маг. фарм. Христо Кралев
АПТЕКА 36.6 УЕСТ ПАРК
Маг. фарм. Христо Кралев е завършил фармация в Медицински Университет-Пловдив. Притежава близо 10–годишен опит в практикуването на специалността. Преминал сертифицирани курсове по Шуслерова терапия.
____________________________________________
Хепатитът е възпаление, което често се причинява от вирус. От петте различни хепатитни вируси (A, B, C, D и E), само В и С могат да хронифицират, причинявайки продължително заболяване. Хепатитите се разделят на остри (които продължават по-малко от 6 месеца) и хронични (които продължават по-дълго). Взети заедно хепатит В и С представляват една от най-големите глобални заплахи за здравето, убивайки приблизително 1 милион души годишно. Изчислено е, че повече от 500 милиона души по света са заразени с хепатит В или С и един на всеки трима е бил изложен на инфектиране с единия или и с двата вируса.
Хепатит А се причинява от хепатитен вирус А (HAV), който е един от трите най-чести причинители на вирусни хепатити. Вирусът е изключително устойчив на външни условия. Хепатит А е една от най-древните болести, познати на човечеството. Тя е самоуправляваща се и самоограничаваща се болест. Заболяването води до скоротечен хепатит и смърт в само една малка част от пациентите. Въпреки това тя е важна причина за заболеваемост и социално-икономически загуби в много части на света. Разпространението на хепатит А през последните десетилетия бележи голям спад основно поради повишаване стандарта на живот.
Вирусният хепатит А е разпространен по целия свят. Заболяването е сравнително често и може да протича под формата на епидемии и епидемични взривове. Хепатит А се наблюдава по-често в бедни страни или социални общности с ниско ниво на хигиена и хигиенно-санитарни условия. Всеки може да заболее от вирусен хепатит А, но заболяването се среща по-често при децата и юношите. Заразяването с вируса на хепатит А не означава задължително развитие на заболяването. Възможно е инфекцията да премине безсимптомно (т.е. защитните сили на организма се справят с вируса и заболяване не се развива).
HAV (Hepatitis А Virus) се предава чрез фекално-устен път. Източник на заразата е само болният човек. Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния. Именно затова е налице и предаването на вируса от човек на човек.
В хода на развитие на остър хепатит А може да бъдат разграничени четири клинични фази:
– Инкубационен период или предклиничен, вариращ от 10 до 50 дни, през който пациентът остава асимптоматичен въпреки активната репликация на вируса. В тази фаза инфекциозността е голяма.
– Фаза преди жълтеницата (prodromal), варираща от няколко дни за повече от седмица – се характеризира с появата на симптоми като загуба на апетит, умора, коремна болка, гадене и повръщане, висока температура, диария, тъмна урина и бледи изпражнения.
– Фаза на жълтеницата (icteric phase), през която се развива жълтеница.
– Период на възстановяване – този период протича бавно, но пациентът се възстановява напълно. Хронифициране на HAV инфекцията в продължение на повече от 12 месеца не са наблюдавани.
Лечение
Не съществува специфично лечение, насочено срещу хепатитния вирус А. Лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакванията) и поддържащо. В България всички болни от остър вирусен хепатит А се приемат в инфекциозна болница или инфекциозно отделение с противоепидемична цел за минимум 12 дни. В някои от развитите страни се хоспитализират само тежко протичащите случаи, а останалите се лекуват в домашни условия при спазване на определени предпазни мерки.
Лечението на хепатит А се състои в спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:
– препоръчителен е покой с избягване на физически натоварвания;
– приемане на добре балансирана храна, спазване на диета за период от около 6 месеца с намаление на трудно разграждащите се белтъци и мазнини, избягване на пържени и пикантни храни и увеличение на въглехидратите;
– избягване консумацията на алкохол и лекарства, които са вредни за черния дроб;
– прием на обилно количество течности;
– вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (левулоза);
– прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите.
