Евелина Чанева е психолог, специалист по ранно детско развитие и сертифициран биофийдбек терапевт. Има интереси и опит във възрастовата, педагогическа и социална психология. Работи успешно с деца и консултира и подкрепя родителите им по въпроси за развитието, емоционална интелигентност и поведенчески особености. Работи като психолог в Дневен център за деца с увреждания в гр. Пловдив. Можете да си запишете час за консултация на тел. 0889 48 25 59
Учителите също заемат важно място в изграждането на навици, чувство за идентичност и усещане за част от общност при децата. Неслучайно, те са едни от първите, които забелязват особености или промени в развитието или поведението на своите ученици. Навременните действия в посока промяна или превенция са от изключителна важност за всяка една конфликтна ситуация.
Нещо лошо ли са конфликтите? Конфликтите са нормална част от човешките взаимодействия. Когато към тях се подходи правилно, те представляват възможности за укрепване на отношенията ни, да научим нещо за себе си и да разрешим трудните ситуации по конструктивен начин, без да се стига до агресивни прояви.
Как да помогнем на децата да овладяват по-добре конфликтите си? Първо, обърнете внимание на това как самите вие се справяте с конфликтите си с другите. Това е значим модел, който вашите деца или ученици несъмнено ще последват. Възползвайте се от конфликтите, за да дадете урок на децата като създадете възможности да търсят и откриват решенията на проблемите си. Това би подобрило качеството на общуване между учениците и, в последствие, на обществото като цяло.
Създаване на общност
Много често преживяванията на децата, които проявяват агресивни поведения, са свързани с чувство на различие, отхвърляне и изолация от другите. Важна цел е приобщаването и изграждането на усещане за едно цяло на групата (класа). Всички деца имат еднакво право да бъдат въвлечени в различните дейности. Те са с различни възможности и затова се нуждаят от подкрепа. Те трябва да бъдат насърчавани, за да развият своя позитивен Аз-образ. Децата се нуждаят от приемане и безусловна подкрепа. Трябва да им се предлагат дейности, които биха осигурили преживяването на успех и радост от постигнатото, което подпомага развитието на положителната самооценка. Те се нуждаят от насърчаване за поставянето на високи цели. Учителят играе важната роля на свързващия механизъм, който създава това усещане, че са част от едно цяло и в същото време са подкрепени и защитени. Подходящи занимания за постигане на тази цел са различни занимания и задачи по двойки, по групи или проекти с обща цел.
Очертаване на рамки и правила на поведение
Децата се нуждаят от установяване на ясни правила и последователност при спазването им: предоставяне на свобода, съчетана с добре изяснени ограничения. Можете да започнете с някои основни принципи: „Не правя на другите това, което не бих искал да ми правят на мен. Извиняваме се, когато грешим и се стараем да не повтаряме грешките си. Приемаме извиненията на съучениците си. Не допускаме и не толерираме агресивни прояви.“. Създаването на общи правила и норми, които са измислени от всички, улеснява спазването им и връщането към тях, когато има изключения („Ние не правим така.“) Поставената граница трябва да бъде толкова ясна, че да показва на детето какво означава неприемливо поведение и с какво приемливо поведение може да го замести. Границата трябва да бъде поставена така че да предизвика най-малко негодувание у детето и да запази достойнството му. Неприемането на дадено поведение не е неприемане или отхвърляне на самото дете. Във всеки случай е много важно навременното вземане на мерки и разпознаване на поведението. Това може да е физическа или вербална агресия или антисоциално поведение (кражба, лъжа, манипулация). При забелязване от страна на учителя или информирането му, той трябва незабавно да предприеме мерки. Забавянето или омаловажаването, би накарало нараненото дете да се почувства незащитено, а детето, извършило действието – безнаказано. Важно е да се запази достойнството и на двете деца, но в същото време трябва да се предприемат действия с цел поемане на последствията за извършеното. Добре е да се започне с разговор с двете деца поотделно за запознаване с двете гледни точки. След това, обща дискусия с двете страни с цел намиране на решение и разрешаване на конфликта. И накрая, представяне пред класа и изразяване на обща подкрепа – това е механизъм, който носи ползи и уроци за всички, като в същото време работи и с цел превенция за възникване на подобни ситуации. Можете да си послужите с ролеви игри, които поставят децата в отговорни и в зависими позиции и с екипни игри с цел търсене на решение на даден конфликт.
Развиване на емоционална интелигентност и емпатия
Когато децата започнат да изразяват своите преживявания, те ще научат повече за себе си и за това как да приемат своите чувства. Учете децата да изразяват чувствата си и да дават обратна връзка на съучениците си. Полезно е да се работи за изграждане на интерес към чувствата на другите. Учителят може да „зададе тона“ в началото на часа, давайки на всяко дете възможност да каже накратко нещо или да изрази емоция с емотикона. Ако учениците се затрудняват, учителят може да опише своите чувства, деня си или нещо, което го е впечатлило. Много популярен е подходът за влизане в класната стая с избор на поздрав към учителя. Децата биха усетили искрения интерес и това им действа зареждащо, позитивно и разчупва рутината.
