Маг. фарм. Васил Маджаров, дф: Важно: Всичко, което трябва да знаете за психофармакологията

Маг. фарм. Васил Маджаров, дф е собственик и управител на АПТЕКИ 36.6. Основава първата аптека от веригата през 2002г. в град Пловдив – Аптека 36.6 Мега Марина. От 2007г. е преподавател към Катедра “Фармацевтични науки” на Медицински Университет – Пловдив. През 2012г. придобива специалност „Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика“. През 2014г. защитава дисертационен труд на тема „Анализ на законодателните и пазарните механизми на търговията на едро с лекарствени продукти у нас“. През 2020г. придобива втора специалност „Болнична фармация“. Има издадена монография на тема „Регулаторни подходи за разрешаване на лекарства за употреба“. От 2020г. е член на комисията по качеството в Български Фармацевтичен Съюз.

През 2021, 2022 и 2024 година списание Forbes България отличи маг. фарм. Васил Маджаров, дф в престижната класация “Мъже на върха – Men4Health”.

---

Психофармакологичните медикаменти (на гръцки: ψῡχή, psȳkhē, „дъх, живот, душа“; φάρμακον, pharmakon „лекарство“; и –λογία „наука“), включително антидепресанти и антипсихотици, са основни инструменти в лечението на психични заболявания като депресия, тревожност, биполярно разстройство и шизофрения. Те могат значително да подобрят качеството на живот на пациентите, но също така изискват информиран и внимателен подход към употребата им. Важно е да се знае, че някои фармакологични продукти са тонизиращи, други – сънотворни или халюциногени. Също така употребата на такъв тип препарати се налага, когато разстройството/състоянието пречи до голяма степен на ежедневието.

Видове психофармакологични медикаменти

Антидепресанти

Тези лекарства помагат за подобряване на настроението, енергията и концентрацията. Използват за лечение на психични състояние като депресия и тревожност. Основните им групи включват:

• Трициклични антидепресанти (напр. амитриптилин, доксепин): Ефективни при тежка депресия, но често причиняват тежки странични ефекти като сънливост, сухота в устата, световъртеж, дезориентация, повишена тревожност и повишаване на телесното тегло. Затова в днешно време се употребяват все по-рядко.
• Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI – selective serotonin reuptake inhibitors) (например сертралин, циталопрам): Най-често предписваните антидепресанти, които се характеризират с добър профил на безопасност. Наричат се още „златния стандарт“ или „лекарства от първа линия“ за лечение на тревожни и депресивни разстройства. Те увеличават концентрацията на серотонин в мозъка, което подобрява настроението.

• Антидепресанти с двойно действие (SNRI – serotonin–norepinephrine reuptake inhibitors) (напр. венлафаксин, дулоксетин): Подобряват както настроението, така и физическите симптоми като хронична болка. Ефективни при депресия, придружена с тревожност, чрез въздействие както върху серотонина, така и върху норадреналина.
• МАО-инхибитори (инхибитори на моноаминооксидазата) (напр. фенелзин, транилципромин, изокарбоксазид):Засягат множество системи в организма. Могат да причинят стомашно-чревни разстройства и безсъние. В днешно време се предписват рядко. Приемането им се случва под строгото наблюдение на лекуващия лекар.

Антипсихотици (невролептици)

Тези медикаменти се използват основно при психотични разстройства (вкл. шизофрения), но също така могат да бъдат полезни при биполярно разстройство и тежка депресия. Прилагат се като част от допълнителната терапия при пациенти с Алцхаймер и обсесивно-компулсивно разстройство. Не се препоръчват за употреба от бременни жени или кърмачки.

• Типични антипсихотици (хлорпромазин, тиоридазин, флуфеназин, флупентиксол, хлорпротиксен, халоперидол, дроперидол, пенфлуридол, пимозид): Използват се за тежки психотични състояния, но носят висок риск от екстрапирамидни симптоми, като тремор, мускулна ригидност, изтичане на слюнка или нарушена походка.
• Атипични антипсихотици (рисперидон, оланзапин, клозапин, зипразидон, клотиапин): Предпочитани заради по-добрия си профил на безопасност, макар да носят риск от напълняване и метаболитни нарушения.

Как действат психофармакологичните медикаменти?

Тези лекарства регулират нивата на ключови невротрансмитери в мозъка – серотонин, допамин и норадреналин. Например, SSRI предотвратяват обратното захващане на серотонин в мозъчните клетки, което води до увеличена концентрация в синаптичната цепка. Това подпомага предаването на нервните импулси и подобрява емоционалното състояние.

Антипсихотиците, от своя страна, блокират допаминовите рецептори, което намалява симптомите на психоза като халюцинации и заблуди.

Как се подобрява качеството на живот?