След прекарване на заболяването вирусът на хепатит А се елиминира напълно от организма. След преболедуване от хепатит А се развива траен, доживотен имунитет срещу заболяването (в кръвта циркулират специфични защитни белтъчни молекули-антитела, които са насочени срещу вирусните частици на HAV) и благодарение на това повторното заболяване от хепатит А е невъзможно. Вирусът на хепатит А не преминава през плацентата и затова не съществува риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност.
Профилактика
Предпазването от вирусен хапатит А е възможно в голяма степен и се осъществява чрез спазване на стриктна лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми, осъществяване на карантинни и противоепидемични мерки в случаите на регистриран хепатит А и чрез прилагането на специфична профилактика – ваксини и имуноглобулини.
Хепатит В е най-сериозната хепатитна инфекция, която се причинява от вируса на хепатит В. Изчислено е, че 2 милиарда души са се заразявали с вируса в даден момент, а 350 милиона по целия свят продължават да носят хроничната инфекция. Хепатитът се разпространява чрез контакт със заразени телесни течности. Повечето инфекции възникват при контакт със заразена кръв, но спермата, слюнката и вагиналните течности също могат да бъдат заразни. След остра или краткотрайна инфекция с хепатит B някои хора развиват хронично или продължително заболяване.
По-рядко заразяване се наблюдава в здравните заведения поради неподходящата стерилизация на медицинско оборудване или повторната употреба на спринцовки и игли. Може да бъде предаден чрез кръвопреливане или кръвни продукти. Вирусът може да бъде предаван и по време на раждане. Това е рядко явление в Европа благодарение на програмите за изследване по време на бременността (предварителен скрининг) и ваксинацията при раждането, когато майката направи положителни тестове за вируса. Въпреки това предаването от заразена майка на бебето по време на бременност или раждане (вертикално предаване) остава един от най-често срещаните начини на предаване в световен мащаб.
Понякога вирусът може да се предава и чрез споделяне на предмети, които са замърсени със заразени телесни течности. Предмети, които нарушават целостта на кожата или лигавиците (като самобръсначки и четки за зъби), могат да доведат до експозиция на заразена кръв. Въпреки че всеки може да се зарази с хепатит В, следните групи са изложени на по-голям риск:
– сексуални контакти с лица, заразени с хепатит B;
– хора, които инжектират наркотици или споделят игли, спринцовки и други видове оборудване за употреба на наркотици;
– деца, родени от майки с хепатит В;
– лица, които живеят с някой, който има хепатит B;
– определени групи пациенти, например диабетици или хора на диализа;
– здравни работници, които имат контакт с кръв.
Симптоми
След като вирусът на хепатит В навлезе в тялото, минава инкубационен период от 1 до 6 месеца, през който не се забелязват симптоми на заболяването. Някои хора имат ясно изявени симптоми, други – леки, а при трети симптоми така и не се появяват, дори и заболяването да прогресира до хронична форма. Симптомите за остър или хроничен хепатит В (ако такива се появят) могат да включват:
– болка;
– силна умора;
– висока температура;
– повдигане;
– пожълтяване.
Дори и хората, при които заболяването преминава без симптоми, могат да го предават на другите.
Диагностициране
Лабораторните изследвания показват повишение на хепаталните трансаминази ASAT и ALAT няколко пъти, при ГГТ и алкална фосфатаза също може да има леко повишение, както и в билирубина, тромбоцитопения, понижен албумин и др. При наличие на повишени трансаминази се преминава към изследване на антитела и антигени за хепатит.
Лечението на хроничния вирусен хепатит B е с интерферон и нуклеозидни аналози. Лечението с пегилиран интерферон алфа продължава 48 седмици. Прилагат се и нуклеозидни аналози – Entecavir, Tenofovir и много др. Лечението с вторите е продължително, ефектът – кратък, развива се естествена резистентност и др. За съжаление, лечението на хроничния хепатит B остава ограничено. Основната цел е предотвратяване или забавяне прогресиране на заболяването до чернодробна цироза или хепатоцелуларен карцином. Вторият може да се развие и без наличието на цироза.
