лекарства действат бавно.
Друг е въпросът с хроничната патология, за болестите с голяма давност, за страдания, които болният е консултирал с много специалисти без трайно преодоляване на проблема. В тези случаи хомеопатичното интервю изисква продължителен, понякога едночасов разговор и задълбочен анализ на цялата информация. Освен симптоматичното лечение, в терапевтичния план се включват патогенетични, етиологични и теренни лекарства. Лечението с тях е продължително, в много случаи успешно, но най-важно, то е безопасно, защото не предизвиква нежелани лекарствени реакции. Изкуството в хомеопатията е да се открие най-точния теренен медикамент, който действа на конституционално, поведенческо ниво и овладява болестните тенденции на индивида.
Каква е разликата между клиничната и класическата хомеопатия?
В първите години след създаване на хомеоапетията, още през XVIII-ти век, тя се разделя на два клона – класическа и клинична хомеопатия. Филосовската концепция на класическата хомеопатия е създадена от James Kent (1849-1916), който е действащ баптист и смесва религиозните си разбирания с лечебния метод. Той внася в хомеопатията елементи на метафизика, божественост и религиозност. В днешно време класическа хомеопатия практикуват хора без медицинско образование, които не познават анатомията и физиологията на човешкото тяло, които нямат представа от клиниката и усложненията от болестния процес. Те често стават причина за тежки инциденти поради не навременно поставяне на диагнозата и забавяне на необходимостта от спешно болнично лечение, което хомеопатията не може да осигури. Не случайно българското законодателство изключва възможността хомеопатия да се практикува от лица без медицинско образование. В страни като Англия, където режимът за практикуване на хомеопатия е либерален и където превес е взела класическата хомеопатия, този метод не се ползва с уважение нито от лекарските и академичните среди, нито сред болшинството от пациентите.
Другият клон е наречен клинична хомеопатия, защото тя се практикува от хора с медицинско образование – лекари, стоматолози, фармацевти, ветеринарни доктори и други. Това са специалисти, които използват хомеопатия като помощен метод за подобряване здравето на човека, наред с всички други лечебни методи, които са изучавали в университетите. В подкрепа на това е факта, че през 2004 година аз въведох за първи път изучаването на клинична хомеопатия в медицинските университети у нас за студенти като свободно избираем предмет.
Кои са основните заблуди сред хората, свързани с хомеопатичното лечение?
Заблудите за хомеопатията са в двете крайности. Едната е, че хомеопатията е плацебо, т.е. че тя не лекува, а пациентът си внушава, че е излекуван. Другата крайност е, че хомеопатията лекува всичко и че тя е истинската медицина.
Досега няма данни потвърждаващи, че с хомеопатия могат да бъдат лекувани или се лекуват по-бързо и по-ефикасно изключително остри и застрашаващи живота състояния, каквито са миокарден инфаркт, мозъчният инсулт, шокови състояния, остри хирургични заболявания, епилепсия и др. Хомеопатията не може да излекува болни от множествена склероза, шизофрения, болни от захарен диабет, туморни заболявания и други хронични състояния. В тези случаи хомеопатия се използва само като допълнение към основните терапии.
От друга страна нараства броя на т.нар. двойно слепи, плацебо-контролирани научни експерименти, които потвърждават, че хомеопатията има самостоятелно лечебно въздействие, което на настоящия етап съвременната наука не може да обясни. Клиничният опит показва, че хомеопатията е изключително ефикасна при бебета, малки деца и при животни. Какво самовнушение може да има едно малко дете или котенце, какво знаят те за плацебо ефект, наука и религия?
Има ли ограничения в приема на хомеопатични продукти?