Психофармакологичните медикаменти могат значително да повишат качеството на живот на пациентите, когато са правилно предписани и използвани. Това включва:

• Подобряване на емоционалното състояние: Намаляване на депресивните симптоми, тревожността и психозата позволява на пациентите да се върнат към ежедневните си дейности.
• Подобряване на социалното функциониране: Пациентите често възстановяват социалните си връзки и се връщат към работата или образованието.
• Повишаване на енергията и мотивацията: Чрез овладяване на симптомите, пациентите често стават по-активни и способни да се фокусират върху цели и проекти.

Колко време отнема ефектът?

Важно е пациентите да знаят, че психофармакологичните медикаменти не действат моментално и че внезапното им спиране може да предизвика ред проблеми. Ефектът им обикновено се проявява след:

• 2–4 седмици: Първоначално подобрение на симптомите.
• 6–8 седмици: Пълно въздействие на медикамента.

Ако няма ефект след този период, е важно пациентът да се консултира с лекаря си, за да се прецени необходимостта от промяна на дозата или самия медикамент. Схващането, че антидепресантите водят до пристрастяване, е погрешно. Друго погрешно разбиране е спирането на медикаментите при облекчаване на състоянието – спирането на тази категория медикаменти се осъществява „по схема“ винаги под наблюдението на лекар. Изготвя се индивидуален план за намаляване на дозата и прекратяване на приема.

Кои са най-честите странични ефекти и как да се справим с тях?

Всеки организъм реагира различно на лекарствата, особено на психофармакологичните такива. В повечето случаи страничните ефекти отшумяват, но при около 25%  те се задържат след първоначалния период на приспособяване. Затова трябва да имате предвид, че употребата на психофармакологични медикаменти може да доведе до следните нежелани реакции:

• Напълняване и метаболитни нарушения. Някои антипсихотици и антидепресанти могат да забавят метаболизма или да повишат апетита. Затова:

• Спазвайте диета, богата на фибри (пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци) и белтъчини (риба, пилешко, яйца).
• Ограничете консумацията на захар и преработени храни.
• Включете Омега-3 мастни киселини чрез храни като риба или ленено семе.
• Редовната физическа активност – например 30-минутни разходки или упражнения с ниска интензивност – може да помогне за контролирането на теглото.
• Безсъние или сънливост. Ако медикаментът причинява сънливост, приемайте го вечер. Ако причинява безсъние, преместете приема сутрин.
• Сексуални дисфункции. Тези симптоми могат да включват намалено либидо или физически затруднения. Важно е пациентът да обсъди този въпрос с лекаря, който може да предложи алтернативен медикамент.
• Синдром на прекратяване. Внезапното спиране на психофармакологичните лекарства може да причини замаяност, раздразнителност или усещане за „електрически импулси“ в главата. Затова лечението трябва да се спира постепенно под наблюдението на лекар.

Какво трябва да наблюдават пациентите?

Пациентите трябва да следят за промени в настроението и енергийното си ниво, промени в теглото и апетита, както и за нови или влошаващи се симптоми.

Ако се появят тревожни симптоми като мисли за самонараняване, мускулна ригидност или алергична реакция, е необходимо незабавно да се потърси медицинска помощ.

Ключови елементи за успеха на терапията

Пациентите често се притесняват от страничните ефекти и дългосрочните последици от терапията. За да се минимизират тези страхове, е важно:

1. Подробно разясняване на терапията. Медицинските специалисти трябва да обяснят как действат медикаментите и защо са предписани. Пациентите трябва да обсъждат всякакви притеснения и странични ефекти с лекаря си, за да може терапията да бъде коригирана своевременно. Добрата комуникация между тези две звена е от ключово значение за успеха на терапията.
2. Редовно наблюдение. Лекарите трябва да следят внимателно развитието на пациента, за да коригират дозировките или да променят медикамента при нужда. Лекарствата трябва да се приемат точно както са предписани, без прекъсване или промяна на дозата без консултация.
3. Проследяване на напредъка. Редовното оценяване на ефективността на терапията и страничните ефекти е от съществено значение. Мнението на близки и роднини относно поведението на пациента също има отношение.
4. Психотерапия. Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на пациента да се справи с основните причини за тревожност или депресия.
5. Прилагане на техники за релаксация: Медитация, йога и дихателни упражнения могат да намалят стреса и да подобрят емоционалното състояние.
6. Подкрепа от близки. Разговорите с доверени хора или участие в групи за взаимопомощ могат да увеличат увереността и мотивацията на пациента.

Заключение

Психофармакологичните медикаменти предлагат ефективни решения за справяне с психичните заболявания. С правилна информираност, стриктно следване на предписанията и активна подкрепа от медицински специалисти и близки, пациентите могат да постигнат значително подобрение в качеството на живот и възможност да се върнат към нормалното си ежедневие.