Проф. Асена Сербезова: Коензим Q10 при хронична сърдечна недостатъчност

Проф. Асена Сербезова е преподавател във Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София. Преподава фармацевтично законодателство, лекарствена безопасност, управление на клиничните изпитвания и медицинска психология. Фармацевт, здравен мениджър и психолог. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. Министър на здравеопазването в 99-ото правителство на България. Одитор към международни одиторски компании в областта на клиничните изпитвания и производството и разпространението на лекарства.

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, при който сърцето не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи метаболитните нужди на тъканите. Главните причини за развитие на сърдечна недостатъчност са исхемична болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатии, артериална хипертония, аортна стеноза, пулмонална стеноза, различни дефекти на сърцето, както и ритъмни и проводни нарушения. Сърдечната недостатъчност е прогресивно заболяване, което пет години след поставяне на диагнозата води до смърт при 59% от мъжете и при 45% от жените. Обичайните оплаквания са умора, задух, сърцебиене – в началните стадии при леки физически усилия, впоследствие при по-тежки физически усилия и накрая – дори и при покой. При 40% от пациентите, които са със сърдечно заболяване и на възраст над 50 г. съществува риск да развият сърдечна недостатъчност.

Лечението на хроничната сърдечна недостатъчност е насочено към контрол на придружаващите заболявания – хипертония, исхемична болест, захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза, а също и към отстраняване на рисковите фактори като тютюнопушене, алкохол, токсични за сърцето вещества. Лекарствата, които се предписват при хронична сърдечна недостатъчност включват ACE – инхибитори, ангиотензин-рецепторните антагонисти, някои бета-блокери, диуретици и дигиталисови глюкозиди и вазодилатори. В различни проучвания рискът от смърт или рехоспитализация в рамките на 60 дни след хоспитализацията от сърдечна недостатъчност варира между 30 и 60% в зависимост от изследваната популация. Ето защо усилията на медицинските специалисти трябва да са насочени към предотвратяване развитието сърдечната недостатъчност, към навременно и адекватно лечение на рисковите състояния, както и използването на комплементарни подходи за облекчаване на състоянието и повишаване на ефективността на основната фармакотерапия.

Много клинични изпитвания показват, че лишаването от сърдечна енергия е най-важния фактор за развитие на сърдечна недостатъчност и аритмия. Човешкото сърце има нужда от огромни количества биоенергия, за да осигурява енергия за кръвообръщението. Формирането на биоенергия изисква витамини от група B, витамин C, минерали (напр. магнезий) и други естествени вещества (напр. коензим Q10). Трябва да знаете, че голяма част от лекарствените продукти, предписвани за лечение на сърдечна недостатъчност целят да намалят разхода на енергия. Следователно различните “енергоспестяващи” лекарства като ACE инхибиторите и бетаблокерите не се справят с проблема “празен резервоар”. В допълнение, много от тези лекарства лишават организма от ценни нутриенти, важни за производството на клетъчна биоенергия, с което допълнително влошават енергийния недостиг в клетките. Така например диуретиците, които се използват като едно от основните лекарства при сърдечна недостатъчност, изхвърлят важните водоразтворими витамини като витамин C, витамин B1 и минерали като калий, калций, магнезий, цинк и др. Тези микронутриенти са кофактори в генерирането на биоенергия за клетките на сърдечния мускул. С течение на времето фармакотерапията на сърдечна недостатъчност и аритмията би могла да доведе до порочен кръг от редуциране количеството на микронутриенти и допълнително отслабване на сърдечния мускул, което води до влошаване на сърдечната недостатъчност.

Всичко това води до необходимостта от прием на коензим Q10 хора със сърдечна недостатъчност. Защо? Коензим Q10 е основен компонент на всяка клетка, който осигурява енергия за нормалното протичане на метаболитните процеси и правилното функциониране на човешкия организъм.До 30-годишна възраст организмът произвежда достатъчни количества коензим Q10. С напредване на възрастта, при повишена умствена и физическа дейност, количеството на коензим Q10 в организма намалява, което води до лесна уморяемост и понижен жизнен тонус. Проучванията показват, че коензим Q10 може да бъде ефективен при подобряване на сърдечната функция и качеството на живот на пациенти със сърдечна недостатъчност. Дозировките варират, но обикновено са между 100 mg и 300 mg на ден, с продължителност на лечението от няколко седмици до една година.

