Психолог
Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за безплатна консултация на тел. 0889 48 25 59
Бихевиористичното (от англ. behavior – поведение) разбиране се основава на идеята, че развитието на детето е резултат от научаването. Според бихевиористите поведението е зададено от различните подкрепления, които идват от външното обкръжение. Това обкръжение определя всичко.
Според тях поведението може да бъде определено, предсказано и управлявано. Да се разбере развитието на детето, означава да се анализира отношението между поведението и различните подкрепления (поощрения и санкции). Така разбирането на развитието на детето се оказва зависимо от разбирането на поведението във всичките му форми и възможностите за научаване при различните подкрепления.
Първите основни идеи за развитието на детето според поведенческия подход са:
- Развитието на детето е резултатът от научаването, а то от своя страна е свързано с подкреплението; поведението на детето е резултат на миналите подкрепления.
- Подкрепленията могат да се изменят, да бъдат различни по форма и съдържание, но това, което е общо за всички форми на подкрепление, е, че техният източник се открива във външната среда.
- Негативните и позитивните подкрепления имат различно влияние върху поведението. Негативните подкрепления (наказанията) пораждат странични ефекти: тревожност, неувереност, загуба на себеуважение, поява на поведения, много по-лоши от наказваното поведение. Наказанието може да ограничи поведението, но нищо не гарантира, че с прекратяването на наказанието това поведение няма да се появи отново. Детето знае какво другите не приемат, но не знае какво приемат и то трябва самò да открие приеманото от другите поведение. Позитивното подкрепление (поощрението) снема тези ограничения отстранява неприятните преживявания и показва, че дадено поведение е приемливо и дори желателно.
- Поведението на детето е зависимо от външната среда.
- Поведението на детето може да се измени: в зависимост от подкреплението детето може да овладее нови поведения и да „да се откаже“ от неподкрепяните поведения.
- Развитието на детето се изразява в научаването на различните поведения, в действителност съвкупността от поведенията представят личността.
Много от първоначалните идеи намират продължение, но някои се подлагат на съмнение и критика. За да се преодолеят тези трудности, се предлага един нов обяснителен модел, който се основава на няколко принципа: развитието на детето е резултат от взаимодействието на различни фактори – външни и вътрешни, с активното участие на детето; външните въздействия се пречупват през вътрешните особености. Детето не е безпомощно, то притежава вътрешна свобода и може да вземе контрол върху своето поведение.
Научаване чрез модели
Научаването включва наблюдение на чуждото поведение, което се разкрива като модел. С помощта на моделирането детето възпроизвежда в паметта особености на поведението, което трябва да изпълни и да избегне много от грешките, които биха възникнали в хода на неговото изпълнение. Например ако детето наблюдава друго дете, което е наказано за това, че е взело чужда играчка, вероятността да възпроизведе това поведение е малка. Моделът тук е изпълнил своята ограничаваща функция, но ако то открие, че поведението е наградено или не е наказвано, то ще бъде много по-спокойно при възпроизвеждането на това поведение, моделът е изпълнил своята подкрепяща функция; моделът може да бъде подбудител – детето може да научи какво би станало при изпълнението на дадено поведение; понякога изпълнението е определено от същността на даденото поведение (което е достойно за изпълнение). Виждайки радостта от чуждото изпълнение на това поведение, детето може да продължи да го възпроизвежда; моделите дават възможност на детето да научи как да използва средата и обектите, които се намират в нея. Например детето може да няма идея как да използва дадена играчка, преди да е видяло какво правят другите деца с нея; наблюдавайки в модела изразените преживявания, това може да бъде причина за тяхното повтаряне. Изразената наслада от извършване на определено поведение може да предизвика същите преживявания у детето.