Превенция срещу хепатит В
Ваксинацията срещу хепатит В е най-ефективната форма на превенция срещу заразяване. Безопасните и ефективни ваксини предлагат високи нива на защита и повечето държави в Европа са въвели универсални програми за ваксиниране на децата срещу хепатит В. Може да бъде избегнато и чрез:
– безопасни практики на инжектиране;
– практикуване на безопасен секс;
– всеобхватни стратегии за безопасност на кръвта;
– строг контрол на инфекциите в здравните заведения.
Хепатит С е сериозна вирусна инфекция, причинявана от вируса на хепатит С. Това е едно от най-сериозните заболявания на черния дроб като около 170 милиона души са хронично инфектирани, а повече от 350 хиляди умират годишно от заболявания вследствие на хепатит С. Въпреки че заболяването е разпространено по целия свят, се счита, че има региони, където е по-често срещано като Африка, Латинска Америка, Централна и Североизточна Азия. Както и хепатит В, хепатит С също често е наричан „тихия убиец”, тъй като хората могат години наред да живеят със заболяването без да знаят, че са инфектирани и заразни. Вирусът на хепатит С се предава при контакт със заразена кръв. Най-честите начини за инфектиране са:
– споделено ползване на лични принадлежности при прием на наркотици, мониториране на глюкозата или бръснене;
– раждане;
– убождания с игли в болнична среда;
– секс с инфектирано лице;
– татуировки и пиърсинги в нерегулирана среда.
Преди да започне масовият скрининг на дарената кръв заразата беше възможна и по пътя на кръвопреливане или трансплантация на орган. Този риск е сведен почти до нула в наши дни.
Инфекцията с HСV може да протече безсимптомно като остър вирусен хепатит и като хроничен вирусен хепатит С. В болшинството от случаите (80-85%) оплакванията липсват, оскъдни са или леко изразени и само в около 15% се изявява заболяване със симптомите на остър хепатит. В 20% настъпва оздравяване, а в 80% се развива хроничен хепатит.
В 20%-те процента, в които хепатит С инфекцията предизвиква симптоми на остро чернодробно възпаление първите оплаквания се появяват след около 2-3 месеца (след заразяването с HCV) и най-често са следните:
– обща отпадналост;
– леко повишена телесна температура;
– болки по мускулите и ставите;
– гадене и евентуално повръщане;
– загуба на апетит;
– болезненост в горната част на корема;
– тежест и болка в дясното подребрие – дължат се на възпалителния оток на черния дроб, чиято капсула е богато инервирана; този симптом е почти винаги налице при острия вирусен хепатит С;
– потъмняване на урината;
– изсветляване на изпражненията;
– в някои случаи е налице сърбеж по кожата;
– ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др.
Болшинството от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и предимно като аниктерични форми (без жълтеница). При жълтеничните форми след около месечна давност на изброените по-горе симптоми се появява жълтеница. Трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си. Дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици. При вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък – жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите („бялото“ на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа. Често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае 12-15 дни и след това постепенно изчезва.
Хепатит C хронифицира при до 80-90% от пациентите и нелекуван във времето може да доведе до цироза и хепатоцелуларен карцином – около 20% от пациентите с HCV (Hepatitis C Virus) развиват цироза в следващите 20 години. Прогнозата е по-лоша и вероятността и бързината, с която може да се развие цироза и хепатоцелуларен карцином са по-големи при наслагване на коинфекция с хепатит.
Диагностицирането на HCV инфекция става чрез индиректни или директни вирусологични тестове. Индиректните серологични тестове откриват антитела срещу хепатит С вирус в серума на пациента. Положителният резултат показва минала или текуща HCV инфекция. За да бъде потвърдена настояща инфекция е необходим директен тест за доказване на вирусна РНК (PCR). Резултатите са от значение за определяне на продължителността на терапията.
