Асоциация на младите учени – ресор „Здравеопазване и медицина“
Д-р Весела Енева е физиотерапевт с придобита образователна и научна степен „Доктор“. Завършва с отличен успех Медицински университет – София през 2015г. Научната й дейност включва участия като лектор в множество конгреси и конференции. Автор е на над 35 научни публикации в български и международни медицински издания, съавтор в два учебника, както и в две колективни монографии. Издава самостоятелната научна монография „Физикална превенция на обезитета и някои негови последици“, базирана на 10-годишен клиничен опит и задълбочена изследователска дейност. През 2024г. е удостоена с приз за внедряване на иновативни физиотерапевтични алгоритми, насочени към намаляване на рисковите фактори и усложненията от наднорменото тегло. Понастоящем е медицински изследовател с експертиза в превенцията на социално значими заболявания, изследване на дефицити на ключови микронутриенти и разработване на стратегии за подобряване на хранителните и двигателни навици сред българската популация.
„Превенцията е по-добра от лечението“
Обезитетът е мултифакторно заболяване, характеризиращо се с прекомерно натрупване на мастна тъкан и повишен риск от развитие на редица усложнения. Тъй като непрекъснато се увеличава честотата му в глобален аспект, затлъстяването се превръща в сериозен социално значим проблем – „globesity“, който изисква мултидисциплинарен подход. В някои страни се обособява като отделна медицинска дисциплина – обезитология, която се занимава с неговото изследване, профилактика, лечение и обхваща медицинските, хранително-двигателните, психологическите и социалните аспекти на проблема. Резултат е от многофакторна етиопатогенеза – взаимодействието на генетични, метаболитни, поведенчески и фактори на околната среда. Терминът „Adiposity-Based Chronic Disease“ се използва за описание на затлъстяването като хронично заболяване с многостранни клинични прояви, базирано на адипозитет, като фокусът се измества към здравните рискове, свързани с излишната мастна тъкан и нейното негативно въздействие върху тялото т.нар. „4М“ (метаболитни, механични, ментални и монетарни). Мастната тъкан, като ендокринен орган, не е само инертно депо на триглицериди, но и източник на хормоноподобни пептиди – лептин, адипонектин, които поддържат метаболитната хомеостаза. При затлъстяване се засилва производството на възпалителни молекули – адипоцитокини, които индуцират хронично възпаление в тялото и свързаните с него усложнения.
Типове затлъстяване:
- Според BMI ≥ 30 (I, II и III степен);
- Според фенотипа: горно-торакален (централен, висцерален тип, диабетогенно и атерогенно андроидно, ектопично) и глутео-феморален (гиноиден, периферен тип). Рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания при първия тип е значително по-висок и е тясно свързан с инсулинова резистентност;
- Според механизма на натрупване на мастна тъкан – хиперпластично и хипертрофично;
- Според причината: екзо- и ендогенно;
- Съвременната фенотипна класификация включва четири типа: „Hungry brain”- преяждане поради нарушена сигнализация за ситост и се консумира повече храна, необходим е контрол на порциите и хранене по схема; „Slow burn” – намалена скорост на метаболизма с понижен енергоразход, препоръчително е увеличаване на физическата активност; “Emotional hunger” – хранене, провокирано от емоции, а не от физиологичен глад; “Hungry gut” – гастроинтестинална регулация, при която храната преминава бързо в червата, а сигналите за ситост са краткотрайни. Затлъстяванеточесто е резултат отдисбаланс между хомеостатичното хранене (отразяващо физиологична нужда от калории и е породено от глад, контролиран основно от грелин и лептин) и хедоничното хранене (свързано с желанието за вкусна храна за удоволствие дори при липса на енергиен дефицит);
- Остеосаркопеничното затлъстяване
Цялостната диагностика на затлъстяването обхваща както количествена, така и качествена оценка. Първата се основава на измерване на антропометричните показатели. Въпреки че за универсален метод е приет ИТМ, той не предоставя достатъчна информация, поради което се налага включването на допълнителни методи като:
– соматоскопска диагностика с мануална палпация;
– сантиметрия (обиколка на талията вкл. сагитален абдоминален диаметър с уред за измерване Холтейн-Кан абдоминален калипер, обиколка на ханша);
– антропометрични индекси – съотношението талия/ханш и талия/височина;
– калиперметрия;
– биоелектрически импеданс