Няколко проучвания сравняват ефикасността на коензим Q10 с тази на плацебо по отношение на сърдечната функция. Коензим Q10 е даван пероорално, под формата на дъвчаща се таблетка, приета заедно с мазна храна (за да се подобри усвояемостта) или под формата на желатинова капсула. Сърдечната функция, измервана като количеството кръв, изпомпвано от сърцето при всеки удар, показала постепенно и постоянно подобрение при пациенти с умора, диспнея, болка в областта на гърдите и сърцебиене. Част от пациентите възстановили напълно сърдечната функция само с прием на коензим Q10. Това били предимно пациенти с новооткрита сърдечна недостатъчност, започнали приема на коензим Q10 скоро след поставянето на диагнозата. Пациентите с дългогодишна сърдечна недостатъчност са имали значително подобрение, но без връщане на нормалната сърдечна функция. Най-голямото проучване с коензим Q10 e италианско мултицентрово проучване с 2664 пациенти със сърдечна недостатъчност. Пациентите, с давност на сърдечната недостатъчност поне 6 месец, приемали стандартното лечение с дигиталисови препарати, диуретици и вазодилататори, в зависимост от тежестта на заболяването и допълнително коензим Q10. Проучването е проведено в продължение на три месеца в 173 центъра в Италия. Дневният прием на коензим Q10 е 50-150 mg приети перорално, като 78% от пациентите приемали 100 mg/дневно. В края на тримесечния период е отчетено подобрение в поне три симптома на сърдечната недостатъчност (аритмия, потене, цианоза, едем, увеличение на черния дроб, сърцебиене, безсъние, вертиго, ноктурия и хрипове) при 54% от пациентите.  

Дългосрочно проучване на коензим Q10 при сърдечна недостатъчност през 2014 г. , в дозировка от 200 mg на ден в продължителност от една година, показва значителни подобрения в качеството на живот, оценени чрез въпросници (тоест участниците в проучването са усетили забележимо подобрение), и намаляване на необходимостта от хоспитализации. Дори и при по-кратък прием и по-малки дози са отчетени подобрения във функционирането на сърцето при прием на коензим Q10. Проучване на Khatib, R. и кол. при пациенти с левокамерна дисфункция през 2018 г., приемащи 150 mg коензим Q10 на ден, в продължение на 24 седмици показват подобрение в левокамерната фракция на изтласкване и намаляване на симптомите на сърдечна недостатъчност, включително намаляване на задуха и умората.

В проучване на Langsjoen и кол. върху 109 пациенти с есенциална хипертония, 51% от пациентите в продължение на 4.4 месеца след започването на приема на коензим Q10 са преустановили приема на 1 до 3 антихипертензивни лекарствени продукта, поради значително подобрение. Разбира се, това станало под лекарски контрол. И така, още в началото на началото на 90-те години започват клинични наблюдения върху връзката между хроничния недостиг на коензим Q10 и сърдечно-съдовите заболявания. Те установяват, че употребата на коензим Q10 довежда до значително подобрение състоянието на хора със сърдечно-съдови заболявания. Важно е да се отбележи, че в повечето клинични изпитвания коензим Q10 не е прилаган самостоятелно, а паралелно с обичайната лекарствена терапия. Сумплементацията с коензим Q₁₀, в допълнение към конвенционалната терапия значително намалява хоспитализацията, поради влошаване на сърдечната недостатъчност и намалява честотата на сериозните усложнения при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност. Възможностите за приложение на коензим Q10 следва да се популяризират сред медицинските специалисти и обществеността.

Последен метанализ, проведен от Rosenfeldt и кол. публикуван през 2021 г. показва, че коензим Q10 значително намалява хоспитализациите и подобрява функционалната способност на пациентите с хронична сърдечна недостатъчност.

Откритието на коензим Q10 е отбелязано и с присъждането на Нобелова награда и е признато за едно от най-големите открития на миналия век. През 60-те години в Япония първи използват сходно на коензим Q10 вещество – коензим Q7 при сърдечна недостатъчност. Антиоксидантната активност на коензим Q10 е доказана в редица проучвания и през 70-те и 80-те години се разработва технология за промишленото му производство, отново в Япония. Но първоначалната му цена е много висока и едва през 90-те години на миналия век американците и японците успяват да внедрят производства с по-достъпни цени за масова употреба. Защо след като разполагаме с коензим Q10, който е достъпен, той не е толкова популярен в медицинските среди при сърдечна недостатъчност, както и за прием от всички хора с хронична умора?

