доц. д-р Лилия Зисова, дм: Стрес и кожа

Доц. д-р Лилия Зисова, дм е член на академичния колектив на Катедрата по Дерматология и Венерология към Медицински Университет Пловдив. Членува в Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) и в Българско Дерматологично Дружество (БДД). Работи с пациенти в Медицински Център “Дермавижън”  (гр. Пловдив, бул. „Шести Сепмември“ 54) след предварително записване на тел. 0879442772. 

___

Като най-големия орган в човешкото тяло кожата е огледало за нашето физическо и психическо здраве. Нарушения в Централната нервна система оказват влияние върху всички органи и системи, включително и външната обвивка на тялото – кожата.

Стресът се определя като болестта на XXI век. Повече от половината познати в съвременната медицина физически заболявания са провокирани от стрес. В стресови ситуации тялото произвежда хормони като адреналин и кортизол, кръвното налягане се повишава и основните жизнени функции преминават в режим на тревога. Различаваме два вида стрес – добър (еустрес) и негативен (дистрес).

Еустресът е форма на стрес, която не вреди на тялото. Той помага човек да се справи с трудни житейски ситуации, да развие физическа и емоционална издръжливост. Говорим за еустрес, когато преодоляването на трудностите причинява приятно усещане за еуфория, прилив на енергия и положителни емоции, Еустресът мобилизира и принуждава човек да събере сили, за да преодолее някакво препятствие.

Дистресът е увреждащ за организма и може да доведе до трайно повишение на кръвното налягане, нарушен сърдечен ритъм, спазъм на дихателните пътища, астма, стомашна язва, кожни заболявания и др. Увреждащо действат имат не толкова  житейските събития сами по себе си, а по-скоро негативната оценка, която индивидът им дава и начинът, по който ги преживява. Вследствие на емоциите се наблюдават повишени нива на тревожност, безпокойство, нарушения на съня, липса на апетит, чувство на отпадналост, раздразнителност и др.

За всеки един човек прагът на поносимост е строго индивидуален. Но когато индивидуалният праг бъде прескочен, значителен брой кожни състояния и заболявания могат да бъдат обострени и дори предизвикани в резултат на продължителен или интензивен дистрес. Дори в дерматологията е обособено отделно направление, което се занимава с взаимовръзката между психичните фактори (включително стреса) и състоянието на кожата – психоматична дерматология. Най-честите кожни проблеми, предизвикани от дистрес са следните:

• Сивкав тен, безжизнена и суха кожа на лицето. Свързва се със забавена повърхностна микроциркулация и постъпването на по-малко хранителни вещества към кожата. Като резултат кожата изгубва своята свежест и блясък.
• Бръчки – поява както на финни линии, така и на по-силно изразени бръчки. Отделеният в стресови ситуации хормон кортизол уврежда колагеновите влакна, които поддържат кожата гладка и стегната. Допълнително намръщеното изражение на лицето способства за образуването на мимически бръчки, а недоспиването е причина за появата на тъмни кръгове и торбички под очите.
• Пърхот и себореен дерматит – поява на белезникави люспи в областта на скалпа, придружена с лек или по-силен сърбеж. Високите нива на стрес отслабват имунната система, което благоприятства развитието на микроорганизми по кожната повърхност.
• Херпес симплекс – Вирусът на херпес симплекс, известен още като HSV, е инфекция, която причинява херпес. Той е заразен вирус, който може да се предава от човек на човек чрез директен контакт. Заразен един път човек носи вируса със себе си до края на живота, който преминава в “спяща фаза”. А прекомерни нива на стрес го обострят и преминава в “активна фаза”.
• Псориазис – стресът е един от основните провокиращи фактори на тази хронично-рецидивираща дерматоза. Появяват се червени плаки, покрити със сребристи люспи в областта на коленете, лактите, скалпа и др.
• Витилиго – стресът може да увреди меланоцитите, вследствие на което да се получат рязко ограничени бели петна по кожата на лицето, ръцете и телесните гънки. Освен като кожна проява, може да има наличие и на бели косми или цели кичури. Неслучайно е навлязъл трайно в ежедневието ни израза “Побеля ми косата за една нощ”, който характеризира силен емоционален дискомфорт.
• Акне – нервното напрежение отприщва мощна вълна от андрогени, които повишават себумната секреция и хиперкератоза на отвора на космения фоликул. Често при тинейджъри и студенти по време на изпитните сесии се появява вълна от отворени и затворени комедони, пустули, възелчета в областта на лицето, гърба и гърдите. Хроничният стрес е една от основните причини за акне в по-късна възраст.
• Розацея – един от основните отключващи фактори е именно стресът. При това състояние кожата е изключително чувствителна и реагира с възпаление на почти всички дразнители, дори на нанасянето на обикновени козметични продукти. Кожата става зачервена, появяват се повърхностни капиляри и има съпътстващо чувство на парене.
• Невродермит – в следствие на продължителен стрес по кожата се образуват сърбящи дебели, люстести кожни плаки.
• Алопеция ареата – по-често при мъжете при нервно-психично напрежение се образуват окръглени, обезкосмени полета по скалпа.
• Често в следстие на напрежение хората сами си пречиняват вреда по кожата, развиват т. нар. дерматомании. Трихотиломанията е пример за психично разстройство, при което пациентите си скубят косите като нервен тик. Често срещано при юноши пък е онихофагията – гризане на ноктите при поява на напрежение. При патомимията пък пациентите сами си причиняват травми по кожата като одрасквания – лезиите наподобяват различни дерматози, но с необичайна форма и протичане.

При психичните дерматологични състояния е от изключително значение комплексния подход към проблема. Дерматологът изписва терапия за съответното кожно заболяване, но е от ключово значение за успеха на провеждането лечение налагането на промяна в начина на живот. Препоръчително е изграждането на полезни навици като отделянето на достатъчно време за сън, повишаване на физическата активност, налагането на балансиран хранителен режим, слушането на успокоителна музика, отделянето на достатъчно време за отдих, разходки сред природата, общуване с приятели и/или четене на приятни книги.

В някои ситуации се налага посещение при клиничен психолог, който да помогне за преодоляване на травми и ежедневния дистрес. При по-тежките случаи, когато терапията и дерматологичното лечение не дават достатъчно добър резултат, в лекуващия екип може да се включи и психиатър. Всички усилия се насочват към установяване на корена на проблема, предизвикал заболяването, и неговото преодоляване. Психодерматологичното лечение дава възможност на пациентите с хронични кожни заболявания да погледнат състоянието си от друг ъгъл и да достигнат до същината на проблема, за която може би изобщо не са подозирали. От първостепенно значение за успеха на терапията е изграждането на позитивно мислене и отношение към живота!