Количествената оценка включва инструментален анализ чрез контактна термодиагностика. Нарушената ендотелна дисфункция и намалена микроциркулация при хората с наднормено тегло, в комбинация с генетична предразположеност и хипоксия, водят до формиране на интерстициален оток, свързан с увеличаване на съдържанието на мазнини – фибросклеротичната едематозна паникулопатия. Мастният слой, който се намира в хиподермата, се наричаpanniculus adiposus, откъдето произлиза паникулопатия. Това патологично състояние се характеризира с наличието на хипертрофия на адипоцитите с лимфен застой като затруднява притока на кислород и хранителни вещества в адипоцитите с последващо намаляване на тъканния трофизъм, което може да доведе до образуване на едематозна, фиброзна или склеротична тъкан с течение на времето, като по този начин поставя основите за прогресиране на увреждането. Измененията в дермата и хиподермата водят до много сериозни здравни проблеми, в резултат на намалената липолиза и ускорената липогенеза. Всички изброени фактори могат да включат свободно-радикални процеси, прекисно окисление на липидите, постепенна деградация на хиалуроновата киселина и колагена, увреждане на клетъчните мембрани и нарушаване на пропускливостта им. Като резултат се наблюдават съдови промени, разрастване на фиброзна тъкан, пролиферация и втърдяване на мастните клетки. На база на структурните промени в дермата и хиподермата, се дефинират 4 клинични и хистологични фази. Температурните аномалии спомагат за създаването на термографската класификация, благодарение на приложението на високoтехнологични термографски контактни плочи за диагностика, които идентифицират отделните стадии с характерни за тях признаци чрез визуализиране и интерпретация на получените образи:
- Субклинична фаза
Характеризира се със забавена лимфна и венозна циркулация с дилатация на съдовете. “Normal“– термографски нормален вид (първи стадий). Равномерен топлинен образ без поява на различни цветове индикира за оптимален кръвен поток в капилярната мрежа. Характеризира се с равномерно разпределение на температурата. Изображението, което се появява на термографската плоча е хомогенно. Не се откриват нодуларни образувания. Липсва болезненост при палпация;
- Едематозна фаза
Поради вазодилатацията, се променя пропускливостта на съдовата стена, получава се сериозна лимфна и венозна стагнация. Мастните отлагания се увеличават. „Оedema” – втори стадий на липосклеротичния процес, свързан с промени в циркулацията на кръвта, основно на микроциркулаторно ниво. При него се наблюдава образуване на оток, което термографски изглежда като големи петна. Кожата започва леко да загрубява. Чрез палпация може да се открие умерено увеличаване на мастната тъкан и понякога еластичността и тонусът на кожата могат да намалеят до известна степен;
- Фаза на микронодули
Хиперполимеризацията с увеличаването на вискозитета още по-силно затруднява транспорта и обмяната на хранителни вещества между съдовете и мастните клетки. В резултат на забавения обмен мастните клетки хипертрофират и увеличават обема си. „Мoderate“ – трети стадий на съдово-венозен застой с образуване на микронодули. Стадият, следващ едематозния, се характеризира с формация от микронодули (множество мастни клетки, свързани заедно), които се проявяват в термографския образ като малки ясни петна;
- Фаза на фиброзна пролиферация до склероза в дермата и хиподермата и образуване на макронодули
Сериозно нарушаване на транспорта и обмяната на веществата като фиброзната тъкан упражнява компресия върху нервните окончания и кръвоносните съдове, което води до болезненост при палпация, хипоксия, температурни аномалии на конгестивните зони. „Severe“ – Когато няколко микронодули се комбинират, прерастват в макронодули. Това се усеща на допир и е болезнено при натиск. Кореспонденцията на микронодулите и липосклерозните области, термографски изглежда като изображение, което наподобява черни дупки. Чрез Pressing-Pinch test може да се провокира остра болка.
За цялостна оценка на метаболитния статус, физическото състояние, психо-емоционалните показатели и степента на усложненията, свързани със затлъстяването, могат да бъдат използвани различни модели и скали: Edmonton Obesity Staging System, 5 A‘s оf Obesity Management, WHO-5-Well-Being Index, „SECURED”, BAOP, SSES и др.
Физиотерапията включва естествени и преформирани физикални фактори. Това са отделни типове терапевтични въздействия, насочени към подобряване на здравословното състояние при редица заболявания вкл. затлъстяването, чрез прецизно дозиране. Класифицират се според начина на прилагане и източника на въздействие. Естествените фактори са природни ресурси, които не се подлагат на специална обработка и обикновено се използват в своята естествена форма. За разлика, преформираните фактори са модифицирани с помощта на технологии. Съвременната физиотерапиявключва апарати, при които се доставя външна форма на енергия (радиочестотна енергия; високоинтензивно фокусирано електромагнитно поле; инфрачервена светлина; ултразвукова терапия; лазерпорация и др.). Чрез транскутанното им приложение се индуцират промени в подлежащите адипоцити, водещи до сигнификантна редукция на антропометричните показатели. Преформираните физикални фактори имат дрениращ, васкуларизиращ, противовъзпалителен, метаболитен и тонизиращ ефект. Процедурите ефективно оксигенират тъканите, стимулират микроциркулацията на кръвта и лимфата, активират липолизата и подобряват мускулния тонус.
Съвременните физиотерапевтични методи демонстрират висока ефективност като тяхното приложение ускорява намаляването на неблагоприятните здравни последици, свързани с наднорменото тегло и представляват съществен компонент от цялостната стратегия за превенция на затлъстяването.