Внимание: Детето не може да научи нищо от модела, ако преди това не е възприело коректно неговото съдържание. Възприемането на модела зависи от особеностите на модела – доколко съдържащо то се в него поведение е ясно и представено опростено. Вниманието много по-лесно ще бъде привлечено от един ясен модел и ако съществуват предразположение и способности за наблюдение. Вниманието ще зависи от силата, с която моделът е представен. Ако един агресивен модел постоянно заобикаля детето, вероятността да привлече неговото внимание ще бъде по-голяма. Вниманието ще се повлияе също и от това дали наблюдаваното поведение съдържа в себе си наблюдаван ефект. Детето не обръща голямо внимание на това, което се случва във всекидневието, когато не дава външен резултат. Привлекателните модели имат много по-силно влияние върху вниманието на детето. Всяко съчетание от характеристики, което привлича вниманието върху модела продължително време и е свързано с някакво поощрение, увеличава вероятността за неговото възпроизвеждане. За да се избере даден модел от множество модели, най-важно то е откриването на неговата ценност (получава ли награда или наказание даденото поведение) и лична привлекателност. Освен вниманието, за процеса са важни и съхранението (запомнянето) и създаването на поведение/навик.
Мотивация: Не всичко, което детето наблюдава, се пресъздава. Ако поведението има ценност и резултатът от това поведение е привлекателен (поведението е одобрено или не е отхвърлено), тогава то ще бъде възпроизведено. Ако наученото е оценено негативно, вероятността да се прибегне до открито изпълнение е малка.
Когато постиженията водят до успех, до ценни резултати, стремежът към повторение би бил по-силен, без да изисква допълнителни подкрепления. Когато детето открие, че поведението в модела е наказано, то ще се въздържи от неговото възпроизвеждане. Това е механизмът за ограничаване на определени поведения в дадена общност. За детето е по-лесно да наруши правилата в случаите на ненаказвано поведение, отколкото да следва правилата при награждаван модел. Забраната трябва да бъде свързана с последствията от даденото поведение.
Различните очаквания за успех и неуспех и тяхното реализиране се отразяват на себеуважението. Децата с ниска самооценка ще отделят голямо внимание на своите недостатъци и ще бъдат заети със самокритика, която ще доведе до негативни преживявания. Увереността в неспособността да се постигне успех разрушава мотивацията и ограничава възможността за организирането на поведението. Децата, които вярват в себе си, ще бъдат по-настойчиви и ще положат повече усилия да постигнат успех. Те ще се насочат към постигане на своите цели, а не към изследване на недостигащите способности. Тези, които притежават съзнание за висока самоефективност, мислено си представят удачни сценарии, осигуряващи положителни ориентири за построяването на поведението, и осъзнато репетират успешните решения на потенциалните проблеми.
Прилагане на поведенческия подход
Поведенческият подход е често прилаган при деца с аутизъм и подобни разстройства. Според теорията на поведенческия подход, всяко поведение се състои от три части. Първата е предшестващ фактор (антецедент), който е това, което се случва непосредствено преди появата на поведението. Той винаги е нещото, което ускорява или предизвиква поведението. Поведението е това, което се случва след предшестващия фактор. Поведението може да бъде положително или негативно. Накрая идва последствието. То също може да бъде положително или негативно. Често, когато децата се държат лошо, последствията са, че или отлагат задачата, която им е поставена или просто бягат от нея. Поведението получава и внимание. Това е положително последствие за тях и всъщност се оказва подкрепящо нежеланото поведение. Наблюдавайки задълбочено поведението, можете да разберете какво предизвиква поведението му и как то го използва, за да постигне желания резултат. За да се стигне до промяна, трябва да третирате функцията на поведението, а не самото поведение. Така, в общи линии, се нуждаете от три стратегии, за да подобрите поведението на детето си: една за поведения, които търсят внимание, една за избягването или отлагането на задачи и една за поведението, което му носи удоволствие. Когато сте наясно с поведениeто на детето си, ще можете да започнете да работите в посока предотвратяване на това поведeние. Важно е да научите детето на подходящо и приемливо поведение, с което да замести нежеланото поведение. Има специалисти, които успешно прилагат поведенческия подход в терапевтичната си дейност с деца със специални потребности.
Източници: Скинър, Б. 1953, 1957; Бандура, А. 1977, 1986; Стаматов, Р. 2012; Барбера, М. Л., Расмусен, Т. и Сундберг М. 2024;