Langsjoen в “Introdution to Coenzyme Q₁₀” пише, че отговорът на въпроса защо коензим Q₁₀ не се прилага широко в лечението на хронична сърдечна недостатъчност не се крие в медицината и науката, а в политиката и маркетинга. Молекулата на коензим Q₁₀ не може да се патентова, а откритието му основно е спонсорирано от университетските среди. Отговорност на медицинските специалисти, лекари и фармацевти, обаче е да споделят със своите пациенти наличната информация за възможностите за подобряване на терапията на сърдечната недостатъчност в светлината на 40-годишния клиничен опит от приложението на коензим Q10, както и да преоценят стандартите за лечение предвид нарастващите доказателства за биоенергетичната му роля. Най-богатите източници на коензим Q10 включват месо (особено червено), риба, ядки, семена и определени зеленчуци (като спанак и броколи), но с храната не може да приемем толкова коензим Q10, колкото ни е нужен, особено след определена възраст или ако страдаме от сърдечна недостатъчност. Обичайната дозировка на коензим Q10 варира от 100 до 300 mg дневно, като вариациите зависят от индивидуалните нужди на пациента и клиничната обстановка. Препоръчително е пациентите да се консултират с медицински специалисти за персонализирани препоръки.

Какъв коензим Q10 да изберем?

Когато става въпрос за коензим Q10, усвояемостта е ключов фактор за ефективността му. Някои от най-добрите форми на коензим Q10, които предлагат висока усвояемост са убихинон, убихинол и липозомален коензим Q10. Убихинонът е традиционната форма на коензим Q10, но трябва да имате предвид, че е ефективен, но усвояемостта му може да бъде ограничена. Убихинол е редуцираната форма на коензим Q10 и се счита за по-добре усвоима от организма. Той е активната форма, която тялото може да използва директно. Проучвания показват, че убихинол може да бъде до 8 пъти по-усвоим от убихинон, особено при хора над 40 години, които може да имат затруднения с преобразуването на убихинон в убихинол. Липозомалната форма на коензим Q10 е обвита в липозоми, което увеличава усвояемостта и защитава активните съставки от разграждане в стомаха.Тази форма предлага много висока биодостъпност и е особено полезна за хора с проблеми в усвояването на хранителни вещества.

Библиография:

1. А. Стоименова, М.Манова, А.Савова, Л.Пейкова, Г.Драганов, Г.Петрова, Суплементация с коензим Q10 на пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, Медицински преглед, бр.1, 2011.
2. Berman, A., et al. (2018). „Coenzyme Q10 Supplementation in Patients with Heart Failure: A Systematic Review and Meta-Analysis.“ Heart Failure Reviews, 23(4), 587-596. DOI:10.1007/s10741-018-9732-5.
3. González, J., et al. (2017). „Coenzyme Q10 and Heart Failure: A Review of the Literature.“ Revista Española de Cardiología, 70(10), 877-884. DOI:10.1016/j.recesp.2017.04.005.
4. Hernández, A., et al. (2012). „Coenzyme Q10 in Heart Failure: A Systematic Review and Meta-Analysis.“ Journal of Clinical Cardiology, 15(4), 255-261. DOI:10.1016/j.jccase.2012.03.002.
5. Huang, H., et al. (2019). „Safety and Efficacy of Coenzyme Q10 in Heart Failure: A Review.“ Cardiology Research and Practice.
6. Huang, H., et al. (2019). „Safety and Efficacy of Coenzyme Q10 in Heart Failure: A Review.“ Cardiology Research and Practice, 2019, Article ID 9646752. DOI:10.1155/2019/9646752.
7. Khatib, R., et al. (2015). „The Role of Coenzyme Q10 in Heart Failure: A Review.“ Clinical Cardiology, 38(7), 435-440. DOI:10.1002/clc.22396.
8. Khatib, R., et al. (2018). „The role of coenzyme Q10 in patients with left ventricular dysfunction: A double-blind randomized study.“ Heart
9. Mortensen, S.A., et al. (2020). „Coenzyme Q10 in Heart Failure: A Meta-Analysis.“ Journal of Cardiac Failure.
10. Rosenfeldt, F.L., et al. (2021). „The Efficacy of Coenzyme Q10 in Chronic Heart Failure: A Systematic Review and Meta-Analysis.“ European Journal of Heart Failure.
11. Sullivan, I., et al. (2016). „Coenzyme Q10 and Heart Failure: A Review of Current Evidence.“ Heart Failure Clinics, 12(3), 505-516. DOI:10.1016/j.hfc.2016.04.003.
12. Takahashi, N., et al. (2013). „Coenzyme Q10 and Heart Failure: New Perspectives.“ Journal of Cardiology, 61(2), 134-139. DOI:10.1016/j.jjcc.2012.04.002.
13. Vydyanath, A., et al. (2014). „Long-term effects of coenzyme Q10 supplementation in chronic heart failure patients: A randomized controlled trial.“ American Journal of Cardiology.
14. Zhang, Y., et al. (2014). „Effects of Coenzyme Q10 on Heart Failure: A Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials.“ International Journal of Cardiology, 176(3), 1360-1362. DOI:10.1016/j.ijcard.2014.08.008.