Елена Машонова
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
________________________________________
Психологичната резилиентност (от англ. resilience) се отнася за възможността на човек да се справя със стрес от ежедневието. В този контекст стресът е сблъсък на човек с нова ситуация, която поражда интензивни емоции. Такава стресова ситуация типично изисква от човека да намери нов подход за справяне. Съответно, резилиентните личности са способни на адаптация към нови ситуации. Тази статия има за цел да илюстрира пет чести поведения на резилиентните личности.
Дефиницията на Майкъл Рутер за резилиентност е: “демонстрация на сравнително добър резултат при излагане на неблагоприятни обстоятелства”. Съответно, може да бъде интерпретирана както като черта на личността, така и като резултат или процес. При всички положения, резилиентността играе ключова роля в личен и в работен план. В личен план резилиентността има способността да влияе положително върху стабилността на връзките с другите и възприятието за себе си. В работен план работодателите и фирмите отдават основно значение върху резилиентността с цел да задържат позитивното развитие на продуктивност и мотивация.
Резилиентността зависи от фактори като подкрепяща среда (топли отношения със семейството), когнитивни умения (фокус на вниманието), емоционална реактивност и други, но позитивният и най-основен аспект на резилиентността е, че може да се развива съзнателно. Въпреки че стресовата ситуация може да е извън контрола на човек (напр., раздяла с близък човек) и негативните мисли автоматично заливат съзнанието, съзнателното насочване към поведения, подкрепящи израстването, имат силата да доведат до позитивен (или поне по-добър) резултат.
Ето 5 поведения на резилиентните личности, които всеки може да използва като пример:
- Отвореност
“Какви са възможностите ми?”
Личностите с висока резилиентност са отворени към нови идеи и преживявания. Това не означава, че са свикнали с новостите и не усещат стрес от тях. Не е възможно да говорим за резилиентност, ако няма начален стрес. Резилиентността е умелият начин човек да се справи с новите изисквания на обстоятелствата. От помощ е в ситуации, които изискват допълнителни усилия и енергия, да се приеме новата ситуация с отвореност. Ако обстоятелствата могат да бъдат променени, отвореността към нови идеи и действия е от полза нужните мерки да бъдат предприети.
- Осъзнатост
“Какво се случва с мен?”
Осъзнатостта за това каква е ситуацията и как човек се чувства в нея е един от началните признаци, че стресът ще бъде преодолян. Резилиентните личности си дават сметка за емоциите, които са предизвикани – страх, гняв, тъга… Чрез осъзнатост не усещанията, личността има възможност да предприеме нужните действия. Ако обстоятелствата не могат да бъдат променени, осъзнатите хора използват наличната информация, за да насочат вниманието си към продуктивност, балансираност и предварителни мерки за бъдещи подобни ситуации.
- Готовност
“Какво е нужно да направя?”
Готовността за промяна и активност е ключова за резилиентността, тъй като позволява справянето с проблема. Хората с висока резилиентност са готови да следват стъпките, които изглеждат логични според информацията, която имат, за ситуацията и себе си в нея. План А не винаги е работещ, съответно резилиентността изисква готовност да се планират и последват план Б, план В и т.н. до достигането на желаната цел.
- Позитивност
“Какво очаквам?”
Според редица проучвания, позитивността относно развитието на събитията, както и интерпретацията на самите развития, има не само психологично, но и биологично значение. Дадена ситуация може да се интерпретира като “присъда” или “предизвикателство”, а избора на интерпретация може да бъде съзнателен. Тренирането на съзнателния избор биологически намаля реактивността на амигдалата – структурата в мозъка, която се активира при наличието на емоция, формира и запазва спомените. Следователно, резилиентните личности се грижат за психичното си здраве чрез активно избиране на позитивна интерпретация за стресовата ситуация. Това е съзнателен начин за насочване на вниманието към ползотворни аспекти, което от своя страна е доказан предпазващ фактор от тревожни, депресивни и психотични разстройства.
- Помощ
“Имам ли нужда от помощ?”
Резилиентните личности не са вълци-единаци. При стресова ситуация подкрепящата среда е от основно значение. Тя може да се представлява от семейство, приятели, колеги, познати, психолог, лекар, институции и т.н. Няма проблем, който да се реши еднолично от човек, дори действията да са главно от една личност. Въпреки че поговорката “Скромността краси човека” намира своето приложение в света, това приложение не е в справянето със стресови ситуации. Интелигентното и флексибилно решение е да се потърси помощ – морална, емоционална и/или практична, от когото е нужно.
Дадените пет поведения, типични за резилиентните личности, имат за цел да насочат вниманието към някои основни начини за справяне със стресови ситуации. Такива ситуации могат да варират от забавяне на пощенска пратка до загуба на близък човек, а интензивността на стресът да варира в зависимост от индивидуалния праг на поносимост. Статията илюстрира факта, че за да се справи човек с нова ситуация “да спре да се тревожи” не е адаптивно решение. Напротив. Резилиентност не съществува без начален стрес, който субективно е изпитан, но впоследствие преодолян чрез отвореност, осъзнатост, готовност, позитивност, помощ, и други адаптивни поведения. Неслучайно при висока резилиентност се наблюдава по-леки или рядки психологични затруднения и психиатрични разстройства.
Ролята на психолога е да подкрепи и насочи личността да се справя адаптивно с възникващите стресове на ежедневието, които са така или иначе неизбежни. В консултация с психолог могат да се упражняват съзнателни интерпретации, да се идентифицират емоции, да се следва последователно начертан план, да се създава подкрепяща среда и други проактивни действия. Ако новата година е започнала със списък от начинания, психологична консултация би довела до повишен успех чрез повишаване на резилиентността.
