Елена Машонова
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
________________________________________
Поставянето на здравословни граници е едно от основните умения, чрез които човек позволява на себе си да има това, което желае, и да отстъпи от това, което му вреди. Именно затова ясните граници са основен метод за поддържане на реалистично самочувствие. Поставянето на граници не е лесно и е дори особено трудно при настъпването на коледните и новогодишни празници. Целта на тази статия е да направи обзор върху четири често срещани признака, по които да разпознаем наличен проблем с поставянето на здравословни граници.
- Чувство за безпомощност
Когато човек не успява асертивно (зачитайки както собствената, така и чуждата гледна точка) да постави граници, всичко може субективно да се усеща като голям хаос. Сякаш цикъла се е завъртял, той е в силно течение, от което не може да се измъкне. Пример за сфери, при които безпомощността сякаш изригва, са финансови, междуличностови, продуктивност и развитие. Усещането е, че случващото се не е по собствените възможности. Може да съществуват мисли, представи или планове как да се направи промяна в състоянието, но личността да не успява да предприеме действия поради усещането си за уязвимост. Вярването тук е “без значение колко и какво правя, то няма да сработи”.
Реалистично погледнато, от всяка ситуация има изход или възможност за промяна. Няма реална ситуация, в която който и да е е безпомощен. Промяната може да започне с малки стъпки, вместо с големи скокове. Например, споменавайки на човека на опашката, че ни е предредил некоректно; отказвайки присъствие на събиране, когато друг приоритет има нужда да бъде поет в същото време.
- Гневни изблици
Когато някой пресече границите ни, можем да се разгневим и от своя страна, пресечем респективно техните. Типично хората, които не са се научили да поставят здравословно граници, често се чувстват ядосани и имат склонност да си “изпускат нервите”. Докато отстрани изглеждат като агресири, те най-вероятно се чувстват незачетени или неуважени. Гневът им може да се измести към друг обект, човек, или дори към себе си като защитен механизъм. Например, ако в работата човек е засипан от задачи, успява да изрази гнева си в последствие на касиера в супермаркета след работното си време.
Реалистично погледнато, човек има възможност да постави граници навсякъде – дори в работа пред началника си, с родител или друг от ежедневието – стига да знае как. Полезно е да се проведе разговор, в който се изброяват затрудненията или препятствията, с цел не обвинение (както звучи гнева отстрани), а с цел намиране на решение.
- Конформизъм
Конформизмът се изразява под формата на съгласие с изисквания и норми под социален натиск. Също наричана “да-личност” е типично несигурна в себе си и е готова да приеме предложения, с които първоначално не е била съгласна. Често се забелязва свръхкомпенсация на несигурността чрез съгласие или в един момент самостоятелно заявяване да се свърши повече работа от конформистът.
Реалистично погледнато, принадлежността към една група би включила здравословно поддържане на личните граници на всеки от нея. Това може да се случи чрез предложение да се разпределят равномерно задачите и да се съобразят първоначалните възгледи и нужди на всеки от групата.
- Оплакване
Ако често дадена личност се оплаква за някого, най-вероятно има трудност да постави граници. Например, оплакване на партньора относно колега или оплакване на родител относно брат или сестра. Оплакването може да бъде с цел вентилиране (споделяне с човек, който изслушва), но не е решение на проблема. В този случай оплакването може да бъде вторичен признак на предшествали гневни изблици, конформизъм и усещане за безпомощност.
Реалистично погледнато оплакването може да намали стреса, но проактивен подход към първоизточника на проблема е изключително важен. Ако проблемът се обсъди и индивидуалното ниско самочувствие се адресира, границите имат възможност да се поставят здравословно. В последствие, оплакването на странични фигури би намаляло поради по-високата задоволеност.
В заключение, поставяне на лични граници е право на всяка една личност. Трудността човек да постави граници отразява вътрешното му усещане за сигурност и самочувствие. Консултация или психотерапия биха позволили да се изградят увереност и опит. Здравословните граници не само биха повишили удовлетвореността на индивида, но и цялостната социална група (без значение малка или голяма) би увеличила успеваемостта си.
