Д-р Ваня Александрова е завършила Медицински университет в гр. София. Специалност по ендокринология придобива в Клиника по ендокринология в УМБАЛ „Св. Георги“. Работи с пациенти в МБАЛ „Медлайн“ в гр. Пловдив.
–
Синдромът на поликистозните яйчници често се превръща в обект на дебати. Тъй като не винаги изтъкваните твърдения са напълно истинни, бих искала да обединя на едно място най-често срещаните митове за състоянието и да ги съпоставя с верните им противоположности – задача нелека, поради факта, че дори за определението на синдрома дълго време не се постига съгласие от двете страни на Атлантика.
Според последното, единно определение на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология и Американското дружество по репродуктивна медицина, диагнозата ПКОС се поставя при едновременното наличие на два от следните три критерии:
– нередовни менструални цикли или липса на менструация (аменорея) при жени в детеродна възраст (олиго-ановулация);
– клинични или биохимични данни за увеличени нива на мъжки хормони (андрогени), които могат да водят до повишено окосмяване (хирзутизъм) на лицето и гръдния кош, акне, омазняване и разреждане (опадане) на косата на главата (алопеция);
– установяване на поликистозни яйчници при ехография (12 или повече напълнени с течност кисти във всеки от двата яйчника), съдържащи неузрели яйцеклетки с диаметър 9 милиметра, и/или увеличени на размер яйчници.
Причината за това често нарушение, което води до намален фертилитет, е неустановена. Смята се, че има генетична основа (вродено състояние). Засяга 10% от жените в репродуктивна възраст. Обикновено се изявява по време на късния пубертет. И въпреки че забременяват по-трудно като правило, има и голям брой случаи на жени с поликистозни яйчници, които забременяват от първи-втори опит.
Около 20% от жените имат поликистозни яйчници (оварии) при ехографско изследване, но под половината от тях развиват типичните за ПКОС симптоми – споменатите вече хирзутизъм, акне и нередовна (липсваща) менструация. Кисти на яйчниците на практика имат повече жени отколкото са жените с ПКОС. Няма равенство между ехографски данни за поликистозни яйчници и поликистозен овариален синдром.
Заблуда е, че всяка жена, страдаща от ПКОС, има поликистозни на вид яйчници. На практика, не при всяка жена, засегната от Синдрома на поликистозните яйчници, се образуват малки кисти в яйчниците. Не това е и причината за възникване на състоянието. Те са по-скоро симптом – свидетелство за блокираната овулация. Кистите, сами по себе си, когато са малки по размер, не могат да повлияят негативно върху женското здраве.
Обърнете внимание, че кистите при Синдрома на поликистозните яйчници, са по-различни от типичните яйчниковите кисти, които нарастват и причиняват болка. ПКОС се свързва с метаболитни нарушения като повишени нива на инсулин, намалена инсулинова чувствителност, коремно затлъстяване, повишен риск за развитието на диабет тип 2, нарушения в липидния профил (увеличени триглицериди и общ холестерол) – предпоставки за ранно развитие на сърдечносъдови заболявания. От 10 до 38% от жените с ПКОС имат затлъстяване, което допълнително увеличава опасността им за появата на диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.
Тъй като статистиката бързо отегчава, нека да подчертая най-важното и практически приложимото от гореизброените факти. Първо, ако се зачетете в определението, ще забележите, че за да се ориентирате към подобна диагноза не е нужен лекар и ехограф. Защото ако едно жена има нередовен цикъл (за олигоменорея говорим при по-малко от 8 цикъла годишно) и ако същата жена има упорито акне и повишено окосмяване в хормонозависимите зони (над горна устна, брадичка, бакенбарди, около ареоли, по корема, вътрешна страна на бедрата), то 2 от критериите са налице и диагнозата на практика също. Тоест, време е да се потърси ендокринолог за точната терапия.
Подчертавам “към края на пубертета”, защото в първите 2-3г. след менархе е напълно нормално цикълът на дъщеря ви да не е редовен. Но при наличие на наднормено тегло, мерки срещу проблема наднормено тегло трябва да се вземат незабавно.
Проблемът има генетична основа донякъде. Затова започнем ли терапия, трябва да сме упорити, защото терапията действа докато я прилагаме. Все още не можем просто да изтрием ‘генетичната основа’. Тоест, ако с диета постигнем здравословно тегло и постигайки го постигнем и регулиране на цикъла, трябва добре да осъзнааем, че ако това ни харесва, тази диета трябва да стане стил на живот и че връщането на старите навици връща старите проблеми.
Говорейки за терапия, наблягам на теглото, защото коремното затлъстяване е свързано с по-висока инсулинова резистентност – нечувствителност на ораганизма към действието на инсулина. Тя, от своя страна, води до ексцесивно производство на мъжки хормони от яйчниците, настъпване на структурни промени в тях (оформяне на поликистозна структура) и завъртане на целия порочен кръг в патогенезата на заболяването. Поради тази причнина възлово за диагнозата е да се докаже или отхвърли инсулинова резистентност. А това става лесно и почти приятно – с т. нар. глюкозотолерансен тест. Изпива се определено количество глюкоза, разтворена във вода. Паралелно с кръвната захар се мерят и нивата на инсулина през няколко часа.
Тук е мястото да разбием и заблудата, че за лечението винаги трябват хормонални препарати, от които жените масово се притесняват. Съвсем не! Чудесни резултати се постигат с метформин, миоинозтол и пиоглитазон. А трайни резултати, както каза една моя пациентка: „Спадне ли теглото ми на 65 кг, цикълът ми е редовен и кистите изчезват. Кача ли над 75кг, всичко започва отново”. Това разбира се не важи за всички, но важи за много от пациентките.
Съществува диагностична амбулаторна процедура (изследванията се правят в болница, но само за ден, без да е нужно преспиване) за хормонална оценка и назначаване на адекватна терапия въз основа на резултатите. Изследванията се правят на 3ти, 4ти или 5ти ден от цикъла. При наличие на изброените признаци не бива да се отлагат изследванията. Първо, защото има решение. Второ, ако оставите проблемите да се натрупват с години, решението също ще отнеме години!