Хомеопатията е напълно съвместима с всички други методи на лечение. Нещо повече, при сериозни хронични заболявания понякога от начало хомеопатията се съчетава с нехомеопатични медикаменти. Напр. продължителното лечение с кортикостероиди на бронхиална астма или ревматоиден артрит не може и не бива да се отменя изведнъж. В тези случаи за известно време се провежда очистващ етап на хомеопатично лечение с Thuya occidentalis или друг подходящ медикамент за детокс-терапия преди да бъдат спрени нехомеопатичните лекарства. При някои заболявания уврежданията на организма са много напреднали. Тогава хомеопатичното лечение цели да облекчи състоянието на пациента при възможно най-ниски дози от нехомеопатичните медикаменти, без те да се спират напълно.
Какво означават съкращенията DH или СН върху хомеопатичните продукти?
Хомеопатичните лекарства се дозират в мерни единици като DH или СН, съответно десетични (D) или стотични (C) разреждания по метода на Samuel Haneman (H) – създателят на хомеопатията. Цифрата пред тях показва колко пъти са разредени веществата от природни източници като растения, животни или минерали. Напр. медикаментът Urtica urens 5 СН, означава че съдържа 5 стотични разреждания от растението коприва. Този медикамент се използва при алергия към растения.
Как можем да укрепим имунитета чрез хомеопатия?
Има много хомеопатични медикаменти за укрепване на имунната система. Кой от тях е най-подходящ може да определи лекар-хомеопат, който се съобразява с индивидуалните анатомо-физиологични дадености на човека, склонността към развитие на болестни състояния и характерови особености. Най-често използвани за тази цел са Echinacea 5 СН, Silicea 9 CH, Phytolaca decandra 9 CH, Ferrum phosphoricum 9 CH, Tuberculinum 15 CH и много други.
Безспорна е ползата от хомеопатичната профилактика през зимния сезон, която назначаваме на често боледуващи деца, бременни жени, хора с диабет и хронични заболявания, които са със слаба имунна защита. В това отношение незаменим е Oscillococcinum, който използван веднъж седмично подготвя имунната система за противопоставяне срещу грип, грипоподобни вируси, дори и Covid-19. Influecinum 15 CH веднъж седмично облекчава или предотвратява хрема от вирусен произход, т.нар. инфлуенца. Tuberculinum 15 CH и Aviaire 15 CH веднъж седмично се използва за профилактика на рецидивиращи бактериални инфекции на горните дихателни пътища и др.
Имат ли странични действия хомеопатичните продукти?
В стотични (СН) и по-големи разреждания хомеопатичните медикаменти не предизвикват нежелани лекарствени реакции, защото след разреждане 12 СН в крайния продукт няма дори една молекула от изходното съединение. Във всички разреждания обаче присъства водата като разтворител и носител на важна информация за възстановяване на засегнатия от болестта орган или система. Ако организмът има нужда от тази информация, той я използва. Aко няма потребност от нея, не настъпва ефект. На съвременен етап това е най-приемливото обяснение за действието на хомеопатичните продукти. За съвременната наука има още много неразгадани предизвикателства от микросвета и нанотехнологиите. Убеден съм, че скоро ще имаме яснота и по този дискутабилен проблем.
Хомеопатични продукти ли са Шуслеровите соли?
Дванадесет минеларни соли, изграждат структурите на човешкото тяло. Редица болестни състояния предизвикват дефицит на някои от тях. Терапията с микрокoличества от тези минерални соли е въведена от немския лекар д-р Вилхелм Шуслер (1821-1898). Той изготвя медикаменти от тях в десетични разреждания (DH) като използва технологията за производство на хомеопатични лекарства, създадена от основателя на хомеопатията д-р Самуел Ханеман.
Аптечната мрежа у нас разполага с целия набор от соли за минерална терапия, но изключителна новост за нашия пазар са иновативните сублингвални таблетки с Шуслерови соли, производство на френската фирма Боарон – световен лидер в производството на препарати за хомеопатията. Таблетки, индивидуално опаковани в блистери с приятен вкус, улесняващи стриктното спазване на изписания лечебен курс. Те са подходящи за хора, спазващи безглутенова диета. Могат да се използват във всяка възраст. При деца под 1 година таблетката се разтваря в малко вода преди прием.
