Елена Машонова
Елена Машонова е клиничен психолог в гр. Пловдив, завършила бакалавърска степен психология в University of Dundee в Шотландия и магистърска степен клинична психология в Erasmus University Rotterdam в Нидерландия. Работи в Клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ като подходът ѝ интегрира емпирично изследвани методики с акцент върху когнитивно-поведенческа терапия, схема терапия и арт терапия.
Можете да се свържете с кл. психолог Елена Машонова на e-mail: egmashonova@gmail.com
________________________________________
Терминът психосоматика произтича от старогръцките думи за душа (“психе”) и тяло (“сома”), обуславяща телесни състояния с причина за проявление или влошаване – психологичното състояние. Обикновено силният стрес, с който човек не успява здравословно да се справи, подсъзнателно предизвиква физически оплаквания. Тези физически симптоми имат обща основна цел – да насочат вниманието на себе си към себе си и да покажат нуждата от помощ. Тази статия има за цел да обсъди няколко основни проявления на психосоматиката и насочеността за справяне с тях.
Психосоматичните заболявания са типични за хора с повишена тревожност и стрес. При тях лечението е насочено към лекуването на заболяването, но е силно препоръчително и психотерапия за намаляне на стреса, тревожността, както и повишаване на мотивацията за здравословен начин на живот. Такива заболявания може да са:
- Екзема
- Синдром на раздразненото дебело черво
- Фибромиалгия
- Псориазис
- Високо кръвно налягане
- Язва
Също така, няколко психосоматични разстройства спадат към психиатричните заболявания и терапията е по-активно насочена към психологичните фактори и психиатричните медикаменти. Такива разстройства може да са:
Соматизационно разстройство
При него се наблюдава набор от неочаквани физиологични симптоми и оплаквания без наличие на физическо заболяване. Хора със соматизационно разстройство често обикалят различни лекари и институции. Симптомите им може както да мимикират медицински заболявания, така и да са странни и нелогични по локация, продължителност и усещане. Обикновено подсъзнателно чрез соматизационното разстройство се търси подкрепа, близост и уверяване.
Конверзионно разстройство
То се характеризира със сензорни или моторни дефицити, които напомнят на неврологично заболяване или увреда, без наличие на такива. В основата на конверзионното разстройство обикновено стои конфликт относно зависимост, враждебност или вина.
Хипохондрично разстройство
При него фокусът на оплаквания е относно един или малко на брой симптоми, въпреки че те могат да се променят с времето. Обикновено хората с хипохондрично разстройство нямат доверие на лекарите си и са убедени, че ги застрашава конкретно медицинско заболяване, въпреки че палитра от изследвания доказват липсата на такова. Типично е подсъзнателно мотивацията да е избягване на реалния проблем (обикновено в рамките на личните или колегиалните отношения) и ориентиране към по-социално приети проблеми като медицински заболявания.
Терапия
Логичното и ефикасно лечение на разстройства от спектъра на психосоматичните разстройства от психологична гледна точка е работата с основните психологични конфликти. В контекста на схема терапията типично сред психосоматичните разстройства се забелязват схемите “саможертва”, “безмилостни стандарти” и “уязвимост”. Основните вярвания на тези схеми се изразяват във вярванията:
- “Моите нужди не са големи!”
- “Нищо не е достатъчно!”
- “Очаква ме катастрофа!”
Какво да се очаква при психотерапията, насочена към психосоматичните преживявания? Основната насоченост от гледна точка на схема терапията е превъзмогването на вярванията на човек, които работят срещу него. Така например, ако основното вярване е “Очаква ме катастрофа!”, фокусът е полезно да се насочи към реалността. Използването на реалността помага да се забележат истините, вместо да се избягват най-страшните очаквания. Така при хипохондричното разстройство реалността може да е, че въпреки всички притеснения, опасно заболяване липсва и човекът има контрол, автономност и стабилност.
Често хората с психосоматика избягват потенциално опасни ситуации и места като асансьори, самолети, социални събирания – там, където не се чувстват в контрол със случващото се. Терапевтично в такива ситуации действа позитивно да се посещават именно събитията и местата, от които човек изпитва страх. Постепенно и бавно усещането, че контролът е наличен, а близките могат да бъдат подкрепящи и топли. В заключение, психосоматичните оплаквания имат причина – конфликт, който може да бъде преодолян. Чрез самопознание и обръщане на внимание към нуждите, които са останали незадоволени (напр., близост, почивка, автономност), психосоматиката се лекува или в най-лош аспект – омекотява. Важно е да се направи началната стъпка – доверяване на професионалист. Следващите стъпки единствено надграждат първата
