Доц. д-р Катя Дойкова, дм, е специалист по образна диагностика в Университетска болница „Каспела“, гр. Пловдив, част от екипа на ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ЕКСПЕРТЕН ЦЕНТЪР за диагностика, биопсия и оперативно лечение на рака на гърдата. Преминава множество обучения в чужбина, организирани от Европейското дружество по образна диагностика на гърда (EUSOBI) и е зам.-председател на Българското дружество по образна диагностика на гърда. Доцент към Катедрата по образна диагностика в Медицински университет – Пловдив.
Кои са най-новите статистически данни за заболеваемостта от рак на гърдата у нас и в света, които бихте искали повече хора да знаят?
Последните официални данни са от 2022 г. и включват: Приблизително 2,3 милиона жени в света са били диагностицирани с рак на гърдата през 2022 г. Поради тази причина това е най-честото онкологично заболяване при жените. Около 670 000 жени са починали от рак на гърдата през същата година в световен мащаб. Ракът на гърдата се среща във всяка страна по света и рискът се увеличава с възрастта.
Но има и много позитивна статистика:
- От 80-те години насам смъртността от рак на гърдата е спаднала с около 40% в развитите страни;
- Преживяемостта достига 99% при хванат тумор в ранен стадий;
- Проучвания сочат, че повечето региони в света имат над 80% 5-годишна относителна преживяемост, което показва значителен успех при съвременните терапии и програми за ранно откриване.
Това означава, че при навременна диагностика и лечение много голяма част от жените с рак на гърдата живеят значително по-дълго и с по-добро качество на живот.
Каква е ролята на образната диагностика в ранното откриване на рак на гърдата?
Образната диагностика е ключовият фактор, който прави ранното откриване на рака на гърдата възможно — често още преди да има симптоми. Специалистите по образна диагностика разполагаме с различни обективни методи за оценка – ехография, мамография, томосинтеза, магнитен резонанс, контрастно-усилена мамография. В някои случаи използваме комбинация от тези методи, за да се постави по-правилна диагноза, да се намали стреса и да се запази психо-емоционалното здраве на жените.
За да се извършва правилната диагностика, е необходимо да са преминати множество обучения и допълнителни квалификации. Освен това не всеки апарат има необходимата диагностична точност, за да хване най-малките промени.
Кои са най-често използваните изследвания за скрининг на млечни жлези и в кои случаи препоръчвате всяко от тях (ехография, мамография, магнитен резонанс)?
Единственият скринингов метод е мамографията – тя е „златен стандарт“. Тя може да открие промени, които да са свързани с много ранен рак на гърдата. Останалите имат допълваща роля. Ехографията е подходяща при жени
– под 40 години,
– при плътни гърби (при жени с менструален цикъл),
– при установена находка от мамография – за уточняване на нейния характер,
– при наличие на оплаквания (болка, бучка),
– като допълнение към мамография.
Томосинтезата (триизмерна мамография) се използва при оценка на установена или проследявана находка или при плътен паренхим. А магнитният резонанс е най-чувствителният метод, но не за рутинен скрининг при всички. Препоръчва се при жени с висок генетичен риск (BRCA мутации), силна фамилна обремененост, неясни находки от мамография или ехография, и предоперативна оценка, особено при млади жени.
На каква възраст бихте препоръчали първия профилактичен преглед за рак на гърдата и защо?
Препоръчително е всички жени след 30 г. да започнат да правят редовни профилактични прегледи, за да си изградят навика да го правят. Преди 40 г. препоръчваме веднъж на две години ехографски преглед. Във възрастта между 40 и 60 г. включваме и мамографията: веднъж в годината профилактичен преглед, като редуваме мамография и ехография. Пиковата възраст за развитие на рака на гърдата е между 40 и 65 г. След 60-65 г. остава мамография веднъж на две години. Двата метода не са единия за сметка на другия, а ни носят допълваща информация. Това е особено валидно за жените с менструален цикъл.
Какъв е оптималният интервал за профилактични изследвания и зависи ли той от фамилна анамнеза или лична история?
Най-рискови са фамилно обременените жени – тези, които имат по първа линия жена с рак на гърдата (майка, сестра, леля). При тях настояваме за профилактика веднъж в годината според индивидуалните особености, типа паренхим на млечната жлеза и придружаващите фактори.
Кои са основните рискови фактори за развитие на рак на гърдата, които жените трябва да познават?
Фамилната обремененост (някой в семейството с рак на гърдата – майка, сестра, леля), възраст и хормонален статус (високи нива на естроген) са най-рисковите фактори. Наднорменото тегло, алкохолът и хормонални терапии също оказват влияние, но в значително по-ниска степен. Само че 40% от пациентките, диагностицирани с рак на гърдата, нямат никакви рискови фактори. Поради тази причина профилактиката и скринингът остават най-важните. При редовни профилактични прегледи могат да се хванат и най-малките промени, което ще доведе до по-ранно диагностициране, по-голяма продължителност и качество на живот.
Какви симптоми често остават незабелязани, но които би трябвало да накарат жена да потърси консултация навреме?
Смисълът на профилактиката или скрининговите програми е да хващаме промени, които не предизвикват оплаквания. „Бучка“ в гърдата, установена при самопрегледа, е най-честата първа изява на заболяването.
Какво показват последните проучвания за ефекта на ранното откриване върху успеха на лечението?
Ранното откриване води до пълно оздравяване и високо качество на живот.
Какво е най-честото погрешно схващане, което срещате при пациентки относно здравето на гърдите?
Твърдението, че трябва да ходят на профилактичен преглед веднъж на 6 месеца. Няма такива световни препоръки. Ако при един преглед се установи находка, тя се проследява след 6 месеца и ако няма промяна в нея – следи се веднъж в годината. Разбира се, ако пациентката има новопоявили се оплаквания в този период, ще посети своя проследяващ лекар своевременно. Това важи за всички пациентки. Ако се появи оплакване в интервала между профилактичните прегледи – посетете специалист навреме. И не всяка новопоявила се находка означава рак на гърдата. Има и много доброкачествени заболявания, особено при по-младите жени.
Какво бихте посъветвали всяка жена да направи още днес, за да се грижи по-добре за здравето на гърдите си?
Да направи своя годишен профилактичен преглед. Да намери специалиста, с който ще се чувства комфортно и ще бъде спокойна при всяко посещение. Така ще се преглежда всяка година без страх.