Лечение
Противовирусното лечение в острата фаза на инфекцията с хепатит С вирус не е проучено и утвърдено поради рядкото откриване на болестта в остра фаза. Смята се, че ранното лечение с интерферон предотвратява хронифицирането в голям процент от случаите. В болшинството от случаите лечението на хепатит С се провежда в хроничната му фаза с пегилиран интерферон и рибавирин по схема.
Ваксинация против хепатит С
За разлика от хепатит В, за момента не съществува ваксина против хепатит С.
Профилактиката се извършва чрез прекъсване на пътищата на предаване на инфекцията – трансмисивен – чрез кръвопреливане, медицински манипулации, използване на общи игли при наркомани, хемодиализа, както и при органна и клетъчна трансплантация. Сексуалното предаване и предаването от майката на плода се считат за рядкост. Необходим е строг контрол над стерилизацията на инструментариума, изследване на донорите на кръв, избягване на рисково поведение (наранявания с медицински инструментариум, използване на общи игли от наркомани).
Хепатит D
Хепатит D (HDV) може да възникне при дълготрайно носителство на хепатит В или да възникне по същото време, по което става заразяването с хепатит В.
Когато HBV и HDV инфекциите се развиват по едно и също време, състояние, наречено ко-инфекция (co-infection), след възстановяването само 2-5% от пациентите стават хронични носители (има вирус в кръвта им повече от шест месеца след инфекция).
Когато HBV инфекция се появява първо и е последвана от HDV инфекция, състоянието се нарича – суперинфекция (superinfection). Това е по-тежката ситуация. Между половин и две трети от пациентите със суперинфекция развиват тежък остър хепатит. В чернодробните клетки има голям брой HBV вируси, HDV довежда до тенденция да се възпроизвеждат по-активно. Мащабна инфекция и чернодробна недостатъчност са по-чести при суперинфекция.
Начините на заразяване с хепатит D са подобни на тези при хепатит В. Най-съществен се оказва кръвният път на зараза, особено при често преливане на кръв и кръвни продукти, в отделенията по хемодиализа и др.
Профилактика
Най-добрият начин да се предпазите от хепатит D е да си направите ваксина срещу хепатит В, тъй като с хепатит D няма как да се заразите, ако нямате хепатит B инфекция!
Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от вируса на хепатит Е (HEV). HEV се отделя с изпражненията на заразени лица и попада в човешкия организъм през червата. Предава се главно чрез замърсена питейна вода. Инфекцията обикновено е самоограничаваща се и преминава в рамките на 2-6 седмици.
Хепатит Е вирусната инфекция е разпространена по целия свят и е често срещана в страните с ниски и средни доходи, където достъпът до основни водоснабдителни, канализационни, хигиенни и здравни услуги е ограничен. В тези райони заболяването се среща както под формата на епидемии, така и като спорадични случаи.
Симптоми
Инкубационният период на острата HEV инфекция варира от 2 до 10 седмици, като средната продължителност е 5-6 седмици. Заразените лица отделят вируса от няколко дни преди началото на заболяването до 3-4 седмици след началото му.
Тъй като случаите на хепатит Е не са клинично отличими от другите видове на остър вирусен хепатит, диагноза се поставя чрез кръвни тестове, които откриват антитела, повишени нива на специфични антитела срещу хепатит Е в организма или чрез (RT-PCR). За съжаление, тези тестове не са широко достъпни.
Профилактика
Тъй като почти всички HEV инфекции се разпространяват по фекално-орален път, добрата лична хигиена, високия стандарти на качество на общественото водоснабдяване и правилното разположение на санитарни отпадъци, са довели до слабото разпространение на HEV инфекции в развитите страни.
За пътуващите в епидемични райони, спазването на хигиенни правила са задължителни. Те включват избягване на питейна вода и/или лед с неизвестна чистота и яденето на сурови миди, сурови плодове и зеленчуци, които не са белени.
Преди няколко години е одобрена единствената в света ваксина срещу хепатит Е (Hecolin) като тя е показна при лица между 16 и 65 години, но за момента не е налична в България.