Много често по-забелязвани са експресивните прояви и поведенията, които предизвикват възмущение, страх или гняв, отколкото липсата на показност и тишината. Трябва да споменем и срамежливите деца. Срамът понякога е свързан с липса на увереност или страх от неодобрение. В повечето случаи тези деца не могат сами да влязат в социален контакт или да изградят връзка с другите. Помощта в социализацията и приобщаването им е от изключителна важност, за да бъдат приети и да направят опит за изява. В определени ситуации представянето на индивидуални проекти може да повиши самооценката на децата и да повдигне самочувствието и важността им за другите. Работата по двойки или в малки групи (определени от учителя) също е полезна при приобщаването на деца, които по-трудно се вписват в класа. Така се дава гласност на всеки и се подчертава колко важно е всеки ученик да изрази позицията си и да представи гледната си точка.
Друг тип поведение, което се обособява сред учениците е това на аутсайдерите. Те са изолирани, нежелани, дори е възможно да предизвикват агресивни прояви от другите към себе си. Много често това са децата с нисък успех, демотивирани. Всеки понякога се чувства самотен, различен или отхвърлен. Обяснете на детето, че е важно да си спомни, че има още много други хора по целия свят, които се чувстват по същия начин и това чувство не го прави различен от другите. Понякога нещата, които го карат да се чувства различен, са същите тези неща, които приятелите и семейството харесват много у него. Това чувство дава време на детето да се вслуша в себе си и да се опита да разбере какво става с него.
Изграждане на самооценка
Едно от измененията на образа за себе си е свързано с прехода от себеописания, съставени от външни характеристики, към такива, съставени от вътрешни характеристики. Образът започва да се изпълва с черти, а не само с действия. През периода 7-10 години децата описват себе си чрез социално сравнение. Ако за малкото дете единственият осъзнаван свят е външният свят, за юношата е неговият вътрешен свят, неговият Аз. Откриването на собствения вътрешен свят е едно от най-вълнуващите преживявания, но и причина за много тревога, свързана с разминаването между външното поведение и вътрешните преживявания и състояния. Осъзнаването на собствената неповторимост, незаменимост и различие от другите може да породи чувство на самота. Различието от другите може да предизвика усещане за самота или страх от самотата.
Физическите качества са важна предпоставка за изграждането на представата за себе си като цяло. Удовлетвореността от собственото тяло подпомага развитието на самоприемането и по-високата самооценка. Между момчетата и момичетата отношението към тялото е различно и това различие се основава на различните представи за значението на тялото в междуличностните отношения. За момичетата възприемането на тялото е свързано с неговата привлекателност. За момчетата възприемането на тялото е свързано не толкова с неговата привлекателност, а повече с преживяванията за компетентност и сила, с вдъхването на увереност в своите възможности.
Вътрешните конфликти и стремежът към независимост, заедно с нуждата от подкрепа, могат да доведат до протест и бунт. Негативните реакции могат да бъдат и израз на защитно поведение. Друга причина за измененията на представата за себе си са различните очаквания на родители, учители и връстници, които могат да се окажат твърде противоречиви помежду си. Търсенето на бъдещата самоопределеност може да бъде придружено със съмнения и нерешителност, с обърканост. Представянето в благоприятна светлина засилва самооценката.
Изграждане на авторитет от страна на учителя.
Един от най-важните моменти в установяването на връзка с децата от страна на учителя, е изграждането и запазването на неговия авторитет. Това е моментът, в който учителят показва, че е време на учене, а не за разговори и игри. Той успява да задържи вниманието, без да предизвика негативизъм. Основополагащо е търсенето на баланс между задължения и забавления, между концентрация и почивка и най-вече между доверие и уважение. Изключително ценни са уменията на учителя да представи учебния материал по интересен и интерактивен начин, да задържи вниманието на децата максимално и да ги награди за техните усилия по време на часа с почивка и разпускащи занимания или разговори.
Личният пример на учителя също е от значение за учениците. Той трябва да подкрепя с поведението си ценностите, които проповядва.
Мотивация
Да бъдеш мотивиран, означава да полагаш усилие. Да бъдеш мотивиран, означава и да повярваш, че можеш да успееш. Задачата на учителите и родителите не е само да помогнат на учениците да стигнат до успех. Те трябва да им помогнат да повярват, че причината за успеха се крие в техните усилия и способности. Насочването към постижими цели ще увеличи вероятността за успех, ще се отрази върху самооценката на ученика и ще измени представата за собствените му способности.
Това ще им помогне да осъзнаят своята значимост, това, че техните чувства и възгледи имат място в училище и в реалния диалог с другите.
Всички ние – родители и учители – трябва да окуражаваме учениците при изграждането на положителен образ за тях самите. Окуражаването означава да се повярва в собствените възможности на учениците, да се приемат такива, каквито са, а не такива, каквито трябва да бъдат. То предполага уважение към личността на ученика и е насочено върху усилието. Окуражаването е откриване на ценните качества у ученика: таланти, мечти, идеали, стремежи; то е насочено към силните, а не към слабите му страни. Всеки човек има и силни страни. Окуражаването е покана към ученика да опита отново и да осъзнае, че грешките му не са провали. Грешките могат да го научат на много неща.
Не обезкуражавайте учениците с негативни очаквания и коментари, необосновано високи цели, прекалени амбиции и съревнования, независимо дали сте учител или родител.
Източници: Ш. Тсабари, „Извън контрол“ 2022; Стаматов Р. „Детска психология“ 2012; Фондация „Хестия“, prepodavame.bg; Бончева, Ив., ДППБ, „Градивна или деструктивна агресия“, 2012;
